|
Понеделник не бе добър ден за българската демокрация.
Напусна поста си най-добрият министър от
правителството на Симеон Сакскобургготски - Божидар
Абрашев. Единственият, който имаше скромността (а може
би доблестта) да не прави нищо. И който съответно не
навреди с нищо. Е, май искаше да обърне Галерията за
чуждестранно изкуство на хотел, но това са детски
залъгалки - замъци, хотелчета... На такива проекти
по-маститите му колеги министри даже сопола си не
хвърлят, както грубо, но точно е казал народът.
Защо не си отиде Николай
Свинаров, който натовари данъкоплатеца с 5-6 милиарда
военни разходи, сякаш е военен министър не на
България, а на Израел? Защо не напусна магистърът на
магистралните концесии Церовски? Изоставя
министерството си ентусиазираният атомник Милко
Ковачев, но в добре оплетената кошница, наречена АЕЦ
“Белене”, ще мъти яйца още по-пъргав държавник -
Мирослав Севлиевски.
"Трябва да се поема и
носи отговорност", мъдро клатят глави всички от
обкръжението на премиера, когато журналистите ги питат
за логиката на правителствените промени. "Вече не се
казва "да скова кочина", а "да реализирам кочина",
казваше героят на Тодор Колев в "Опасен чар". По същия
начин вече не се казва "лапвам тлъсто министерство", а
"поемам отговорността за управлението". Дали Емил
Кошлуков или някой от симпатизиращите на "либералния
алианс" коментатори би бил така любезен да отдели от
ценното си време и да поясни на публиката в какво се
изразява тази "отговорност", която Мирослав Севлиевски
или Валентин Церовски например са поели?! Да не би да
са си ипотекирали имотите и при евентуални нанесени от
тях загуби за публичното благо да ги възстановяват от
джоба си? Това тук се нарича политическа отговорност,
ще кажат учените професори юристи от НДСВ. Демек, ако
се провалят, народът няма да гласува за тях. Абе,
аланкоолу, че кой е гласувал за тези хора? Половин
България през 2001 г. си гласува за царя, което ще
рече, че да снемеш политическото си доверие от някой
нововремец е все едно да вземеш на босия цървулите.
Ето ти я системата "Сакскобурготски", сменила за
радост на Андрей Райчев двуполюсния модел - няма
политически субект, има назначавани хора. ООД с
уставен капитал 0 (нула) лева.
"Отговорност" означава
да приемаш един комплекс от публично споделяни норми и
непрекъснато да "отговаряш" на онези, които питат как
ги спазваш. Каква отговорност може да има в една
политическа среда, където в правило се е превърнала
липсата на правила, а прекрачването на писаните и
неписаните норми е единствената норма? Среда, в която
заобикалянето на въпросите и отбягването на
парламентарния и гражданския контрол се е превърнало в
системно прокарвана политика.
"Нищо, важното е, че ще
подпишем договора за присъединяване към ЕС", казва си
великодушният българин. Удивително е безочието, с
което управляващите употребяват "евроинтеграция" и
"път към Европа" като синоними. "Пътят към Европа"
означава не подписване на документи, някои от които
със съмнителна обществена полза. За люшкалата се между
диктатури и корумпирани "демократични" правителства
България "Европа" е символ на нормализация на
политическата сфера. Едва ли точно към тази Европа
Simeon&Со. Ltd ни приближиха за тези 4 години.
- - - - - -
*Бойко Пенчев е литературовед и културолог,
преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на
книгите “Тъгите на краевековието” (1998) и
“Българският модернизъм: моделирането на Аза” (2003),
както и на стихосбирките “Стихосбирка” (1992) и
“Слизане в Египет” (2000). Редактор е във
в.”Литературен вестник |
