|
Аслан
Алиевич Масхадов e роден на 21 септември 1951 в Казахстан - в
период, когато целият чеченски народ е депортиран в Средна
Азия и Сибир. През 1957 заедно с родителите си се връща от
Казахстан в родината си, в с. Зебир-Юрт, Надтереченски район
на Чечения.
През 1972
завършва Тбилиското висше артилерийско училище, след което
командва взвод в Далечния Изток. Минава всички степени в
армейската йерархия до началник щаб на дивизион. През 1981
завършва Ленинградската артилерийска академия “И. Калинин”,
след което служи в Унгария като командир на дивизион, а след
това - като командир на полк. По сведения на служилите с него,
полковник Масхадов успява да разреши проблема с
издевателствата на военнослужещи над подчинените.
По-късно
той командва полк в Прибалтийския военен окръг, където след
това става началник на ракетните войски и артилерията на
дивизията. През 1992 полк. Масхадов напуска руската армия и
заема длъжността първи заместник-началник на Главния щаб на
Въоръжените сили на Чечения. От 1992 е назначен за началник на
Гражданската отбрана на Чеченската република. През март 1994
става началник на Главния щаб на Въоръжените сили на Чечения.
От декември 1994 до януари 1995 оглавява отбраната на
президентския дворец в Грозни.
През
август-октомври 1995 Масхадов оглавява група представители на
чеченската делегация при преговорите с военни представители на
Русия с Русия. В съответствие с постигнатите на преговорите
договорености, Аслан Масхадов е назначен за съпредседател на
специалната наблюдателна комисия.
На 22
април 1996 руски командоси убиват първия демократично избран
чеченски президент Джохар Дудаев. Функциите му временно поема
до организирането на избори вицепрезидентът Зелимхан
Янадарбиев.
През
август 1996 Масхадов представлява чеченската страна на
преговорите за мир с пълномощния представител на президента на
Руската Федерация Александър Лебед. На 31 август 1996 в
дагестанския град Хасавюрт Аслан Масхадов и Александър Лебед
подписват два заключителни документа от преговорите: Съвместно
заявление и “Принципи на определянето на основите на
взаимоотношенията между Руската Федерация и Чеченската
република”. На 18 септември 1996 Масхадов издава заповед,
забраняваща на командирите на подразделенията и на бойците от
чеченските формирования да пребивават на територията на
Ингушетия с военна униформа и оръжие.
През
септември 1996 Аслан Масхадов не заминава за Франция за
участие в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа по
чеченския проблем. Поканата към Аслан Масхадов и към основния
му партньор в преговорите за чеченското регулиране - екретарят
на Съвета по безопасност на Руската Федерация Александър Лебед
- предизвиква негативна реакция у много руски политици.
Масхадов получава виза, но не преминава легално руската
граница поради липсата на достатъчно гаранции за безопасност.
Той отхвърля възможността за нелегално пътуване като
несъответстваща на положението му.
На 17
октомври 1996 Масхадов е назначен от Яндарбиев за
министър-председател на коалиционното правителство на Чечения.
На 27 ноември обявява решението си да се кандидатира за
президент на републиката и по негова инициатива всички
кандидати са задължени да дадат публична клетва за недопускане
на каквито и да било провокации и оскърбителни методи по
отношение на съперниците си. На 21 декември 1996 руската армия
в пълен състав напуска територията на Чеченската Република
Ичкерия. На 27 януари 1997 с 59,3 процента от избирателните
гласове Аслан Масхадов е избран за президент на Чечения. За
вицепрезидент е избран Вахи Арсанов.
Изборите са организирани от мисия на Организацията за
сигурност и сътрудничество в Европа в Чечения, в присъствието
на десетки водещи световни организации, в това число Съвета на
Европа, ПАСЕ и др. и са признати за действителни и без каквито
и да било нарушения от страна на кандидат-президентите.
На 12 май
1997 в Москва президентът на ЧРИ Аслан Масхадов и президентът
на РФ Борис Елцин подписват договор “За мир и сътрудничество”,
станал фактически юридическо признаване на независимостта на
Чеченската република Ичкерия. В договора се подчертава, че
“всички въпроси оттук нататък ще бъдат решавани единствено на
основата на международното право”.
През
декември 1998 командирите Шамил Басаев, Салман Радуев и Хункар
Исрапилов под предлог за неговите “проруски позиции” (сключването
на договора с Москва, който провъзгласява фактически вековно
бленуваната чеченска независимост! - бел. ред.) се опитват
да оспорят конституционните пълномощия на Масхадов.
Оглавяваният от тях т. нар. “Съвет на командващите в Чечения”
изисква от Върховния шeриатски съд на Републиката отстраняване
на президента на ЧРИ Масхадов от длъжност, за което съдът не
намира достатъчно основания. За периода 1997 -1999 над
президента на Чечения са извършени 11 покушения, довели до
гибелта на няколко сътрудници от личната му охрана и
незначителни ранявания на самия него. Според запознати,
радикалната опозиция срещу Масхадов е подпомагана от руската
Федерална служба за сигурност, а с голяма степен на
вероятност - директно организирана и управлявана от нея.
През
годините на президентстването си Масхадов успява да извърши
редица плодотворни задгранични посещения: във Великобритания,
САЩ, Турция, Саудитска Арабия, Грузия, Азербайджан, Малайзия и
Русия. Независимо от пълната икономическа блокада, изцяло са
възстановени редица важни социални и индустриални обекти на
републиката. За своя приоритетна задача Аслан Масхадов смята
предотвратяването на “афганистанския вариант” в Чечения и
стълкновенията на различни въоръжени формирования с цел
достигане на собствените си политически цели. На 11 септември
1999 президентът Масхадов се обръща с лично послание към
Александър Лебед с повторната молба, както и през август 1996,
за среща в Хасавюрт, за да се “предотврати поредната мащабна
война”. В същия ден Масхадов излиза с инициативата за лична
среща с Борис Елцин, на която, по думите му, има намерение да
предложи на Русия Чечения да стане нейният “най-важен
стратегически партньор в Северен Кавказ”.
През
октомври 2000 в интервю за Liberation
Масхадов заявява, че “конфликтът в Чечения не е религиозен и
няма никакво отношение към уахабизма”. В интервю за
“Независимая газета” (февруари 2001) Масхадов обявява, че след
сключване на мирен договор с Русия по негова заповед
командирите ще преустановят войната. По същото време декларира
отговорно, че чеченските бойци нямат отношение към
терористичните актове в Москва, Волгодонск и Буйнакск (за
които по-късно Александър Литвиненко написа книгата книгата си
"ФСБ взривява Русия" - бел.
ред.). Тази специнсценировка стана поводът за началото на
втората чеченска война, която продължава и днес. Руските
войски нахлуха в кавказката република и реките от кръв
потекоха отново.
В средата
на януари тази година Масхадов обяви едностранно прекратяване
на огъня и разпореди на чеченските бойни части да сложат
оръжие. Мотивите му бяха така убедителни, че към примирието се
присъединиха и радикалните бойци на Басаев. Срокът на
примирието бе едномесечен и Масхадов се надяваше до средата на
февруари да започнат безусловни преговори за мир в Чечения.
След като от Кремъл отговориха с мълчание, срокът - отново
едностранно от чеченска страна - бе удължен.
Днес
последва истинският отговор на Москва: убийството на свободно
избрания от народа на Чечения президент.
|
