Как си обяснявате изваждането с полиция на гражданското деловодство на окръжния съд, което зае първите страници на вестниците?

- Случаят е безпрецедентен. Извършено беше престъпление под предлог, че се отстранява самоуправство, каквото не съществуваше, при това престъпното поведение е на държавен орган. Твърдя, че такова нещо не би се случило и в най-изостаналата африканска държава. То е срам за България. И тези, които управляват държавата, не трябва да останат безразлични.

Този инцидент част от конфликта между главния прокурор и председателя на ВКС по повод ремонта на Съдебната палата ли е?

- Ремонтът на Съдебната палата не може да бъде причина за конфликт. Ремонтът е започнал с изричното съгласие на главния прокурор, без да се провежда конкурс, по силата на тогавашния Закон за обществените поръчки и е възложен на фирма, минала през специален контрол. След това през май 2004 година се постигна споразумение между прокуратурата и съда как да бъде разпределена палатата след приключване на ремонта.

Сега става очевидно, че целта е работата да не се свърши и ремонтът на тази хубава сграда, която е национална ценност, да се използва за подклаждане на конфликти. Три или четири проверки има на Сметната палата и те не са констатирали нито едно нарушение. Прави се и вътрешна проверка от звеното за финансов контрол на ВСС, която още не е приключила. Сега се опасявам, че се упражнява и натиск върху проверяващите.

Върховният касационен съд като стопанин на Съдебната палата не само не надвишава средствата, които са му предоставени от Народното събрание, а спестява от тях. Дори във ВКС се обмисля въпросът, ако се направят икономии, да се предоставят на прокуратурата за ремонт на сградата на “Позитано” 22, която по общо съгласие ще остане за нея.

Кога ще приключи ремонтът?

- Ако го имаше взаимното разбиране и съдействие, ако прокуратурата не държеше толкова много да се освобождават от съдии още неремонтирани кабинети, цялата Съдебна палата щеше да бъде готова на 1 януари 2007 г. При създалата се ситуация не го вярвам. Очевидно е, че прокуратурата иска сама да си ремонтира кабинетите.

Трябва все пак да имате някакво обяснение за конфликта?

- Имам обяснение, но не искам да го споделям, защото не желая да разтърсвам държавата. Най-общо конфликтът е свързан с лични амбиции. Аз уважавам държавните институции, включително и прокуратурата, уважавам институцията главен прокурор. Но е страшно, когато хора, облечени във власт, се стремят безцеремонно да злоупотребяват с нея. И постигат своето чрез страха на другите. Решението на ВСС за промяна на правилника за антикорупционната комисия също беше взето под натиск и страх.

Този натиск и лични амбиции имат ли политически тил?

- А имаме ли гаранции, че самите хора, които пишат правилата в изпълнителната и законодателната власт и следят за изпълнението им, не могат да бъдат подложени на същия натиск? Аз смятам, че няма такива гаранции. Механизмът на наказателното производство, особено в досъдебната фаза, може прекрасно да бъде използван за натиск и страх. И така да бъде принуден човек да се страхува и за грехове, които не е извършил. Аз съм преодолял страха за себе си като съдия, но е нормално човек да се страхува - за семейството си, за децата си, да не остане без хляб. Но не приемам, че най-силното човешко чувство сред хората, които управляват държавата, трябва да е страхът.

Проблемът за натиска и страха в съдебната система само кадрови ли е, или и системен - например въпрос на лошо устройство и неясни функции?

- Мисля, че е системен, не само кадрови. На съда трябва да бъде гарантирана независимост, като бъде отделен от прокуратурата и следствието и същевременно бъде поставен под сериозен външен контрол от другите две власти относно движението на делата, приключването им в разумни срокове. Ние имаме слабости, но да се правят зрелища с полиция и да се разправяме за сгради и пари с една от страните в процеса, каквато е прокуратурата, е неприлично.

Защо беше направена промяната в правилника на ВСС, с която се отне правото на антикорупционната комисия да проверява сигнали за корупция?

- Смятам, че предложението не беше случайно. И беше продиктувано от волята на г-н Филчев. Той счете, че проверките на комисията "заплашват" работата на досъдебната фаза на процеса, която се регламентира от НПК. Аз смятам, че ВСС, който има кадрови и финансиращи функции по отношение на цялата съдебна система, може да прави такива проверки, защото те не са процесуална дейност и не означават разследване на престъпления, каквото право комисията няма. Излиза, че комисията не може изобщо да проверява дали има условия за корупция в различните звена на съдебната власт - съд, прокуратура и следствие.

