|
Смъртта на Аслан Масхадов имаше
неочаквани дипломатически последствия за Русия.
Можеше да се очаква сравнително остра реакция от
Запада, но такава нямаше. Вялите изявления на
чиновниците от Европарламента и на американците,
които за стотен път призоваха Москва към
политическо решение на конфликта, изчерпаха
темата. Светът е уморен и от Русия, и от
Чечения. Затова смъртта на бившия президент на
Ичкерия не потресе никого от големите политици и
дори не ги изненада. В Страсбург само леко се
учудиха: защо руските власти убиха
най-диалогичния от сепаратистите? Белият дом
предпочете въобще да не се обвързва –
продължително “проучваха ситуацията” след
“инцидента” в Толстой-Юрт, а след това
сравнително низш чиновник от Държавния
департамент направи изявление: без коментар.
Затова пък крайно остро реагираха
поляците. Отначало министърът на външните работи
Адам Ротфелд нарече убийството на Масхадов
политическа грешка. Тази мисъл на следващия ден
доразви прессекретарят на полското външно
министерство Александър Хечко.
“Тези,
които извършиха убийството, не искаха да
допуснат мирно споразумение. Това не е само
престъпление, но също е и политическа глупост и
голяма грешка.” Министерството на външните
работи провежда навън държавната политика.
Затова не може и дума да става за някаква лично
мнение на министъра или на неговия прессекретар.
Господата Ротфелд и Хечко изразиха позицията на
цяла Полша – от президента Квашневски до
най-обикновените избиратели. Чрез дипломатите
руската власт беше определена като престъпна и
невменяема. Наистина, малко по-късно Ротфелд
сметна за необходимо да “поясни” думите на своя
говорител, но не се отрече от оценката.
Стана голям скандал. Вижда се с
какво усилие са сдържали перата си авторите на
декларацията на отдела по информация и печат към
руското външно министерство. Как са биели
сърцата им и как са стискали юмруците си, докато
са обрисували своето “неразбиране и недоумение”
от думите на полските им колеги. Другояче е
трудно да си обясним онзи пасаж от декларацията,
където за Масхадов е казано, че по негова пряка
заповед са извършени терористичните актове в
Беслан, Москва и други места. Явно е, че други
аргументи не са им дошли, та се е наложило да
използват съчинени.
Така или иначе, в отношенията
между Полша и Русия настъпи охлаждане. Впрочем,
то се зараждаше през последните месеци – от онзи
ден, когато президентът Квашневски активно и
успешно се намеси в предизборната ситуация в
Украйна. Посредник в преговорите между властта и
опозицията, полският лидер постигна формално
примирие между враждуващите страни и трети тур
на изборите, в който Юшченко победи. Путин не
забрави и не прости на Квашневски своето
унижение. На известната пресконференция той му
напомни и комсомолското минало, и безработицата
в съвременна Полша.
А през миналата седмица имаше още
един, вече наистина оскърбителен демарш: когато
руските власти отказаха на поляците достъп до
повечето документи по катинското дело,
засекретявайки 116 от 183 тома. Това събитие
предизвика взрив от възмущение в цяла Полша.
Може да се предположи, че откликвайки на гибелта
на Масхадов, Варшава се разплащаше с Москва по
много стари сметки. Това е коректно обяснение,
но е възможно и друго: поляците го казаха заради
всички. Заради цяла Европа, заради цяла Америка,
заради целия Запад, които решиха, че е неудобно
да изразят истинските си чувства.
Всъщност трагичната съдба на
чеченския президент, обречен в продължение на
много години да бъде разпънат между кремълските
ястреби и чеченските вълци и напразно да
призовава към мирни преговори, е достойна за
други думи, не за тези, които се чуха от
Вашингтон и Страсбург. В Полша намериха тези
думи. Историята ще ги допълни, припомняйки за
Аслан Масхадов – последният законно избран
президент на Чечения, отнесъл в гроба си
последния, микроскопичен, почти ефимерен шанс за
мирно разрешаване на конфликта. За неговата
безсмислена смърт в безсмислената война.
Публикацията подготви Борислав Скочев |
