|
|
Исканият от опозицията вот на
недоверие отчете един прелюбопитен резултат: дори настроените
против управлението на Симеон граждани гласуваха недоверие на
вота. Още преди да се състоят дебатите, преди да се видят по
телевизията отегчените лица на народни избраници, преди жълтият
Камен Влахов да се заклатушка по пътеката към трибуната и Юнал
Лютфи да произнесе пред неизключените микрофони “Той е пиян”.
Преди зрители и слушатели да чуят вместо аргументи от политици
стихове собствено творчество, откъси от “Бай Ганьо” и втръсналата
до смърт тенекиена демагогия на евтиния левичарски популизъм (от
леви и "десни").
От това обаче ще загуби най-вече
ОДС, чийто позитивен актив се градеше именно върху твърдата
позиция против безпринципни съюзи, върху ясното артикулиране на
опозиционна позиция. Разбираемо е желанието на младата политическа
сила, притискана от всички страни, да се опита да елиминира НДСВ,
най-опасната си конкуренция на изборите. Изкушаващо е едно
експертно правителство (каквото и да означава това) да подготви
изборите така, щото най-сетне игрите на Доган поне процедурно да
бъдат ограничени в рамките на приличието с поправки в някои
закони, отнасящи се примерно до начина на гласуване. Това си беше
рискована игра от страна на т. нар. дясна опозиция и защото не
беше тайна, че “Новото време” е креатура на ДПС. И че ако не беше
успял пасиансът младите циници да се запишат във властта или да си
осигурят добра стартова позиция преди изборите, то те със
сигурност щяха да приберат крилата и да се приземят меко до НДСВ,
откъдето и дойдоха.
Събирането на ОДС и БСП в един кюп,
дори с тактически цели, освен управляващите обслужи левицата –
десните фактически я легитимираха като опозиция, докато до не
много отдавна твърдяха, че тя участва във властта и дори управлява
задкулисно.
Което е очевидно.
Вече не е важно дали сме свидетели
на многоходова комбинация на НДСВ, ДПС и “Новото време” или
тройката просто се е възползвала от ситуацията, но резултатите са
налице: политиците демонстрираха единствено желание за оцеляване
във властта. Това естествено е важно, защото какъв друг начин има
една партия да реализира идеите си? Стига да ги има.
Досега обаче не чухме ясно кои са
онези неща, заради които да припознаем десните за такива. В деня
на вота – петък, в малкото време за парламентарен контрол, чухме
от две депутатки на ОДС типични ляво-популистки въпроси към
министър Дикме – защо не се изкупува тютюнът, защо не на по-високи
цени, знае ли той с какъв кървав труд се отглежда ценната суровина
и прочие. На което министърът отговори с ентусиазъм. А дали знаят
десните депутатки, че за хилядите тонове тютюн, изкупени и
неизползвани поради неконкурентност на сортовете и качеството,
плащаме всички ние (впрочем, само в
благоевградската цигарена фабрика има залежали изкупен, но
нереализуем суров тютюн в астротомическото количество от 30 000
тона!, които са платени от данъкоплатците - включително непушачите
- бел. ред.). Приватизацията на
“Булгартабак” щеше да сложи край на мъките и на
тютюнопроизводителите, защото може би щеше да ги принуди да
отглеждат по-перспективни култури. Нещо, което Доган даде всичко
от себе си, за да не се случи. Той получи и неочакван съюзник
отдясно в борбата си за запазване на монопола и наливането на
държавни пари в оцеляването на бранша. За да не позволи да се
охлаби възелът около шията на тези зависими от благоволението на
държавата хора.
Но най-угнетяващото в политическата
ситуация е не че Сакскобургготски може би ще изкара мандата си, а
че почти е заличена важната разлика между лявото и дясното, за
което допринесе и дебатът по вота. Ако зад битката на лидери не
стои стабилна основа, ясен план накъде ще се върви, как ще
изглежда животът в допирните точки между гражданите и държавата,
как ще бъде подкрепен бизнесът, иновационнните проекти, доколко ще
се освободи пазарът от намесата на бюрокрацията, няма да отлепим
от дъното, наречено преход.
Вотът не успя да ни ориентира кой
къде е в шареното политическо представителство. Но все пак има още
време.
Но то не е безкрайно. |
