02-02-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

2 февруари 2005 16:45

На тъмно

Бойко Пенчев*, "Литературен вестник"

 

Има една такава страна, в която преходът е свършил и политическата система се е нормализирала и даже от ден на ден още по-нормална ставала.

Поне така е според социолозите, формиращи общественото мнение. В същата тази нормална, улегнала страна през последната седмица се случиха някои случки, които в страни с недотам толерантно обществено мнение се наричат скандал.

Поясняваме: скандал е несъобразяване с демократичните правила, което в реално действащите демокрации води до оставки. В нашата нормална страна скандали, разбира се, няма. Всичко минава и заминава. Което вече  е скандално и ненормално, но това е друг въпрос.

И така заформя се някакво вълнение около евентуални неизгодни клаузи в приватизационния договор за “Булгартабак”.

Въпросните клаузи не са обявени публично, но БСП и ДПС вече са развели байрака. Епизод две: “Империята отвръща на удара.” В случая - царските депутати получават указание да не се явят на работа в петък, за да не би да почнат да ги разпитват за “Булгартабак”. Оставен е само Герджиков, който като опитен джедай използва Силата (на процедурните хитрини), за да отбива атаките на опозицията.

Междувременно медиите се скъсват да гадаят какво мислят Симеон Сакскобургготски (премиер) и Ахмед Доган (лидер на партията, подхванала атаката). Осветен от прожекторите на БТВ, правителственият говорител Димитър Цонев отговаря на въпроса дали е имало среща между коалиционните партньори НДСВ и ДПС през почивните дни.

Отговорът му трябва да бъде записан със златни букви в история на политическия PR: "Не мога да определя нито дали знам, нито дали не знам." Междувременно ДПС и БСП се надпреварват да опозиционерстват, но се обединяват около идеята приватизацията на “Булгартабак” да бъде разгледана на тайно заседание на парламента. Че какво друго? Щом премиерът държи мнението си в тайна, защо пък и депутатите да не се съберат тайно.

По същото време в една друга страна, която злорадото глобално левичарство определя като "окупирана от американския агресор", почти 70% от населението излезе, за да гласува. Въпреки че "бунтовниците", както световното обществено мнение нарича местните колячи, заплашваха да режат главите на мераклиите-избиратели. Но хората гласуваха.

Въпреки колите-бомби и ножовете. Докато в нашата "нормална" държава премиер и депутати се крият като тахтаби, а всичко се решава на тайни заседания и се записва в секретни доклади.

Най-оптимистичният сценарий за Ирак предвижда приемането на конституция, избор на легитимно правителство и овладяване на терористичните атаки. Т.е. светът си мечтае Ирак да заприлича на България.

Ние обаче трябва да искаме нещо повече от държавата си. Нормалността е нещо подвижно, за което трябва непрекъснато да се воюва. Впрочем либералните интелектуалци опищяха света, че САЩ налагали в Ирак демокрация със сила, че натрапвали ценности и политически модел, който е неприложим за Изтока. По същата логика Симеон, Доган, БСП и т.н. са тъкмо онова, което съответства на българската политическа и културна традиция и не трябва да му се пречи. "Нормалността" като съчетание между гражданска апатия и ориенталски тарикатлъци.

През юни ще се разбере дали ще ни управлява пак Царя, който дипломатично крие мнението си и скромно избягва всеки въпрос за управлението си, или Партията, в която въпросите се решават първо на закрито партийно събрание. И едните обичат тъмното,  и другите. И няма световна сила освен българските граждани, която да ги накара да излязат на светло.

- - - - - -

* Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите “Тъгите на краевековието” (1998) и “Българският модернизъм: моделирането на Аза” (2003), както и на стихосбирките “Стихосбирка” (1992) и “Слизане в Египет” (2000). Редактор е в ”Литературен вестник”.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо