В края на миналата седмица България преживя едно трагично, но и жалко събитие – унищожаване на парламентарната демокрация в страната. Това събитие беше предизвикано персонално от министър председателя на страната Симеон Сакскобургготски и от неговия идеен вдъхновител и вече диригент на действията му Ахмед Доган.

Това, което българските телевизионни зрители наблюдаваха в петък вечер, досущ приличаше на парламентаризма по времето на Тодор Живков. Парламентарните група на НДСВ и ДПС, подкрепени този път и от Новото време, не намериха друг изход от създалата се обстановка и след като мръсните ризи на правителството бяха извадени наяве, се обърнаха към старата тоталитарна практика - да налагат своята воля и да налагат решения само благодарение на „болшинството си” в Народното събрание (тяхното си е болшинство, при парламентаризма имаме мнозинство и малцинство), без обсъждане и мисъл.

Жално беше да се наблюдават блюдолизците на Симеон, които дори не разбраха, че вече са подали задните си части на Ахмед, който отдавна ги чака в такава поза. Това са легитимните депутати на НДСВ и присъединилите се към тях в края на предишната седмица – юнаците на Новото време. Ново време, но в калъпа на НДСВ, откъдето те не намериха сили да се отскубнат (чакайте, чакайте, какво Ново време – такива в листите за този парламент нямаше, кой ги е избирал, като какви ги е избирал, що дирят в Народното събрание някакви непонятни „нововремци”?!). От вчера, лекетата от това същото Ново време се мъчат да обяснат проститутското си поведение. Да бъдеш проститутка не е чак толкова страшно, но да станеш проститутка, която решава съдбините на един народ е просто зловещо.

Подобни люде днес решават с действията си и с лакомията си за власт и пари съдбините на един народ. Абсурд на абсурдите! Абсурд за всяка нормална страна , но не и за България. Това, че на тяхната глава (не казвам съвест, защото такава те нямат) ще тегне ликвидацията на парламентаризма в страната, въобще не ги безпокои. Те са до такава степен морално деградирали, че не заслужават вниманието на никого. Те се интересуват от власт и пари.

Жалка страна, със жалка участ! Допусна един никаквец да излъже народът й, да дойде да го ограби, от испански сиромах да стане най-богатия човек в страната. Такава страна с такъв народ не заслужава нищо повече – ще бъде винаги тъпкана, лъгана, крадена от никакъвци.

Ако досега съм бил оптимист и съм разчитал на вярната интуиция, на усета, който има българинът, вече съм силно разколебан. Всеки мошеник, който се появи на политическата ни сцена, може да разчита на невежеството на нацията ни.