24-03-2005

От времето на най-стария градски печат от 1242 година до ден днешен средновековните кули на Зютфен са неговата гордост, неговата емблема и лого.

Не знаех почти нищо за Зютфен, когато един есенен ден Мартин предложи да го разгледаме. Речено-сторено. Пристигнахме на гарата, аз приготвих фотоапарата, тръгнахме из градчето и ... Зютфен си направи местенце в сърцето ми редом до всички останали любими градове и градчета, настани се като пет пари в кесия до Копривщица и Боженци, до Лайден и Мастрихт, до Антверпен и Брюж.

Зютфен има богата история.

През Средновековието това е най-богатият град от Хелдерското херцогство (преди повече от 800 години Зютфен е обявен за град с всички произтичащи от това права). Днес Зютфен е част от провинция Хелдерланд (Gelderland), има 35 хиляди жители и стотици паметници - средновековни къщи, крепостни стени, кули, църкви и пр. Градът е разположен на две реки - Ijssel (Eйсел) и Berkel (Беркел), в миналото и двете плавателни. Това и определя икономическия му възход, защото по онова време водният транспорт е бил далеч по–надежден от сухопътния. Река Беркел, по която някога са плавали кораби, натоварени с дървесина, торф, зърно и зеленчуци, днес е само една приветлива рекичка, по която рибари и влюбени разхождат лодките си. Eйсел, обаче, продължава да е сравнително голяма плавателна

Градът на кулите

река, макар и не толкова пълноводна като в миналото.

През 882 година установеното тук от краля на франките Карл Велики графство (с цел местните феодали да пазят границите на империята по поречието на Ijssel) е нападнато и опустошено от викингите, вследствие на което тогавашните зютфенци, които и да са били, си запретнали ръкавите и между 885 и 896 година опасали града с впечатляващо здрава крепостна стена.

През ХІ век Зютфен става за кратко резиденция на германските кайзери, които построили прекрасен дворец, дълъг 54 метра. През 1046 кайзерът подарил Зютфен и графството около него на епископа на Утрехт, който също подхванал амбициозно строителство и така до кайзеровия дворец изникнала църква в романски стил, свързана с богат манастир за благородници. По-късно епископът предава управлението на Зютфен на един граф, чийто наследници започнали да се наричат “графове на Зютфен”.

След люта борба за зютфенското наследство градът се озовал в ръцете на по-могъщите графове (по-късно и херцози) на Хелдерланд.

Между 1191 и 1196 Граф Ото I ван Хелре и Зютфен (Otto I van Gelre en Zutphen)

издава на Зютфен грамота, с която го признава за град, а това означавало между другото и самоуправление, собствено градско съдилище, право на пазар и пр.

Зютфен скоро се замогнал и се прочул надлъж и нашир. Зютфенските градски съдии и общинари били търсени за решаване на сложни казуси,а зютфенски търговци можело да бъдат срещнати в Англия, Норвегия, Естония, Германия, Фландрия и Франция. Градът така се разраснал, че през 1250 графът основал нов град на север от р. Беркел – de Nieuwstad.

По-късно новият и старият град били оградени с обща крепостна стена, която още може да се види, само че сега очертава не края, а центъра на днешния Зютфен.

Още през ХІІІ век Зютфен става един от важните градове, които не само поддържали връзки с немската Ханза (сдружение на търговските градове), но и сформирали своя Ханза по поречието на Ijssel, в която влезли следните градове - Doesburg (да не се бърка с немския Дуйсбург), Zutphen, Deventer, Hattem, Zwolle, Kampen, Hasselt (който пък няма нищо общо с белгийския Хаселт).

Сдружението на търговските градове (Нanze или Ханза на български) играело изключително благотворна роля през Средновековието. Започнало като сътрудничество между някои северногермански градове, то бързо се превърнало в мощен икономически фактор и било време, когато близо 150 градове членували в сдружението – от Германия, Нидерландия, Скандинавия, Полша, Фландрия, та чак до Испания и Португалия. Ханзата сключвала договори с отделните владетели и имала задължението да брани и охранява с конвой от военни кораби товарния фрахт на своите търговци. Така всеки отделен търговец се чувствал защитен където и да се намира. Търгувало се със сол, риба, дървен материал, зърно, бира, вино, платове и др.

Разцветът на Зютфен продължил цели два века - между 1200 до 1400 година.

През ХІІІ век повечето къщи били от дърво. След поредица от катастрофални пожари в града (през 1284, около 1310 и през 1336), общината предприела специална политика и предложила огромни за времето си субсидии на своите граждани, които решат да градят не дървени, а тухлени къщи с покриви от керемиди. Ето защо Зютфен е един от градовете в Нидерландия, който има най-много и най-добре запазени средновековни къщи до ден днешен.

Но постепенно, след ХV век градът захванал да запада и да губи важната си търговска позиция. Причините били няколко: реките започнали да се опесъчават, което пречело на корабоплаването, а и дългогодишните войни на херцога на Хелре с Бургундия и Хабсбургската империя, както и войната срещу испанците не благоприятствали търговията. Все пак, през ХVІІ век Зютфен имал прочут пазар, оживен център и останал столица на провинцията в рамките на предишното Зютфенско графство. През ХVІІ и ХVІІІ век стените на Зютфен са допълнително укрепени, тъй като градът става външна граница на Седемте Нидерландски провинции, които се освобождават от испанското владичество. През ХVІІІ век населението на Зютфен се състояло основно от благородници, рентиери, разквартирувани войници, търговци, занаятчии и селяни.

Разходете се из Зютфен и не пропускайте St. Walburgiskerk, в чиято основа стои църквата, построена през ХІ век от епископа на Утрехт – Бернолдус (Bernoldus). St. Walburgiskerk е строена през различни векове и затова ще откриете и готически стил, и романо-готически. Срещу църквата се намира най-старата нидерландска библиотека от 1561 – Llibrije. През ХVІ век тя е била отворена като читалня и затова книгите са закачени със синджири към масите. В тази уникална библиотека се съхраняват над 400 стари книги, някои от които ръкописи, написани от монасите в

Читалнята на най-старата нидерландска библиотека

манастира. Има към 80 печатни книги отпреди ХVІ век.

пият кафе и да си поприказват, без да се наливат с алкохол.  Днес във Volkshuis тази традиция се спазва, а обслужването (под ръководството на професионалисти) осъществяват хора, които страдат от умствена изостаналост или от някои психически заболявания. Така те не се чувстват ненужни и изолирани от обществото.

Не само ниските цени, но и възможността да се “абонираш” за обяд или вечеря са привлекателни за самотни и за възрастни хора. Кафето във Volkshuis е прочуто с аромата си, а атмосферата - приятелска и спокойна.

Ето една идея, която в много български общини биха могли да използват чудесно.