16-02-2005

Това не е изброяване и не е направено от човек, които помни повече, отколкото е полезно. Живеем във време, когато да помниш означава със сигурноост, че си идиот.

 „Крадат като за последно!”-патетично извика Кошлуковчето и бързо подписа съглашение с назованите от него крадци, за да не изтърве това последното.

„Спасението на крадците е в ръцете на самите крадци!”

Движим се във времето назад. Панайотов. Петканов. Абрашев. Никенцето Василев. Милен Велчев... Лучано!

От къде сюблимираха тези ювелирни субекти? Кой ни ги отгледа, та ни ги хвърли зрели, знаещи, можещи, почти нищо разбираемо не казващи, но много сладко, тъжно и почти разумно гледащи? Не питайте мен. Аз случайно минавам оттук.

Не познавах Лучано, не познавам Лучано.

Никога не съм бил шофьор в УБО. Майната му на Лучано и два пъти майната му на УБО. Три пъти майната ми на мен. Няма проблеми с майната ми!

Нямам проблеми с никакви майни. Мойта майна си е моя майна и никой не може да ми я отнеме. Майната на Лучано също обаче се оказва моя майна, и майната на Иван Славков също е моя майна, и майната на Слави е моя майна, и майната на Кеворк е моя майна, въобще, моля ви да не се притеснявате, майни поемаме всякакви, просто всички майни са си мои и съм непрекъснато на майната си, ху из ху е въпросът и ние го помним и изясняаваме.

Чухте ли? За рождения ден на Лучано Батето му бил бил подарил скъпа и непозната за простолюдието спортна кола джагуар. Какво ли е бил бил подарил преди това Лучано на Иван Славков? А на кого ли Батето щеше да подари Игрите, ако беше успял да ги купи и тях, господин Филчев, а?

Заглеждали ли сте се, мили мои приятели, в култовите телевизионни предавания, зачитали ли сте се в сърцераздиращите журналистически изригвания, заслушвали ли сте се в радиошаманите? Направете го. Само след четвърт час ще сте сигурни, че нас ни имат за идиоти. И ако ние приемаме това, което правят с нас гореспоменатите за нормално, значи наистна сме идиоти. Изборът е наш.

Но нека продължим назад. Към времето, когато понякога се замисляхме.

Всяка вечер Слави. Това е непоносимо дори за интелектуалци като Вежди. Слави не е нещастие. Слави е диагноза, която всеки трябва сам да си постави. Това е като наркоманията и алкохолизма. Знаеш, че е вредно и убийствено, но понеже си слаб, не можеш да му се противопоставяш, понеже е много по-приятно да си друсан сред друсани, отколкото мислещ сред мислещи и сам сред тъпия си живот, понеже е по-лесно някой да ти посочи с пръст причината, поради която ти се гади, тамо са раите!, а не да отнеме бутилката с простотия, от която отпиваме непрекъснато, но да я допълва, всяка вечер с още простотия, с несекваща простотия, ето това е Слави.

Ху из Слави, питаме ние, каква е неговата мисия в този живот, какво ще остави след себе си, любов ли ще остави, омраза ли ще остави, простотия ли ще остави или нещо сътворено от него, от Годжи и от нещастните им сценаристи... И заключаваме, че и Слави не никакво ху, колкото и да ни се топорчи дългото му нещастие всяка вечер по телевизора.

Големият кеф в темата, която сме подпукали е, че твърде много хора от нещастния ни одиозен и официозен политически и интелектуален елит не могат дори да си представят, че някой може да разсъждава за тях и тяхното почти грандиозно и пълно насиране, по начина и формата, която се ражда току пред нас. Тоест, да се каже ясно и съвсем непреднамерено какво е това явление трето Станишев, какво кошлуче е Кошлуков, какво не е бил, не е, и никога няма да бъде Луджето, какво много му се иска да бъде на Доган, къде в Русия много му се иска да бъде на Първанов, къде в никакъв случей не иска да бъде Надето Михайлова, как навсякъде му се иска да бъде на професионалния евролевичар Сашо Томов, какъв някакъв политик е Каракачанов, какъв ветропоказател е Гергьовденчето Дилов, какво недоизказано, недоразбрано, недообяснено, но напълно реализирано нищо е Симеон, какви пълни глупаци сме всички ние, българите! 

