Отминалата седмица фигурираше в световните новини основно с обиколката на добра воля на американския президент Джордж Буш в Европа. За пет дни той се срещна с най-отявлените си противници от периода на войната в Ирак - с френския президент Жак Ширак и германския канцлер Герхард Шрьодер, посети Европейската комисия и Европейския съвет в Брюксел, говори пред ръководителите на държавите-членки на НАТО. При последната си спирка в словашката столица Братислава се срещна и с другия си европейски опонент, руския президент Путин.

След преизбирането на Буш за президент на САЩ в края на 2004 година за стара Европа стана ясно, че тя не може да промени този факт и ще трябва да направи усилие да се заработи с Вашингтон. За САЩ, от друга страна, задачите на дневен ред станаха твърде много.

Освен Ирак, където американската армия със 150 000 войници достига лимита за извънтериториални операции, присъстват належащи въпроси на сигурността като ядрените претенции на Иран и Северна Корея, де факто окупацията на части от Ливан от Сирия, Близкоизточният мирен процес и пр. Както обобщи Збигнев Бжежински в интервю преди седмица, Съединените щати сега разбират, че те са доминиращи, но не са многофункционални. Затова обиколката на американския президент в Европа бе очаквана с необичаен интерес и от двете страни на Атлантическия океан.

Първата си вечеря на европейска земя след преизбирането му Буш сподели с Ширак, където в менюто фигурираха и пържени картофи, наричани на английски French fries, френски картофи. След яростните нападки по време на кризата около Ирак това непретенциозно ястие бе преименувано във Вашингтон на freedom fries, картофи на свободата. Вечеряхме телешко с френски картофи, обявил многозначително президентът Буш след вечерята в Брюксел миналата седмица. Говорители на двамата президенти обясниха, че те са имали „приятелска обмяна на мнения” и са декларирали желание да работят заедно.

Този приятелски - и в известна степен самоироничен жест на Буш, а и тонът на цялата му обиколка, бяха знак за желанието на САЩ да променят стила на общуването си с Европейския съюз. Наистина, изглежда, именно тонът на американския президент е онова, което най-много дразнеше не само европейските лидери, но и гражданите на съюза.

Според скорошно проучване на трансатлантическите отношения повече от половината от гражданите на Германия и Франция заявяват, че отношенията със САЩ ще се влошат още повече след преизбирането на Джордж У. Буш. „Той очаква хората да изпълняват заповеди, да вървят по свирката му”, заявява млад италианец в анкета в Рим. И доколкото през миналата седмица европейските лидери се концентрираха върху съдържанието, а Буш рязко промени тона на посланието си, неговата обиколка в Европа беше успешна.

Същевременно кризата в Ирак, изглежда, обедини външнополитическите нагласи на страните от ЕС, които иначе пазят ревностно независимостта на националните политики спрямо трети страни.

Дългогодишното им нежелание да оформят единна политика и да се намесят на Балканите през 90-те остави свобода за действие на Милошевич и в крайна сметка предизвика американската интервенция в Косово през 1999. След края на войната в Ирак французи, германци и дори британци се оказаха обединени около желанието си да поддържат независима, автентична роля на Европа спрямо САЩ.

Западна Европа на XXI век не чувства заплаха от типа на Студената война и не иска да бъде защитавана от други. Тя не вижда какво може да загуби дългосрочно, ако се лиши от подкрепата на САЩ.

ЕС вижда себе си като независим икономически и политически играч, чиито пресечни точки с Вашингтон са в сферата на невоенните проблеми и решения. И за да използвам отново кулинарна метафора, сътрудничеството между Европа и САЩ изглежда не като твърдо уговорен каталог от стратегически цели, а като меню с разнообразни тактически възможности, от които двете страни могат да изберат според случая.

В речта си пред многохилядна ентусиазирана публика в Братислава в четвъртък президентът Буш сравни целите на Вашингтон в Ирак с мирното сваляне на комунизма в Чехословакия през 1989. „Словаците познават ужасите на тиранията и ние се стремим да донесем надежда за свобода на хората, които не са познавали свободата досега”, подчерта Буш. Независимо от многобройните критици в Европа на подобно сравнение успешните избори в Ирак допринесоха за легитимността му. За Западна Европа обаче аргументите за разпространяването на свобода звучат неубедително. „Европа е преживяла твърде много разбити илюзии, за да си позволи да вярва в преобразяващата сила на демократичните институции”, писа в коментар „Дейли телеграф”.

Изглежда, това, което Буш смята за сърцевина на своята политика - убеждението, че износът на свобода е отговорност на световния лидер САЩ, се смята в Западна Европа за своеобразен стил на изразяване. Разминаването между разбирането за звучене и съдържание на политическите съобщения е едно от недоразуменията, които могат и в бъдеще да предизвикват трусове в отношенията. В следващите седмици двете страни ще трябва да намерят начин да преведат своите различия, а и общи цели в съвместни политики.

А що се отнася до ролята на новите членки на ЕС, изпитали „меката сила” на Запада и неговите институции, променили изцяло своите общества за последните 15 години - те са снабдени с рецептори за улавяне и превеждане на „европейски език” на американските съобщения. Както в НАТО, така и в ЕС, те биха били носителите на оздравителната формула за отношенията през Атлантика. За да не се превърне диалогът в безразборно ровене в менюта на различни езици, които отдавна не носят едно и също значение.