|
Петолъчната
звезда и свастиката са зловещите символи на най-кошмарните епизоди
от историята на ХХ век. Звездата асоциираме с комунизма, а
свастиката - с фашизма. Но все пак докато на комунистическите
манифестации все още свободно се развяват байраци със звезди,
рисуването на свастиката се преследва. Няма логика в това. Но и в
двата случая става дума за едни от най-древните символи на
човешката култура, които въобще не кореспондират със съвременните
си мракобесни значения.
Правилният
или звездният петоъгълник (със свързани диагонали) привлича
вниманието на човека от най-древни времена заради хармоничната си
красота. Наричат го различно: пентаграма, знакът на Питагор,
кръстът на чародея. Среща се върху скални рисунки в Древен Египет,
има го и днес в държавната символика на петдесет държави - от
Съединените щати до мюсюлманските. Орденът на френския Почетен
легион е звездообразен, такива са почти всички военни отличия.
Болшевишката
звезда има друга символика. Тя е червена, защото е обагрена от
„кръвта на падналите”, а петте върха символизират „единството на
пролетарията от петте континента”. Всъщност обаче от най-древни
времена това е символ на Венера, на утринната звезда, затова при
всички народи тя е бяла. В християнската символика богинята на
любовта е заменена от Дева Мария, но нейната духовна сила се
символизира със същия знак - бялата петолъчна звезда. Тя защитава
от злото, от коварните духове, затова е грижливо изрисуван върху
фасадите на средновековни домове. В този смисъл петолъчката не е
атрибут на дявола, както смятат мнозина, а защита от него.
Още
питагорейците смятат, че звездата е символ на хармонията. Тя е
антропоморфна, човекоподобна - точно вътре в нея Леонардо
изобразява идеалните пропорции на човека. В себе си тя крие нещо
съкровено човешко.
А
свастиката? Уви, свещеният символ на античните езически култури в
наше време е носител на мрачната слава, която му вдъхна нацизмът.
Този кръст, който сякаш е завъртян в една посока, можете да
срещнете в Троя, Египет, Китай, Индия, Персия, Скандинавия,
Латинска Америка. Самата дума „свастика” има санскритски произход
и означава "щастлив". Китайците го наричат "сблъсъкът на
гръмотевиците", скандинавците го свързват с чука на бога на
гръмотевиците Тор. За китайците и японците свастиката е един от
65-те знака, намерени върху следата от стъпката на Буда. На Запад
свастиката е една от емблемите на Христос до самия край на
Средновековието. Може да се види като символ на херметичната
магия, както и като божествен знак на някои индиански племена.
Четирите равни части на свастиката се интерпретират като символи
на четирите необятни посоки, а пресечната им точка е олицетворение
на Космоса.
Има два вида
свастики. Десностранната представя пролетното слънце,
левостранната - есенното. Те не са в опозиция и често се срещат
една до друга. И до днес са част от символиката на много азиатски
държави.
Свастиката
става символ на нацизма към 1920. Хитлер я смята за идеалната
емблема на партията - черна свастика в бял кръг на червен фон. В
"Моята борба" той пише: "Това е истинският символ! Червеното е
обществената идея за движение, бялото - националсоциалистическата
идея, а свастиката изразява победата на великата мисия на
арийците". Така един древен магически символ става емблема на
хитлеризма.
Символите ги
има и до днес - и петолъчната звезда, и свастиката. Но почти
никъде не властват идеологиите, които те символизираха през ХХ
век. И слава Богу! |