15-02-2005

Въпрос: Какъв ще е ефектът върху икономиката от случващото се тази седмица (миналата – бел. ред.)? Сблъскват се две тези - едната, че парламентарната криза и вотът на недоверие водят до нестабилност, плашат инвеститорите, а другата, че това е нормална демократична процедура и в нея няма нищо страшно. Каква е вашата оценка?

- Според мен няма нищо страшно, и не толкова заради нормалността на процедурата, а заради близостта до изборите. Така или иначе, след изборите в България ще има ново правителство. Дори три месеца по-рано да се сформира друго, това не може да доведе до сериозни промени и да разклати сериозно икономиката. Линията на движение на българската икономика е очертана, тя се движи напред, макар и бавно.

А какъв беше смисълът на цялото упражнение с кризата? Защо се получи тази драма три месеца преди изборите?

- Аз имам едно малко цинично обяснение, и то е, че PR-ът на НДСВ прегря малко, вдигна твърде очакванията за голям успех на НДСВ и това събуди у всички останали партии желанието да му посмачкат фасона. Целта беше да се спре възходящия път на НДСВ, за който постоянно съобщават медиите, а хората продължават да им вярват. Затова и отдавна се очакваше консолидация на всички политически сили в парламента, за да смачкат рейтинга на Симеон.

Не се ли получи точно обратното?

- Не, според мен растежът на подкрепата за НДСВ ще спре, този трус със сигурност ще му се отрази. Сега политическите въпроси, които бяха замъглени и дори изчезнали, отново изскочиха. Дебатът изкара политиката на преден план и това позволява и другите партии да бъдат чути. Интересното е дали имат какво да кажат, но след като получиха трибуна да говорят и хората са си отворили ушите да слушат, сега е моментът да видим коя партия има нещо да каже и коя ще остане на нивото на голата реторика.

Т.е. вие не смятате, че битката беше за „Булгартабак” и за Лидия Шулева?

- „Булгартабак” беше подходящият повод. Ако не беше той, щеше да е автомагистрала „Тракия” или нещо друго. Но „Булгартабак” беше интересен случай, защото в него се показа дълбокото разделение вътре в правителството, разделението вътре в коалицията по един фундаментален за този етап на българско икономическо и политическо развитие въпрос и се разбра, че всъщност управляващите не са екип. Самият факт, че парламентарната група на НДСВ гласува декларация против собствените си министри, означава, че тази линия на поведение, олицетворявана от Лидия Шулева, не среща подкрепата на парламентарната група и на част от министрите. А същевременно олицетворяваната от Лидия Шулева политика на приватизация не среща подкрепа в ДПС. Явно в тази коалиция, която изглеждаше все пак доста сериозна и силна, има тежки вътрешни борби, основани не на политически различия, а на корпоративни интереси и това разклаща стабилността. Присъединяването на Новото време към коалицията дава само временно разрешение на въпроса, защото другите двама участници няма как да разчитат на сериозност и последователност от страна на Новото време. Т. е. там винаги ще имат едно наум как ще гласуват Новото време по един или друг въпрос до края на мандата, а да не говорим как ще оформят бъдеща предизборна коалиция.

Лидия Шулева добър министър ли е според вас?

- Лидия Шулева е добър корпоративен мениджър. И в това отношение нейната работа в правителството, ако бъде разгледана от мениджърска гледна точка, е добра. Но самият факт, че се стигна до тази ситуация, самият факт на общата нетърпимост към нея, показва, че Лидия Шулева няма политически нюх. Това е проблемът, трябва да си добре със собствения си отбор, когато се опитваш да се бориш с противниковия или да постигаш някакви резултати, трябва да си подсигуриш гърба. И това е изкуството на политиката, което се учи теоретично в специализирано учебно заведение или с много бой през годините. Сега Лидия отнесе тежкия бой, но това ще й е полезно, ако иска да се занимава за в бъдеще с политика, ще знае къде й са слабостите.

В медиите се лансира тезата, че зад целия сценарий отново се крие Ахмед Доган?

- В случая Ахмед Доган се прояви като политика, който използва най-добре ситуацията. Не мога да бъда сигурен, че той я предизвика, не искам да му приписвам качества на свръхчовек, но неговата опитност в задкулисните игри, с която явно превъзхожда повечето от останалите български политици, му помогна да извлече максимални дивиденти от ситуацията и да мисли винаги няколко хода напред. Сега той си отваря много врати за след изборите, оставя си възможност, в зависимост от резултатите, да играе и с НДСВ, и с БСП, с всички, с изключение на ДСБ.

Като че ли по отношение на далновидността на другия полюс са нововремци, политическите им пируети и радикалната промяна на позициите не ги ли компрометира и не ги ли изважда завинаги от играта?

- Техните действия изобщо не заслужават коментар, под достойнството на всеки нормален човек е да ги обсъжда. За голямо съжаление, в България се оказва, че подобно поведение може да има устойчив характер. Да бъдеш устойчив в непредсказуемостта си може да бъде интересна позиция в политиката и самият факт, че двете партии - НДСВ и ДПС, се съгласиха да подпишат споразумение с Новото време показва, че те са съгласни с такъв вид поведение. Моралното, нормалното, политически моралното бих казал, макар че това е някакъв оксиморон в българския език, но все пак политически моралното беше да не се подписва никакво споразумение с Новото време. Дори би трябвало оттук нататък нито една политическа сила да не иска да подписва каквото и да е било с тях. Но очевидно е, че тяхното политическо присъствие, колкото и да е краткосрочно, може да се окаже важно за момента. Все пак в дългосрочен план те едва ли имат някакво бъдеще.

