|
Добрата новина от миналата седмица е, че
българите тръгнаха по пътя на
македонците. На научна конференция,
организирана от три университета, два
института и няколко патриотични
дружества, историците проф. Георги
Бакалов и проф. Георги Марков обявиха,
че българската държава е с най-малко пет
века по-стара, отколкото са ни
позволявали да мислим съобразяваните с
Русия и СССР учебници по история. Или
така поне научните открития бяха
предадени от медиите. Новината бе
легитимирана и от президента Първанов,
под чийто патронаж е протекла
конференцията. "Не че рождената дата на
българската държава, начело с владетел,
граници, столица, е поставена през 165
г. сл. Хр. Тогава обаче се заражда
усещането за идентичност и първите
държавни институции", уточнява Бакалов.
А Първанов мъдро кима: "Така, така, има
остра нужда от политика на реабилитация
на държавността." Като не можем една
съдебна реформа да направим, поне децата
да четат "Именник на българските
ханове". Може да живеем в най-утрепаната
държава в Европа, но поне ще е
най-старата.
Установяването на
приемственост между българската държава
след VII в. и някакви племена,
размотавали се из полуострова векове
преди това и наричани от чужди хронисти
българи, е почти същото като убедеността
на македонците, че били наследници на
Александър Македонски.
Всъщност търсенето на
корените на българската нация встрани от
християнството и/или славянството не е
никаква новина. Още през 20-те и 30-те
години на ХХ век кипи въодушевление пред
неща като "богомилски дух", "златна
(българска) орда" и прочие. И това е
обяснимо - владее култът към родното,
търсенето на самобитност, оразличаваща
ни от "лошата" Европа.
През 60-те години под
патронажа на Людмила Живкова под
сурдинка тръгва модата на тракийското -
за да сме по-оригинални хем от гнилия
Запад, хем от братята руси. Във всички
тези години историци и политици приемат,
че българска държава и българска нация
са съществували от памтивека.
Да се говори така обаче
днес е спорно и ако политиците си го
позволяват, то поне професионалните
историци би трябвало малко от малко да
се съпикасват. Наличието на владетел,
който се титулува "цар на българите",
още не означава, че е имало и българска
нация и идентичност. Какво остава пък за
тъмната епоха на Великото преселение на
народите, когато дори не е ясно какви са
били тези на конете. Като как се е
зародила тази пуста българска
идентичност през II век при отсъствието
на писмена култура? Спорно е дали е
имало българска нация в съвременния
смисъл дори по времето на Симеон и Иван
Асен II, а какво остава за номадските
времена? Малко повече трезвост от страна
на българските историци не би била
излишна.
Те например прекрасно
знаят, че през Средновековието така и не
възниква българска историография, което
означава, че липсва съзнание за история,
а това е белег за слабо, а не силно,
както ни убеждават, "държавотворческо
чувство". Впрочем това, което наистина е
станало в средновековна България -
формирането на християнска писмена
култура, която дава тласък за
християнизирането и цивилизоването на
други славянски поселения - не е никак
малко. Ама била подражателна тази
култура, щото всичко идвало от Византия
- и какво от това? Най-успешните периоди
в българската история са били периодите
на успешно подражание. Да се надяваме,
че и днешното време ще е такова.
Нищо лошо няма в това да
се издирват свидетелства за движението
на разни племена по Балканския
полуостров в периода преди 681. Но да се
разглежда държавността, откъсната от
културата и езика, чрез които се формира
една нация, означава тя да се превърне
във фетиш. А фетишизирането и
митологизирането на държавността и
миналото се нарича фашизъм.
|
