|
Вчера в сайта на Демократи за силна
България се появи
предварителен вариант на предизборната програма,
с която партията се надява да спечели подкрепата на българските
избиратели при съставянето на бъдещия парламент, който ще въведе
страната ни в Европейския съюз. И - както шушукат по-запознатите -
който ще оперира с присъединителните фондове от Брюксел в атрактивните
първи няколко години. Сред привържениците на тази партия, заявила
намерението да защитава последователно принципите на свободата,
демокрацията и пазарната икономика, настъпи оживление. Известно е, че
след седмица предстои утвърждаването на програмния документ от
най-високия партиен форум.
Но надеждата на гражданите, че този път
политиците възнамеряват да чуят мнението им, преди да си гласуват
каквото там си гласуват при закрити врати, беше попарена - 24 часа
по-късно програмните материали вече не са в интернет.
Обяснението звучи може би убедително от
апаратна гледна точка, но общо взето - повече от странно: понеже
съществували опасения, че от други "десни" партии щели да
изплагиатстват основните програмни тезиси и предвид по-голямата
благосклонност на тиражните медии към техните публични прояви, ще се
създадат условия другите "десни" да ги афишират като свои програмни
тезиси пред гражданите.
Ако от партийното ръководство разчитат
на подкрепа от такива "граждани", които така леко могат да бъдат
избудалкани, а и които още припознават онези "десни" като десни, то
прогнозата за представянето на ДСБ на изборите от днес вече не
е особено благоприятна, тъй като отново бе предпочетена апаратна
технология пред широкото гражданско обсъждане - какъвто и да е
предлогът за това.
Онова, което нямат псевдодесните, е
реална гражданска легитимност. Именно гражданското обсъждане щеше да я
даде на ДСБ. Партията се отказа от тази екстра.
А свободният гражданин с много голямо
насилие над личния си морал и убеждения би гласувал за такава партия.
Или би го направил пак с обичайното отвращение - за поредното
"най-малко зло"... |