Новото време като проявление на чалгата в политиката?

- Не, няма да обиждаме чалгата. Тя си има ясни правила, ясна, вярна публика, но не бих казал, че Новото време може да има верни избиратели. Защо някой би гласувал за тях? Те не случайно гледат да се присламчат към някого, защото сами не биха могли да съберат никакви гласове. Особено пък сега, за какво точно ще гласуват хората за една листа на Новото време? За това днес да им казва едно, а утре да прави друго?

Очаквате ли смяна на министри?

- Тук влизаме в неизбродните дебри на манталитета на Симеон Сакскобургготски. Той има все пак една генетично заложена формула на поведение, която не е държавническа, а династична и по тази причина за нас, простосмъртните, е трудно да разберем начина му на мислене. Едно от нещата, които очаквам, е Новото време да бъде оставено с пръст в устата. Или да получи някакви толкова незначително постове, от които само да пропищи. Не знам какви са разговорите между Симеон, Севлиевски и Кошлуков и какво са си обещавали взаимно, но очаквам неочаквани промени в правителството. Не искам да се правя на пророк, но вероятно българските граждани ще бъдат изненадани от сменените министри. Ако изобщо има смени, ще бъдат сменени министри, които никой не е очаквал, а ще останат министри, които всички са очаквали да бъдат сменени. Но за мен вариантът с падането на правителството е изключен.

Ако трябва да се даде категорично мнение „за” или „против” това правителство, какво ще е вашето?

- Цялото управление на НДСВ е лошо за политическото здраве на България. То размива нормалния политически живот и фундаментално погледнато, ако го нямаше Симеон, България щеше да се развива в много по-нормална посока. Така че в този смисъл е добре това правителство да падне, но в конкретния момент няма голяма разлика.

Как бихте коментирали ролята на СДС в целия сюжет и вменяването на вина за „разбиването” на обединената опозиция в парламента?

- Ролята на СДС за разбиване на опозицията е измислена. Това са някакви изсмукани от пръстите аргументи, които ми се струват обидни, както ми се струват и обидни обратните аргументи на СДС в посока към ДСБ. Големите губещи от цялата тази история от последните дни са СДС и ДСБ, които вместо да се занимават със сериозните проблеми на държавата, отново започнаха да се занимават един с друг и за огромно удоволствие на останалите политически сили хвърлиха много усилия да се оплюват взаимно. И това със сигурност ще има отрицателно въздействие и за СДС, и за ДСБ. Не знам дали нарочно или случайно, но се получи така, че СДС зае една разумна позиция, което обаче в такава кризисна ситуация не може да бъде лесно приета и от масовия български политик, и от масовия български избирател. Позицията на СДС беше позиция на трезво оценяване на ситуацията и на отказ от увлечение по невъзможни варианти. Но всички толкова много харесваха невъзможните варианти, че СДС остана някак извън общия хор. Сега СДС има възможност да капитализира това свое разумно поведение, стига да отправи правилните послания. Моите притеснения са, че СДС пак изпуска възможността да се покаже като разумно действаща българска политическа партия.

Това не е ли от доста време основният проблем на СДС, че остава неразбран, т.е. има някакви разумни идеи, но не успява да ги артикулира ясно?

- Да, проблем е и причината е вероятно в изместения фокус на работа на политическото ръководство на СДС. Фокусът на СДС през последната година е насочен навътре, към борба за опазване на собствения електорат, а не към борба за увеличаване на електоралния потенциал. Притеснявайки се от принципа на скачените съдове, при който електоратът се прилива от СДС към НДСВ и ДСБ, СДС се концентрира върху борба едновременно на два фронта, обаче отказвайки да заеме една по-ясна позиция спрямо двете партии, защото с ДСБ, колкото и да са големи различията по върховете, фундаментално електоратът е един и същ, т.е. има страх от крайна конфронтация. Що се отнася до НДСВ, причината е друга, за всички е ясно, че едно бъдещо дясноцентристко правителство, в което ще участва СДС, вероятно ще участва и НДСВ, а някак не върви да се скараш с утрешния си партньор. И в тази ненормална ситуация СДС се опитва да се държи нормално и затова изглежда не на място. В една друга цивилизована ситуация, в която партиите си говорят помежду си и сравняват своите платформи,  програми и приоритети и са готови да се коалират на базата на обективни критерии, а не на базата на емоции, поведението на СДС щеше да бъде разбрано. В България политическите лица продължават да говорят главно на емоционален език, а не на рационален и в тази ситуация СДС стои малко извън общата тоналност.

Нека накрая се върнем към въпроса за парламентарната криза. Огнян Герджиков изкупителна жертва ли е?

- Ако върнат Огнян Герджиков за председател на парламента, ще загубя и последното си уважение към него. Той е един абсолютно случайно попаднал в политиката човек, който честно казано се опитваше да се държи нормално и мисля, че си излезе от парламента като нормален човек. Връщането му обратно и особено на председателския пост, ще бъде гигантска грешка за самия него.

Изводът е, че всеки, който се държи нормално, остава неразбран и изигран в политиката?

- Нормално може би не е точната дума. Изводът е по-скоро, че неразбран и изигран в политиката остава всеки, който се опитва да се държи не като политик. Има си някаква специфика на политическото поведение, която е различна от нормалното човешко поведение. Както един лекар гледа хладнокръвно някой обезобразен от тежка болест и хората си мислят: „какъв циник е този лекар”, а това е част от професията, та по същия начин цинична е политиката и ако не си циник, не може да бъдеш успешен политик. Затова едно нормално нецинично поведение може да ти запази симпатиите на хората, но да те изхвърли от политиката.