Всъщност, когато се говори за българите, истинският въпрос не е ху из ху, а ху из пу!

Начело с извинение, е Желю. Понеже се връщаме назад. Първият ни президент. Марксист отвсякъде, както той сам се определя. Нямам нищо против. Да се определя във Веселиново, заедно с легендата за съселянката му Дечка Сюлемезова и вторият й съпруг – млад Стоян. Първият официално признат български демократ, който за учудване на всички нормални българи не само обяви, че е марксист, но и го доказа по безусловен начин! По времето, когато всичко нормално в България се бореше против марксизма. Марксизмът обаче победи. Чрез Желю. Пу! на българската демокрация. Пу! на всичко до днес.

Едно голямо пу на нашите надежди. Моля се той никога да не разбере какво е направил. За да живее в мир поне със себе си….

Нашето връщане назад ще бъде хаотично точно толкова, колкото хаотично е и движението ни напред. Връщам се там, любезни читателю, където ти не би искал да бъдеш. Когато се наливаше измамата! Или може би когато се изливаше помията. Когато теб и мен ни определиха за толкова и такива глупаци и наивници, колкото ние в действителност си бяхме. Когато комунистите ни взеха окончателно живота, при това вече с нашето съгласие. При това с нашата справедлива оценка за нещата, които се случват. Те ни бяха пригогвили Петко Симеонов. Отвратихме се от него. Всички ни казваха, че той е СДС. Никой не ни разказа нищо за него. Никой не ни каза нищо за Тренчев. Нито за Спасов. Нито за Гайтанджиев. Нито за Бакърджиев. Нито за Цонев. Нито за Антоан Николов. Нито за Стефан Софиянски. Нито за Филип. Нито за Бонев. Нито за другия генерал – Радев. Нито за Кисьов. Нито за Надежда. Ние трябваше да вярваме, и вярвахме. После повечето от тях, да не кажем всичките, ни показаха ху из ху и ху из пу...

Знаете ли каква е разликата между тоталитаризъм и демокрация?

Тоталитаризмът непрекъснато казва!

Демокрацията непрекъснато доказва!!!

На нас продължават да ни казват. Симеон ни казва, че вече живеем по-добре. Но не го доказва. Доган непрекъснато ни казва да внимаваме в картинката, щото за да живеем по-добре ние, трябва по-добре да живее той. Истината обаче е, че той живее не само все по, но направо най-, без това да има отношение към живота на  средностатистическия българин, турчин, арменец, евреин и друг мизерабъл. Прося извинение за нахалството, но няма как да обясня на Сокола, че аз, българинът, също съм някаква, макар и незначителна за него, но все пак частица от тази негова държавица. И когатато прави далаверите си с ченгетата, с комунистите, което си е същото, когато се сдушава с мафията, когато над него няма никой друг освен него, да знае, че страшно се лъже. Първо над него е неговият Аллах, когото аз почитам и уважавам. След това над него е моят Христос, когото той трябва да почита и уважава. А над нас двамата са всички богове, които другите хора почитат и уважават.

Знаете ли, неговият Аллах са парите. Властта. Тя за него е наркотик. Без нея ще умре за два дни. Мога да го успокоя. Всички останали български турци ще оживеят! Дори и без него, и може би точно затова. В тази държава не ги заплашва нищо друго, освен той самият и неколцината наоколо му. Май че и българите също…

Разбира се, любезни и случайни читателю, ние сме наясно с разликата между Доган и нас. Това, на което разчитаме, че на Доган тази разлика не му е ясна. Че Доган и всички Догановци живеят в измисленият си свят, в който винаги побеждава Тошо Тошев, никой не може да наддума Боижидар Димитров, не може да надрисува Вежди Рашидов, да надтанцува Нешка Робева и да надстреля Весела Лечева.

Да, ама не! Винаги в този красив, безумен и безкраен живот винаги има Нещо по-устато от Стоян Овчаров, по-интелигеинтно от Сергей Станишев, по-секси от Сашка Васева, по-талантливо от Веселин Маринов, по-задушевно от Недялко Йорданов, по-бунтарско от Стефан Цанев, по-велико от Луджев, по-смирено от Максим, по-достойно от Симеон и по-умно от умиращият българин, каквито сме ние с теб.

Но какво беше то?!!