|
Задължителното здравно
осигуряване гарантира на осигурените лица достъпна медицинска
помощ и равнопоставеност при ползването на медицинска помощ.
Така че задължителното здравно осигуряване е безусловно
необходимо*.
За съжаление в България
неизменно действа законът на Мърфи: “Ако нещо може да се
обърка, то задължително ще се обърка!” След което в действие
влиза теоремата на Джак: "Който знае най-малко, има най-много
мнения по въпроса. "
През 1999 в България е приет
закон, според който дори постоянно или дългосрочно живеещи в
чужбина български граждани, които не ползват осигурени здравни
услуги в Република България попадат в категорията граждани,
които подлежат на задължително здравно осигуряване в България.
Бомбата избухна чак сега, защото главният финансов експерт на
осигурителния институт Христина Митрева съобщи, че в началото
на март хората, които дължат повече от три здравни вноски ще
започнат да получават писма със задължителни предписания от
Националния осигурителен институт за плащане на дълговете.
Първите писма ще получат хората с дългове от 2000 година.
Срокът за плащане е 14 дни. Тези, които не платят, ще получат
второ писмо от НОИ с акт за начет. Около 2.5 млн. българи ще
получат в следващите два месеца писмата от НОИ със
задължителното предписание да платят дълга си за здравните
вноски за периода от 2000. досега. От началото на 2006
длъжниците ще бъдат предадени на Агенцията за държавни
вземания.
По всяка вероятност има много
български граждани, които са ползвали медицинска помощ в
България, но не са плащали здравните си осигуровки. Проблемът
е, че според закона длъжници са и тези, които не са живели в
България, плащали са здравните си осигуровки в чужбина и не са
ползвали безплатна медицинска помощ у нас.
Законът не може да бъде
отменен със задна дата, ето защо единственото, което може да
се направи е да се опростят или съответно намалят задълженията
на тези български граждани, които легално са пребивали в
чужбина за целия или за част от посочения период и които
докажат, че са плащали здравни осигуровки в чуждата държава.
Това, обаче, не може да стане с хвърчащи заявления, пращани по
е-маил и факс, защото представлява чудесна възможност за
злоупотреби от недобросъвестни граждани. По този начин
здравната каса и почтените граждани на България, а между тях и
нашите родители и близки, ще бъдат ощетени. Ето защо Комитетът
за българо-европейско сътрудничество сметна за необходимо да
излезе с декларация, представяща становището на неговите
членове.
Даниела Горчева
КОМИТЕТ ЗА БЪЛГАРО-ЕВРОПЕЙСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО
KBES
Box 2176
SE-750 02 Uppsala
SWEDEN
Reg. nr. 817602-8333
Д Е К Л А Р А Ц И Я
ВЪВ
ВРЪЗКА С ОБЯВЕНИТЕ НАМЕРЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ ЗА
ПРИНУДИТЕЛНО СЪБИРАНЕ НА ДЪЛЖИМИ ВНОСКИ ЗА ЗДРАВНО ОСИГУРЯВАНЕ
НА ПОСТОЯННО И ДЪЛГОСРОЧНО ЖИВЕЕЩИ В ЧУЖБИНА БЪЛГАРСКИ
ГРАЖДАНИ
Във връзка с
обявените намерения на българските власти за принудително
събиране на дължими вноски за здравно осигуряване на постоянно
и дългосрочно живеещи в чужбина български граждани КБЕС счита
за уместно да изрази следните свои становища:
1. Текстът
на Закона за здравното осигуряване:
Чл. 33.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса
са:
1. всички
български граждани, които не са граждани и на друга държава;
включващ
в категорията на подлежащи на задължително здравно осигуряване
в Република България и български граждани, които окончателно
или дълговременно са се изселили в чужбина и не ползват
осигурени здравни услуги в Република България, е толкова
абсурден, че основателно може да се предположи, че е допусната
непредвидливост за наличието на категориите на постоянно и
дългосрочно живеещи в чужбина български граждани.
