|
|
“Този, който не знае разликата между
добро и зло, нищо не струва” – каза полякът Мечислав Каспчук,
спасител на евреи, пред Ню Йорк Таймс на 30 януари 2005.
Този поляк, спасител на евреи от
Холокоста, цитиран тази седмица 60 години след освобождаването на
Аушвиц, най-добре описа, хората, които не могат или не искат да
направят разлика между доброто и злото. Според него такива хора
нищо не струват.
От дете размишлявам за злото: защо
хората вършат зло и защо други хора отказват да признаят
съществуването му. С годините, започвам да се убеждавам, че хората
от втората група са по-виновни. Някакси, макар и против волята ми,
все пак се опитвам да разбера как мюсюлманинът, възпитан в свят на
омраза към Америка и Израел, когото са учили от малък, че Бог
обича смъртта, е готов да се взриви и с радост да убива и
осакатява деца. Така че дори ислямските терористи имат някакво
извинение, като се има предвид света, в който са израснали.
Но тези, които не са мюсюлмани и не
могат да различат и да се противопоставят на злото на ислямския
терор и на чудовищата, които режат гърлата на невинни, които
избиват строители на съвременната арабска демокрация – да,
те наистина нищо не струват. За разлика от мюсюлманите, възпитани
в тоталитарно, религиозно общество, те нямат извинение. И досега в
живота ми огромното мнозинство от тях са левичари.
От началото на 60-те, с малки
изключения, левицата беше или неутрална към злото, или активно го
подкрепяше. Левичарите не можаха да разпознаят злото на комунизма,
те или бяха безразлични към противниците на демокрацията -
палестинските терористи, или ги поддържаха срещу либералната
демократична държава Израел. Левицата не беше в състояние да се
противопостави на ислямистките врагове в Ирак, които с нищо не се
различават от фашистите, които левичарите твърдят, че ненавиждат.
Имаше интелектуални и морални
аргументи против войната в Ирак. Но след като войната започна,
нито един човек с морал не можеше да бъде против. Нито един човек
с морал не може да се надява на победа, още по-малко да помага на
ислямофашисткият враг. Отговорете си на два въпроса: ако Америка
победи, повече или по-малко добро ще има в Ирак и по света? И
какво ще се случи, ако Заркави, Бин Ладен или баасистите на Садам
победят?
За мен не е удоволствие да наричам
безполезни противниците на войната в Ирак. Познавам добри и
почтени хора, които се противопоставят на тази война. Затова
искрено се извинявам за тази обида.
Но на левицата като цяло няма за
какво да се извинявам. Левичарите в Америка и Европа, като и по
света - те трябва да се извиняват. Трябва да се извинят на мъжете,
жените и децата на Ирак и другаде, защото не ги спасиха от тези,
които ги мачкат.
Повечето от ръководителите на
Демократическата партия, профсъюзните босове, феминистките,
професорите, главните редактори и журналистите, водачите на гей
движенията, които нарекоха тази най-морална от войните неморална,
и призоваха за изтеглянето на американските войски, също трябва да
се извинят. Това е неизличимо клеймо за тяхната репутация.
Около 60% от иракчаните гласуваха,
независимо, че всички те рискуваха живота си – ислямофашистите
заплашиха да им прережат гърлата. И въпреки това левичарите
наричат войната в Ирак неморална! В същото време хвалят кубинският
тиранин.
По същия начин левицата възхваляваше
Хо Ши Мин и Мао Цзе Дун и заклеймяваше американското оръжие като
най-голямата заплаха за световния мир по време на Студената война.
Левичарите не правят разлика между
добро и зло, затова нищо не струват.
Публикацията подготви Огнян
Дъскарев |
