|
На 26 февруари 2005
вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев
даде ултиматум на депутатите от НДСВ. Деликатно. Предизборно. И
ултимативно: до три седмици да бъде решен въпросът с приватизацията на
Параходството. Или въпросът да бъде оттеглен от дневния ред на
парламента.
Интерес предизвиква
новия подход на министъра към явно неудачното икономически решение,
каквото е стратегията за приватизация на БМФ. Обществото се произнесе
по въпроса. Преобладава мнението ДА на приватизация, но НЕ
на тази стратегия.
Министър Василев е
наясно с недостатъците й. На мнозина е известно, че дори изцяло кешова
продажба на Параходството ще вкара около
$400
милиона в хазната. След една година от тях
ще останат само записи по
счетоводните сметки. Стратегическият инвеститор няма да има
възможност да строи кораби днес (и следващите години също), защото
корабостроителниците по света са задръстени от поръчки на нови кораби.
Няма двигатели.
Освен в Брянск... Големите корабособственици преразглеждат
политиката си за обновяване на флотите си. Приемат програми за
техническо обслужване с цел удължаване на срока на експлоатация на
тонажа.
Така че, г-н
Василев, какви стратегически инвеститори,какви финансови инвеститори,
какви пет лева?
За купувача с
компенсаторките няма да говорим. Той си има друга цел.
И още много други
аргументи „против” бяха изложени от специалистите при различни
дискусии. Включително посочването на факта, че няма успешно
приватизирана корабоплавателна компания от бивша социалистическа
страна.
Става въпрос за
сложен икономически проблем, който трябва да се реши политически в
напрегнатата обществена ситуация преди избори. И сблъсък на множество
интереси. В което лошо няма.
Но проблемът с
приватизацията на Параходство БМФ обаче не е нито само икономически
проблем, нито само социален, нито само политически, нито само
регионален. Той е проблем на държавата, чието разрешаване изисква
държавническо мислене.
Защото БМФ е пазар.
Отвоюван пазар в Световният океан от българи. Малък сегмент от
глобален пазар, който съществува много преди да се заговори за
глобализацията. Параходство БМФ не са само активите и съответно
ръста/спада в цените им съобразно конюнктурата на пазара. Параходство
БМФ е „на върха на хранителната верига” за икономиката в ареала.
Стратегията не
отчита тези гледни точки. Както и много други. Тя не е документ на
държавническо ниво. Дори рибарят не продава сеферката си, защото
следващият сезон няма с какво да излезе в морето. Независимо от факта,
че продажбата на лодката на части може да донесе синергичен ефект.
Все пак обществото
има вярно усещане. Приватизацията на Параходство БМФ - Варна е без
алтернатива. В тази връзка група варненски експерти предлагаме схема
на приватизация на Параходство БМФ - Варна чрез създаване на
КЛЪСТЕР.
Теорията на
клъстерите е разработена в през 90-те години на XX
век в USA.
В разработването водещо място заема проф.М. Портър - емблематичен
икономист и специалист по проблемите на конкурентноспособността.
Става дума за цитирам „географски свързана концентрация от сходни,
взаимообвързани или допълващи се компании с активни канали за делови
взаимотношения, комуникация и диалог, които ползват обща
специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги и са изправени
пред общи възможности за развитие и заплахи”.
Създаването на нов
модел на икономическа политика превръща икономическото развитие в
непрекъснат процес на равноправно партньорство и сътрудничество,
включващ държавните институции на национално и регионално ниво,
фирмите от частния сектор, развойните и научни институти и звена,
браншовите и неправителствените организации.
Целта на проекта е
чрез повишаване на конкурентоспособността на Параходство БМФ - Варна
да се осигури в рамките на 2-3 години еволюционно трансформиране на
собствеността от държавна в частна. Предложената схема ще способства
за запазване на пазарите, завоювани от компанията през годините.
Краткото описание на
проекта би дало част от отговорите, но би породило и немалко въпроси.
Ние знае, че панацея в икономиката няма, но клъстерите са икономическа
реалност, която успешно работи по света и е напълно приложима у нас.
Дават добър резултат в слабоконкурентни отрасли. Те са отговорно дясно
решение срещу безразборното разпродаване на бащиното имане. И
запазване на място в глобалната икономика. Древните са казали: Navigare
necesse est, vivere non est necesse.(лат.
- прибл. - необходимо е да се плава, не да се живее).
Някой някъде
разправяше, че корабоплавателните компании на Естония и Латвия са
успешно приватизирани чрез продажба. Не е вярно. В интернет пише
друго.
За контакти: Христо
Гюров
1st
Mate FG ; M.SC.Econ
E-mail
:gyurov@hotmail.com |