2.
Днешното правителство и парламентарното му мнозинство за сетен
път доказват изключителна некомпетентност и негодност за
управление като не предприемат спешни действия за промяна на
очевидното недомислие на чл. 33, т. 1 от Закона за здравното
осигуряване, а вместо това аргументират гротескно (например
чрез председателя на здравната комисия на Народното събрание
Атанас Щерев), че нищо не можело да се направи.
3.
Кръгове около парижкото издание “ Парижки вести” и лондонските
Сити-клуб и “Будилник” предлагат в съвместна акция не по-малко
абсурдно решение:
“Да бъде
обявен мораториум върху събирането на задълженията към
здравната каса на българските граждани, които заявят, че са се
осигурявали в чужбина. Заявките да се приемат не само писмено
и лично, но също по факс, електронна поща и през интернет
страницата на НОИ”.
Това
предложение за опрощаване на дългове към държавата и към
останалите граждани в страната на ‘юнашко доверие’, само по
‘заявка’крие рискове за злоупотреби от страна на
недобросъвестни граждани и не е съобразено с европейската и
световната практика.
4. КБЕС
настоява правителството на Симеон Сакскобургготски незабавно
да внесе за спешно разглеждане в Народното събрание проект за
Закон за изменение на Закона за здравното осигуряване,
например със следния текст:
1. Чл.
33 се изменя на:
Чл. 33.
Подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната
здравноосигурителна каса са: всички лица с постоянно или
дългосрочно местоживеене в Република България, основаващо се
на законно право или на получено по законен ред разрешение, с
изключение на лицата, за които е предвидено друго според
влезли в законна сила международни договори на Република
България.
Преходна
разпоредба
§1.
Възникналите задължения до влизането на настоящия закон в сила
към Националната здравноосигурителна каса на лица, които са
подлежали на задължително здравно осигуряване според
променения с настоящия закон чл. 33, т. 1 от Закона за здравно
осигуряване, но не подлежат на задължително здравно
осигуряване според променения с този закон чл. 33 на Закона за
здравно осигуряване, се опрощават или намаляват след надлежна
проверка за периода на доказано осъществено здравно
осигуряване в чужда държава, в случай че получилите известие
за дължими суми от Националната здравноосигурителна каса лица
в срок от 90 дни от получаването му се обърнат към
Националната здравноосигурителна каса пряко или чрез посолство
или консулство на Република България в чужбина с писмена молба
за опрощаването или намаляването им, придружена от:
1. Официално
писмено удостоверение от официална власт на чужда държава,
заверено от нейното външно министерство и посолство или
консулство на Република България в съответната държава,
удостоверяващо, дали и в какви периоди лицето е живяло на
територията на чуждата държава на основание на законно право
или на получено по законен ред разрешение от чуждата държава и
дали е било здравно осигурено според законите на чуждата
държава.
2.
Нотариално заверена в Република България или заверена в
посолство или консулство на Република България лична
декларация на лицето в какви периоди от периода на натрупания
дълг лицето не е живяло на територията на Република България,
а е живяло на основание на законно право или на получено по
законен ред разрешение от чужда държава в посочени периоди на
териториите на посочени чужди държави и е било здравно
осигурено според законите на чуждите държави.
3.
Нотариално заверена в Република България или заверена в
посолство или консулство на Република България лична
декларация на лицето дали през периода на натрупания дълг
лицето е ползвало здравни услуги на територията на Република
България и какви точно здравни услуги е ползвало на
територията на Република България с посочено име и адрес на
здравното заведение, дата на предоставяне на услугата,
заплатена от лицето цена на услугата и дали услугата е
финансирана или не е финансирана от Националната
здравноосигурителна каса.
04-03-2005, Упсала, Швеция
Иван Иванов, председател
- - - - - -
* Мнението е на авторката и не
ангажира другиго.
|
