Тракийските
съкровища
Най-известните тракийски съкровища на
България, изложени в музеите, тежат общо
към 30 килограма. Изчисленията включват
само предмети от Панагюрското съкровище,
Златната маска на Терес, открита миналата
година от Георги Китов в могилата
"Светицата", находките от Могиланската
могила край Враца, съкровищата от
Вълчитрън и Варненския халколитен
некропол. Тук не влизат уникалните
апликации от Летница, съдовете от Борово,
апликациите за конско снаряжение и ритони
от Луковит, както и 400-те златни
апликации, датирани отпреди 5000 години,
попаднали в НИМ преди няколко месеца. Тези
30 кг златни предмети отпреди хиляди
години обаче струват повече от 40-тонния
златен резерв на националната банка,
твърдят експертите.
|
Златната маска на
тракийския цар
е част
ат съкровището, открито от Георги
Китов на 19 август 2004 в могилата
Светица до град Шипка. Златната маска
е от V век преди Христос и тежи 690
грама. В съкровището има и златен
пръстен с изображение на атлет, фиала
(чаша), която, както и маската, е
служила за пиене на вино при
религиозни ритуали, два старогръцки
съда, бронзова броня и тежък железен
меч. |
Маската е в ръцете на една от
асистентките на Георги Китов |
Най-старото обработено злато в света е от
Варненския некропол
Халколитният некропол е намерен през
1972 при изкопни работи в района на
курортен комплекс "Златни пясъци". При
разкопките на повърхността излизат
златни и сребърни предмети с твърде
странна форма и украса. Те принадлежат
на халколитно погребение, датиращо от
IV хил. пр.Хр. От разкопаните
|
|
над 80
погребения били събрани около 6,5 кг.
златни предмети, изработени с много вкус и
изящество.
Вълчитрънското тежи 12,5 кг
То е
намерено през 1925 в плевенското село
Вълчитрън. Съкровището е най-голямото
досега в родната археология. Предметите в
него са от чисто злато плюс детайли от
естествени сплави на среброто, медта и
желязото. Състои се от 13 предмета: 7 са с
формата на похлупаци с различни диаметри и
удължени луковични дръжки в средата. 4 са
дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Един
съд наподобяващ кратер със силно издължени
и извити настрана дръжки. Има и странен
съд, съставен от три бадемовидни тела,
свързани помежду си с тръбички и обща
тройно разклонена дръжка, така че
образуват непонятна система от скачени
съдове.
Съкровището е датирано към края на
бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII век
пр.Хр. Предполага се, че съдовете са се
използвали за религиозни ритуали,
изпълнявани от тракийските царе жреци.
Деветте съда на Панагюрското съкровище
|
са
изработени от чисто злато и тежкат 6
кг и 164 грама. Най-големият съд е
амфора. Съкровището включва още седем
ритона и една фиала. Учени
предполагат, че комплектът е служел в
тракийски ритуали, в които се използва
вино.
Трима
братя попадат случайно на находката на
8 декември 1949. Петко, Павел и Михаил
Дейкови копаят глина за тухли край |
Воин с тракийски
тип меч - махайра от Панагюрското
съкровище |
река Мерул,
когато ненадейно попадат на съдовете,
изплакват ги в реката и ги занасят в
градската управа. Три дни съкровището
стояло в тогавашната хавлиена фабрика, за
да могат да го видят панагюрци.
Летнишкото съкровище е
аграрна придобивка
Намират го
край тогавашното село, днес – град Летница
през 1963 селскостопански работници от
местното ТКЗС. Те са копаели основи за
овчарник. На дълбочина 50-60 сантиметра
попаднали на бронзов съд. В него намерили
мноество малки сребърни предмети, отчасти
с позлата, които поделили. После ги
хванали и им прибрали предметите. Какво се
е случило по-нататъс с летнишките
строители на овчарници - за това в
учебниците по история на съвременната
археология не пише.
Находката
съдържа и една добре запазена юзда,
съставена от две железни скоби, на които
юздата се е поставяла на оглавника и един
зъбалец-верига.
Пропуснатото от иманярите в
Могиланската могила
През
1965-1966 археолози откриват в
Могиланската могила край Враца ограбена от
антични иманяри гробница, а в съседство с
нея - други две, които са сравнително
запазени. В едната намират две сребърни
канички, четири фиали, бронзови съдове и
различни оръжия, между които бронзови
заострени върхове на стрели, железни
остриета, бронзов шлем, сребърна кнемида
(наколенник) - на места позлатена, с много
богата украса.
Погребението
било изключително богато и това дало
основание да се мисли, че тук е била
заровена древнотракийска принцеса. Главата
на погребана млада жена била украсена със
златен венец, наподобяващ лаврови клонки.
Той тежал 205 грама. Венецът бил част от
бижутериен комплект, в който имало също
масивни златни обеци, украсени в долната
част с фигурки на сфинксове и растителни
орнаменти.
Рогозенското е изровено
от изкоп за водопровод
През
1985 трактористът Иван Димитров прави
водопровод в градината си. Ненадейно
открива яма, пълна със сребърни
съдове, заровени само на около 50 см
дълбочина. След проучването на място
археолозите установяват, че
съкровището е било заровено при
екстрени обстоятелства и че вероятно е
било разделено на няколко групи. При
проведеното издирване е открита втора
яма с още 100 сребърни съда, закопани
само на 40 см дълбочина. Тук се
|
|
оказали 86
фиали, 12 канички и две чаши. Така общия
брой на предметите в Рогозенското
съкровище достигнал 165 сребърни съда от
които 54 канички, 3 чаши и 108 фиали. |