|
Под това заглавие вчера в. "Дневник"
публикува обширна информация за скандален
отказ от шефа на Националната разузнавателна
служба (НРС) да предостави документи с
изтекъл срок за секретност след
многократното им изискване от известния
разследващ журналист Христо Христов. На него
му се наложило да потърси съдействие дори от
държавния глава и премиера, но въпреки това
не бил допуснат до материали, свързани с
убийството на писателя-дисидент Георги
Марков, които се пазят в архива на Първо
главно управление (ПГУ) на ДС, чиито
правоприемник е НРС. Сега журналистът търси
правото си на достъп до информация чрез
съда.
Миналата година Христов осъди
във Върховния административен съд министъра
на вътрешните работи, професора по право
Георги Петканов за отказ да проучва
материали, свързани с Георги Марков. След
категоричното съдебно решение на ВАС
министър Петканов се съобрази с него и
представи исканите документи. Ето и текстът
на публикацията в "Дневник":
Директорът на Националната разузнавателна
служба (НРС) ген. Кирчо Киров*
е даден под
съд за отказ да предостави достъп до ключови
документи за убийството на българския
писател дисидент Георги Марков през 1978 в
Лондон. На 1 април административното
отделение на Софийския градски съд (СГС) ще
разгледа жалбата срещу него, заведена от
журналиста на в. “Дневник” Христо Христов,
заради мълчаливия му отказ да проучи
архивните материали.
В началото на септември 2004
журналистът отправи заявлението си за достъп
до информация към директора на разузнаването
чрез президента Георги Първанов и
министър-председателя Симеон
Сакскобургготски в качеството им на висши
длъжности лица, на които НРС е подчинена, с
искане те да разпоредят на ген. Киров да се
произнесе по направеното заявление. С него е
поискан достъп до архивни материали на Първо
главно управление (ПГУ) на Държавна
сигурност, отнасящи се до дейността на
конкретни агенти, използвани от
разузнаването при комунистическия режим за
“неутрализирането” на писателя.
Поискани са и годишните
планове за обща работа на ПГУ и Първо главно
управление на КГБ за 1971-1978 и отчетите за
тях, както и докладите и информациите за
взаимодействието между българското и
съветското разузнавателно управление. Други
важни документи, посочени в заявлението, са
справките за посещения на представители на
КГБ в София между септември 1977 и септември
1978, отчетите и плановете за работа на ПГУ
по линия на радиопропагандата,
идеологическата диверсия и “вражеската”
емиграция от 1971 до 1979, както и годишните
планове и отчети на 04 контраразузнавателен
отдел в ПГУ, водил делото за оперативна
разработка “Скитник” - псевдонимът, под
който е разработван писателят. Проучването
на всички тези архивни материали може да
реставрира операцията на ПГУ за убийството
на писателя.
Тези документи не
представляват класифицирана информация, тъй
като по Закона за защита на класифицираната
информация (ЗЗКИ) срокът на защита спрямо
тях е изтекъл.
Съгласно разпоредбите на
същия закон те следва да се предоставят по
Закона за достъп до обществена информация и
да бъдат предадени в Държавния архив, където
да могат да се проучват.
В искането е подчертано, че
документите имат историческа стойност и се
отнасят до тоталитарния режим в НРБ, от
което следва, че проучването им по никакъв
начин не може да засегне националната
сигурност на България.
От администрацията на
президента са сезирали директора на НРС по
поставения въпрос. В разговор с журналиста
ген. Киров го е уведомил, че е в правото си
да иска тези материали и той няма намерение
да ги крие. Директорът на разузнаването
обаче е изтъкнал редица администраивни
пречки за осъществяване на проучването като
липса на достатъчно служители в архива и
помещение, в което да може да се ползват
материалите. Журналистът обаче е поставил
въпроса за проучването на архива на ПГУ пред
ген. Киров за първи път още през септември
2003 и търпеливо е изчакал цяла година, в
която новият директор на разузнаването е
имал възможност да приведе в съответствие с
изискванията на ЗЗКИ архива на
разузнаването.
Пред “Дневник” бившият
директор на НРС, сега посланик в Унгария,
Димо Гяуров заяви: “Докато аз бях директор,
материалите по случая “Марков” се
съхраняваха в службата. И тъй като са
огромно количество, разпоредих да бъдат
отделени в отделен масив.”
Ген. Киров не е отговорил на
заявлението, в резултат на което журналистът
е подал жалба до СГС чрез администрацията на
президента Първанов. В продължение на близо
пет месеца тя е задържана в НРС, без да бъде
придвижена до съда. След нова жалба на
журналиста СГС по служебен път е изискал
преписката от ген. Киров и е насрочил
делото.
Месец след направеното
заявление от журналиста през септември 2004
г. премиерът Симеон Сакскобургготски заяви
от парламентарната трибуна, че е дошло време
документите на бившата ДС да бъдат предадени
в Държавния архив, където да бъдат
проучвани.
Премиерът посочи, че
отговорността за разсекретяване на материали
с изтекъл срок на секретност носят
ръководителите на ведомства и че ще бъдат
приети промени в закона за предаването на
тези документи в Държавния архивен фонд.
През януари 2005 правителството одобри
законопроект за изменение и допълнение на
ЗЗКИ, в който се допусна ръководителите на
секретни ведомства сами да преценяват кои
архивни материали следва да бъдат унищожени.
В проекта е предвидено да отпадне сега
действащата разпоредба за предаването на
документите с изтекъл срок на секретност в
Държавния архив. В интервю по Би Ти Ви през
януари 2005 ген. Киров заяви, че е
привърженик на радикалния подход - досиетата
да бъдат изгорени.
Журналистът от “Дневник” е
проучил всички други архиви в България по
случая “Марков” с изключение на бившия архив
на ПГУ, наследен от НРС.
- - - - - -
*
Ген.
Кирчо Киров rма
над 15 години стаж в Първо главно управление
на комунистическата Държавна сигурност,
включително по времето, когато е бил убит в
Лондон писателят-дисидент. Изкарал е и две
специализирани школи в КГБ. Ген. Киров
съвсем не е единственият висш служител на
МВР и спецслужбите, които са рекрутирани там
от бившата ДС. Предлагаме ви вероятно
непълен и с положителност не съвсем актуален
списък на
такива служители, публикуван за първи път
преди почти две години в тогавашния вестник
"Седем". |
