|
Велин Цанов е роден на 6 декември 1983 в семейство на
художници – баща му е живописец, а майка му - скулптор.
Интересът му към математиката е от малък. Един от
най-ранните му спомени (бил е на 4 години) е как седи над
лист хартия и умножава многоцифрени числа на ръка.
В трети клас се представя отлично на олимпиадата по
математика и родителите му решават, че е време да направят
нещо. Записват го на курсове по математика в Софийската
математическа гимназия. Оттогава започва редовно да
участва в националните състезания по математика и
призовите места рядко му убягват. През деветте си години
|
 |
|
Велин Цанов, 21-годишен |
състезателна “кариера” има 9 първи, 5 втори и 1 трето място от
национални състезания по математика.
Едва 14-годишен започва работа в Булнет – един от популярните
тогава интернет доставчици. “На визитката ми гордо пишеше
“Системен интегратор”, но реално бях просто момче за всичко.
Всъщност все още не знам какво точно би трябвало да означава”,
спомня си Велин. Основната част от работата му се състои в
ходене по домовете на хората и връзване на компютрите им към
мрежата. Малко по малко се научава и да програмира и на
16-годишна възраст вече работи за чуждестранни компании по
интернет, а заплатата му тогава е около три пъти по-голяма от
тези на родителите му взети заедно. В същия период с двама
свои колеги основава собствена компания за уеб дизайн, хостинг
и други уеб решения.
В десети клас открива как може да свърже таланта си в
математиката с увлечението по програмиране. Започва да участва
в състезания по информатика. (Състезанията по информатика
най-често се състоят от решаване на три задачи за пет часа.
Всяка от тях изисква написването на работеща и ефективна
програма, чрез която да се реши математически или алгоритмичен
проблем – например как да се спечели дадена игра, как да се
оптимизира дадена операция или как да се намери най-бързият
път между две точки в даден град.).
В единайсети клас печели Националната олимпиада по
информатика, а следващото лято и първия си златен медал от
Международната олимпиада по информатика (Тампере, Финландия
2001). Година по-късно през 2002 печели още един златен медал,
от олимпиадата в Йонг-ин, Корея, като този път е сред тримата
специално наградени състезатели на олимпиадата (което не е
постигано от българин от 1991 насам). Същата година през
август той е студент с пълна стипендия в
Massachusetts Institute of Technology (MIT),
най-престижното учебно заведение за инженерни специалности и
компютърни науки в света, където в момента е третокурсник.
През 2003 се ожени за приятелката си, с която са съученици от
математическата гимназия. От 2003 работи като младши сътрудник
в лабораторията за компютърни науки и изкуствен интелект
(Computer Science and Artificial Intelligence Laboratory,
или
CSAIL)
в
MIT.
Проектите му са свързани предимно с
Distributed Computer Systems
и
Collaborative Robotics
Велин опита, но не можа да намери точен превод на термините.
Но и без превод биографията на 21-годишния Велин Цанов звучи
наистина впечатляващо.
В една дискусия “За и против държавното образование” ти каза,
че ако беше разчитал само на преподаваното в училище, едва ли
си щял да се класираш м състезанията по информатика. Кое те
мотивира да търсиш нещо повече от това, което ти даваше
държавното образование?
-
Мотивацията може да бъде открита в доста широк спектър от неща.
От една страна е чистата страст към състезанията и победата.
От друга, усещането, че имам заложби, които трябва да бъдат
развивани и направени продуктивни. И от трета, желанието ми да
уча в качествено и престижно висше учебно заведение. Трудно е
да се каже кой е бил водещият
фактор.
Можеш ли да изброиш няколко
разлики между държавното и частното образование?
- Разликите
са от земята до небето. При уж безплатното образование
най-често се отнасят към теб като към човек, който получава
нещо безплатно, на вересия. Сякаш родителите ти не плащат
данъци и сякаш учителите ти не получават заплати. При частното,
дори да си с пълна стипендия и да не плащаш нищо, професорите
се държат с теб като с работодател, защото знаят, че заплатите
им зависят от това дали си научен добре или не. В държавното
училище няма такава зависимост – добрите учители и лошите
учители са в една категория, на една и съща заплата.
