Демокрацията има много врагове – терористите са само едни от тях. Тя има и много лицемерни и неискрени псевдоподдръжници, което е един от многобройните уроци от ситуацията в Ирак.

Когато Америка, след като разби 40-годишната баасистка тирания и залови лидера й Садам Хюсеин, обеща да проведе демократични избори възможно най-бързо, за да могат иракчаните да решат собственото си бъдеще, надеждата и очакванията бяха, че демократичните народи по света ще се притекат на помощ. Но това не се случи. С изключение на Австралия, Полша и Вебикобритания (чийто премиер Тони Блеър пое огромен политически риск с подкрепата си за Америка( повечето други демократични нации отвърнаха поглед.

Най-лошият пример е Испания. В навечерието на изборите терористи взривиха влакове в Мадрид и всяха паника сред населението. В изблик на страх испанците, на които обикновено не липсва смелост, гласуваха за социалистическо правителство, което изтегли войските си от Ирак.

В Украйна хората излязоха на улиците да протестират срещу фалшифицирането на изборите. Благодарение на подкрепата на САЩ украинците спечелиха и техният демократично избран президент зае поста си. Но въпреки че вкуси сладостта на демокрацията, Украйна също изтегля войските си от Ирак - страхливост, смесена със себелюбие, което не вещае добро за бъдещето на страната.

Испания и Украйна се възползват от демокрацията, но не искат да помръднат пръст, за да помогнат на иракчани, които никога не са имали подобна възможност.

Франция и Германия останаха встрани, посрещайки скъпоструващите усилия на Америка за установяване на демокрация в арабския свят със смесица от злобна критика, сарказъм и обструктивна тактика. Но и двете страни нямат голяма демократична традиция.

На Германия демокрацията е била налагана два пъти от победителите-съюзници – всеки път, след като Германия е започвала световна война. Германската демокрация е повърхностно образувание и ако социалистите продължават да управляват лошо икономиката и обедняват населението, кой знае дали свободата в Германия ще бъде запазена?

Французите имат 12 написани конституции от 1789 насам. Никоя от тях не е дала на обикновените французи чувството, че те действително са отговорни за съдбата си. Когато имат реален повод за недоволство, те излизат на улиците, блокират пътища и пристанища, знаейки от опит, че е по-вероятно да постигнат резултати със сила вместо с аргументи или гласуване.

Италия има някакъв вид демокрация от 1945, но е толкова корумпирана, че италианците й нямат голямо доверие. Те знаят, че семейни и бизнесвръзки, основани на оказвани взаимно услуги, са единственият начин за постигане на правосъдие и запазване на правата им.

Самият Европейски съюз е пример на псевдодемокрацията на континента. Властта му е разпределена между изкусни бюрократи и неизменни политически елити. Следващата от това липса на свобода за отделните хора и бизнеса означава, че икономическият растеж е почти нищожен и бъдещето – мрачно.

Що се отнася до европейските интелектуалци, разполагащи с толкова голяма власт в медиите, университетите и кръговете, оформящи общественото мнение, те направиха всичко възможно за обругаване на инициативата на Америка в Ирак и предотвратяване налагането на свобода в страната. Някои показват ясно, че биха предпочели Ирак да се управлява от хора като Садам вместо от демократи, подкрепяни от Америка. Разбира се, на думи интелектуалците се обявяват за свободни избори, но на практика изпитват дълбока /макар и тайна/ омраза към демокрацията. Не могат да повярват, че техните гласове ще са равностойни с гласовете на “необразованите” хора, които се занимават с малък бизнес, работят в земеделското стопанство или във фабрики и никога не са чели Пруст.

Интелектуалците искаха иракските избори да бъдат провалени от терора. Сега, след като изборите вече се състояха, искат новото правителство да се провали. Искат също да не успее демокрацията в Афганистан, за да може да се усмихват и казват: “Ние ви казвахме”.

Повратна точка

Въпреки всички тези фалшиви приятели и прикрити врагове демокрацията направи първите си колебливи стъпки в арабско-мюсюлманския свят. В по-продължителна историческа перспектива е напълно възможно успехът на Америка за пренасочване на Афганистан и Ирак от тирания, страх и убийства към мирно управление чрез гласуване да се определи като историческа повратна точка. Ще последват сигурно и други успехи и така колесницата на демокрацията ще набира сили.

Както ужасният ХХ век беше епоха на тоталитарната държава, на ГУЛаг и Аушвиц, така ХХІ век може да стане епоха на управление “от народа, на народа, за народа”. Ако това се осъществи, САЩ чрез своята смелост и настойчивост ще получат признание. Те водеха и показаха, че знаят да използват позицията си като единствената световна суперсила справедливо, честно и безкористно.

Аз мисля, че Ейбрахам Линкълн би бил горд с това, което Джордж У. Буш и американските войски направиха в Ирак. След освобождаване на робите каква по-логична и благотворна стъпка от освобождаването на милиони араби от робството и терора? Затова казвам: “Бог да благослови Америка”. И съм уверен, че милиони хора по света казват същото, дори и ако не смеят – все още – да го изрекат високо.             

               28-02-2005

Преведе Мария Киселинчева