Тогава защо въобще има антикорупционна комисия във ВСС?

- Както се изрази главният прокурор, има я, за да издава диплянки, да организира антикорупционно обучение, с което се занимаваме, да правим социологически изследвания. През миналата година направихме опит да организираме анкета сред хората, които посещават окръжните нива на съдебната власт, по въпроса има ли според тях условия за корупция. Анкетата беше проведена единствено в следствените служби и в съда, но не и в прокуратурата.

Защо анкетата не беше проведена и в прокуратурата?

- Отсъдете сами: комисията изпрати анкетния лист лично на главния прокурор с молба да се организира допитването в окръжните прокуратури. Не получихме отговор и сметнахме, че всичко е наред. По-късно изпратихме ново писмо, пак не получихме отговор и отново преценихме, че сигурно допитването върви нормално. Накрая разбрахме, че анкета в прокуратурата изобщо не е провеждана, тъй като сме изпратили анкетните карти на главния прокурор, а не на съответните окръжни прокуратури, които всъщност тогава нямаха и назначени титуляри. А ние разчитахме на главния прокурор да се разпореди - нали нашата прокуратура е единна и централизирана. Ако той е смятал да се съобрази с решението на ВСС за анкетата, щеше да отговори още на първото ни писмо, че не поема ангажимента да се свързва с временните тогава окръжни прокурори, и да даде съгласието си ние да се обърнем директно към тях.

Такива проучвания все още нашата комисия може да прави, но по силата на измененията на правилника не можем сами да проверяваме дали в определено звено на съдебната власт има условия за корупция. Тоест не става дума за ограничаване правата на комисията, а на целия Висш съдебен съвет.

Ако един гражданин иска да сигнализира, че някой магистрат е намекнал за рушвет, към кой да се обърне - към ВСС или към инспектората на Министерството на правосъдието?

- Инспекторатът на министерството следи само движението на делата. Проблемът е в това, че липсва нормативна база, която да посочва правилата за движението на делата в досъдебната фаза на процеса. Такива правила има само за съдебната фаза, въпреки че съдебното производство е открито и там опасността от корупция е по-малка. С утвърдения от министър Станков правилник въз основа на Закона за съдебната власт е регламентирано ясно за съда какви регистри се създават, как се отразява насрочването и отлагането на делата и т.н. Докато за досъдебната фаза само се намеква в общата инструкция, подписана от главния прокурор, директора на Националната следствена служба и министъра на вътрешните работи, че трябва да има т.нар. паркетни дела (копия от материалите, бел. ред.), за да може следователят да не спира разследването, когато делото е изискано от прокурора заради постъпили  жалби или сигнали за нередности. Но изобщо не е регламентиран въпросът в какви случаи делото излиза от ръцете на следователя и дознателя.

Сигналите на следователите от Четвърта следствена служба в София до ВСС съобщават за изземване на дела от прокурор по причини, които те наричат корупционни. Какво предприема ВСС по тези сигнали?

- Делото не трябва да излиза от ръцете на следователя или дознателя по време на процесуалния срок, указан в НПК. Този срок е даден, за да може да бъде контролиран разследващият орган дали си върши работата. А когато се налага прокурорът да се намеси, той трябва да отиде в следствието или дознанието и да участва в извършването на всички процесуални действия или сам да извърши отделно действие, щом се налага. Твърдя, че няма система за контрол, нито механизъм за събиране на информация за това, че някой не си върши работата в досъдебната фаза. Чудя се защо законодателят е дал мандат на министъра на правосъдието да създаде правила за движението на делата само за съда. Необходимо е да се изготвят правила и за органите на досъдебното производство.

Ръководството на МВР алармира отново за съмнителни промени на имена и ЕГН по съдебен път.

- Днес (вчера, бел. ред.) комисията за борба с корупцията на ВСС реши да поиска от министър Петканов конкретна информация за случаите, в които уличени в извършване на престъпление български граждани са променили личните си данни чрез съдебна процедура. Няма да си затворим очите, ако магистрати са допуснали нарушения. Все пак за хората трябва да е ясно, че МВР издава паспорт с новите лични данни въз основата на съдебния акт, от който личат и старите данни. 

- - - - - -