При държавното образование също така почти няма специализация
– всички сме горе-долу на една и съща програма. За да се
обособи отделен предмет или отделна специалност, трябва да се
мине през безкрайни бюрократични процедури. Частното
образование е на пазарен принцип – каквото се търси, това се и
предлага. И има за всекиго по нещо – независимо на какво ниво
си, можеш да намериш учебно заведение, което да е подходящо за
теб и в което да израснеш професионално. В България много
рядко предлагането е дори наполовина на търсенето. Родителите
масово записват децата си на частни уроци, защото училището не
може да им осигури адекватна подготовка (въпреки че те го
плащат с данъците си). С информатиката историята е много
подобна. В България е пълно с кадърни хора, които разбират
отлично материята. Също така е пълно и с родители, които искат
качествено образование за децата си, но държавата просто не
позволява на тези две категории хора да се свържат. Тя взима
парите на родителите и заделя от тях само една мизерна част за
преподавателите по информатика. Така родители нямат пари да
плащат за добро образование на децата си, а специалистите пък
никога не преподават заради безобразно ниските заплати.
 |
Успехите, които България постига в състезанията по
информатика, се дължат или на частната инициатива на
родителите, или на доброволен труд. Школата по информатика
в моята гимназия беше организирана с парите, които
училището получаваше от частните курсове в него (същите
частни курсове, на които ходех в четвърти клас).
Подготовката на националния ни отбор пък се прави на
напълно доброволен принцип. Последните две години аз
ръководех подготовката на отбора ни и причината за това е
била изцяло в ентусиазма ми и в чувството ми за
благодарност и дълг да предам нататък онова, което съм
получил. Държавата не |
|
Велин е на екскурзия в щата
Вашингтон, а зад гърба му - Скалистите планини |
е помогнала с нищо в това начинание. В много градове в
България школите по информатика също са организирани на
доброволен принцип и разчитат само на себеотрицанието и
ентусиазма на преподавателите. Това обаче не може да
продължава вечно. През 1999 например, когато не се намериха
ентусиасти да готвят състезателите, националният ни отбор се
провали с гръм и трясък.
Отделно вече и това, че държавните чиновници подбират учебните
помагала най-вече на принципа на шуро-баджанащината, а не
според качествата им. Най-добрите учебници по информатика
например не са одобрени от Министерството на образованието. С
други думи, държавното образование никога не може да отговори
бързо и ефективно на пазарното търсене. То винаги е мудно и
бюрократично и винаги спъва взаимоотношенията на родителите,
които търсят добро образование, със специалистите, които могат
да го предложат. Най-добре ще е ако държавата спре да се меси
в тези отношения и остави родителите да разполагат с парите си
и да образоват децата си добре – те имат интерес от това.
Държавните чиновници нямат този интерес.
Какво е за теб успехът?’
- Успехът е стъпка към това да служиш на другите по-ефективно.
В един свой роман братя Стругацки шеговито се опитват да дадат
дефиниция на щастието, но твърде неуспешно. Можеш ли да го
дефинираш, както ти го виждаш?
- За един евангелски християнин като мен щастието си има много
ясна дефиниция – да служиш на Господа и да спазваш заповедите
Му. Звучи безкрайно сухарско, но ако се замислиш за
практическия му смисъл, придобиваш усещане какво значи това.
Щастие е да не си престъпник. Щастие е да почиташ родителите
си и те да те обичат. Щастие е да си верен на жена си и да се
грижиш за децата си. Щастие е да не завиждаш. Щастие е да не
се кланяш на идоли и да не зависиш от тях. А идолите могат да
са всякакви – от наркотиците през институцията на държавата,
до самия теб. Много хора в България се отнасят към държавата
като към някакъв бог, който трябва да се грижи за това те да
получат образование, здраве, работа, заплата и пенсия. За тях
държавата е богът, който не само не може да покрие нуждите им,
но и не иска, защото хората, които я олицетворяват, си гледат
личния интерес. Егоистичният човек пък е още по-малко способен
да бъде щастлив.
Да осъзнаваш отговорността и да вземеш своя живот в
собствените си ръце също е щастие. Това да осъзнаваш
отговорността, която идва с талантите ти, да ги развиваш и
умножаваш, за да служиш на другите – това също е щастие.
Въобще извън това, което ни учи Библията, трудно мога да видя
някакво щастие. Нито кражбата, нито завистта, нито полигамията
или преклонението пред Държавата или пред самия себе си могат
да донесат истинско щастие някому. Нито пък смисъл на живота.
Коя е личността, която най-много е повлияла върху теб?
