|
Повечето експерти смятат, че е изключително трудно и едва ли
не невъзможно да бъде създадена атомна бомба от малка или дори
средна терористична организация, която не разполага с
гигантски финансови ресурси и не е в състояние да наеме елитни
експерти. Само че още преди точно 30 години един американски
студент вече разби тази илюзия, като създаде с подръчни
средства в университетската лаборатория действащо ядрено
устройство. Никой във факултета му не разбрал с какво именно
се занимава усърдният млад изследовател. Но той пък получил в
резултат на разработката си серия от крайно привлекателни
предложения за реализация на трудовата си сила.
Неговото желание било освен това да предупреди света, че
рискът е реален. Ами ако беше си наумил нещо друго?
Експертите, на които представил своето устройство, заключили,
че то безпроблемно може да произведе неуправляема верижна
реакция – онова, на което му викаме взривяване на атомна бомба
с всичките му там гъби, светлинно, лъчево, топлинно и ударно
разрушително действие.
Как да си направим ядрена бомба в нашата факултетска
лаборатория, питат се много студенти с неконвенционална
представа за допустимите от човешка и морална гледна точка
приложения на атомната енергия. Ами ето така:
Step1.
Добиване и обогатяване на уранова руда. Не е необходимо
непременно да намирате находище и да разработвате мина.
Достатъчно е да се свържите със съмишленик, който работи в АЕЦ
или в изследователски център, където ползват обогатен уран.
Ако не намерите съмишленик, все ще случите на лице с
корупционна нагласа на съзнанието и поведението. За
енергетиката 20% съдържание на взривоопасния изотоп
U235 e
обичайна концентрация (в рудата се съдържат под 0.7%, повечето
уран в природата е от нерадиоактивния изотоп
U238).
Step2.
При концентрация от 20% обаче уранът
не гърми. Трябва да бъде допречистен. Ще гръмне, ако стане 90%
от веществото, с което имате намерение да взривите Народното
събрание. Това се постига по два способа, достъпни в
академичните учебници от университетските библиотеки: чрез
газово центрофугиране или чрез лазерно пречистване. Помогнете
си при съставянето на библиографската справка с
Google.
Step3.
Разработка на взривното устройство.
Известни са два класически типа взриватели – единият е бил
изпробван над Хирошима, другият – над Нагасаки. И двата
работят успешно от зората на атомната ера. При модел 1
(Хирошима) просто се съединяват две парчета
U235, всяко от които е с подкритична маса, но в
савкупността си двете парчета вече са с надкритична маса. При
модел 2 (Нагасаки) надкритичната маса се получава в
резултат от изстрелването на няколко малки уранови парчета към
базов къс с подкритична маса. Препоръка на експерта: Модел 2 е
по-икономичен! Стигат и под 10 кг, докато за модел 1 ще трябва
да рушветирате насам-натам - от 7-мия км на Цариградското шосе
до Козлодуй и обратно - за набавяне на цели 45-50 кг.
Step4.
Лабораторни изпитания. Извършват се чрез компютърно моделиране
на взрива. Тук ще се оправите спокойно и сами.
Step5.
Полеви изпитания. Какво по-ефективно от изпитанието в реална
обстановка и в реално време? Сложете устройството в градинката
с паметника на Св. Климент Охридски, прескочете до Капълъ
чарши и оттам задействайте взривателя. Ако след час по
истанбулската телевизия съобщят, че парламентарният живот в БГ
е изгорял в ядрения огън, значи направеното от вас устройство
работи добре. Ако не съобщят, връщайте се в лабораторията и се
захващайте със създаването на атомна бомба версия 1.2.
Гледната точка е откъм "Феята".
Сградите около Народното събрание с разпрашени из въздуха.
Вляво са прашинките от хотел "Радисън", вдясно - от
храм-паметника "Александър Невски". По средата монументално се
издигат към горните слоеве на атмосферата останките от Алма
Матер. |
