Първи, втори и трети февруари се
наричат също и Вълчи празници - Трифонци, напомнят от
"Бургас инфо".
Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените
да не плетат, да не предат, да не тъкат, да не перат (тази
година на една нашенка не й дадоха пък да приватизира - бел.
ред.). Но зимният Симеоновден се смята за един от
най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник,
защото белязва хората, оставя им рани и белези. Той е третият
Вълчи празник: не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и
смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища
забраняват употребата на думата вълк.
Спазват се и другите забрани,
характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е
появил сравнително по-късно във етнографската традиция, защото
неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите
го дни (със същата увереност може да се изкаже и точно
обратното твърдение - че празникът е древен и предхирстиянски,
посветен на Курт - "вълк" на езика на Кубратовите или още
Куртовите българи - бел. ред.). Лятно-есенното
съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника
имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината
на две: пролетна и есенна оран и сеитба. |