- Личности много и някакси не ми се иска да оставя някой на
заден план. В професионален план може би най-много
благодарност дължа на н.с. Бойко Банчев, който водеше школата
по информатика в СМГ и на моя съученик Георги Цанков, от
когото също научих много. Извънпрофесионалното, може би
най-много дължа на
Божидар Маринов – той ми
помогна по-ясно да осъзная кой съм и накъде отивам. А в личен
план, разбира се, на съпругата ми.
Някога философията е играла някаква слепваща,
интердисциплинарна роля между отделните клонове на знанието.
Днес те са толкова строго специализирани и сложни, че на пръв
поглед изглежда дори между отделни раздели в една и съща наука
няма особена комуникация. Има ли според теб значение
“разбягването”, фрагментирането на науките?
Лично аз не съм забелязал някакво фрапиращо фрагментиране на
науките. Тук в
MIT
има доста лаборатории, в които работят учени от различни
департаменти на института. Това обаче не трябва да намалява
ролята на философията като свързващо звено. Когато се прави
наука, безкрайно важно е да се осъзнава защо се прави. Почти
всяка технология и почти всяко знание може да бъде използвано
и за добро, и за зло и е много важно ние да осъзнаваме
разликите между двете.
Какво е според теб значението на личната свобода и как се
отнася тя към общественото благо?
- Няма голямо значение моето мнение в случая. Може просто да
погледнем фактите. В страните, в които има високо ниво на
лична свобода, икономиката просперира и хората живеят добре. В
страните, в които личната свобода е силно ограничена,
икономиката е в стагнация и хората живеят в мизерия и
страдание.
Личната свобода привлича продуктивните хора. Тя стимулира
продуктивните и наказва мързеливите. Затова продуктивността и
просперитетът се движат заедно с личната свобода.
Можеш ли да изброиш няколко разлики между българските градове
и американските?
- Основната разлика между българските и американските е, че
нашите градове са по-ниски в центъра (предимно с 4-5 етажни
сгради) и по-високи в покрайнините (жилищните комплекси с
8-9-етажни блокове). В Щатите центърът обикновено е много
висок, с офис-сгради от по 30 и повече етажа, а покрайнините
са ниски, тъй че повечето хора живеят в къщи, а не в
апартаменти.
Фигурата в амфитеатъра е разбира
се Велин, а отзад се виждат футуристични сгради от кампуса на
почти митичния МІТ, Масачузетс
Иначе най-голяма разлика между всеки град в САЩ и всеки град в
Европа са хората. Американците, като цяло, са по-големи
индивидуалисти. Те по-добре осъзнават нуждата от личната
свобода и от свободната икономика, както и нуждата човек да
работи това, което е полезно на обществото, а не това, което
му харесва. В Европа хората са по-социалистически настроени.
Като цяло, те повече обичат сигурността – да имат гарантирана
работа до пенсия и гарантирано обезпечение от люлка до гроб.
Сигурността обаче произвежда мързел, а мързелът –
неефективност и непродуктивност. Те пък произвеждат бедност и
накрая в дългосрочен план се получава сигурна бедност.
Как си представяш света след 20 години (добър и лош вариант)?
- Добър вариант: хората са осъзнали нуждата от лична свобода и
свободна търговия и са се посветили на това да бъдат спестовни
и да служат на нуждите на пазара със знанията, уменията и
труда си. За 20 години всяка страна може да повтори успехите
на Ирландия и Естония и да стане една малка Швейцария в своя
регион.
Лош вариант: Хората все повече търсят упование и сигурност в
държавата и в централното планиране. Социализмът е масова
практика. От там и корупцията. А също и данъчното наказание за
трудолюбието и “социалното” поощряване на мързела. За 20
години всяка страна може да се превърне в една малка Куба или
Лаос, или Северна Корея...
И нещо в по-близка перспектива?
- Един въпрос, който всички ми задават, е дали смятам да се
върна в България или да остана в САЩ. Отговорът е, че няма да
се върна. И причината да не се върна е в това, че българската
държава официално гони хората като мен. 42.7% осигуровки, 20%
данък общ доход, 20% ДДС, мита, такси, лицензи, рушвети и
т.н...Не, благодаря. В САЩ човек задържа два пъти по-голям дял
от парите, които е заработил. На българската държава трябва да
й е ясно, че с данъчната си политика прогонва продуктивните
хора от България. Ако искат бедните и социално слабите да имат
работа, нека свалят данъците, да върнат инициативните и
продуктивни хора и ще има работа за всички. Ако ли не,
производителите на блага един по един си отиват и всички други
остават бедни, живеещи в един насилствен социализъм, който
взима от работещия и дава на неработещия. |
