Не 36, не 24, а само един месец
може да трае експедиция до Марс, което би снижило значително
обема на запасите, които екипажът трябва да носи на борда, а
това прави мисията все по-възможна, информира ни
New Scientist. Планира
се експресното придвижване до Червената планета да се
осъществи от гигантски лъчев "платноход", чиито платна издува
не слънчевия вятър, а микровълни, изпращани от Земята.
Проектът е на Грегъри Бенфорд (Gregory Benford) от
Калифорнийския университет в Ъруинне (University of
California, Irvine) и неговия брат Джеймс (James Benford) от
компанията Microwave Sciences.
Досега в космоса са изстрелвани
само малки експериментални апарати, които ползват подобна
тяга. За да може с такъв кораб да се стигне до Марс, той
трябва да разполага с гигантско кръгло огледало ("платно") с
диаметър 100 м, в което откъм повърхността на нашата планета,
от орбита около нея или откъм Луната духа микровълнов вятър с
мощност 60 мегавата. Тези два основни технически параметъра
обаче засега са твърде трудно постижими за съвременните
технологии.
Гигантският кораб по идея трябва
да бъде изведен на ниска орбита - около 300 км и изстрелян
оттам. Мощността на тягата не е кой знае колко голяма, но в
условията на космическия вакуум, където няма съпротивление на
атмосферата и турболенции, скоростта ще се ускорява
непрекъснато.
Особеност в проекта на братята
Бенфорд е специалното покритие на огледалото, което при
облъчването ще се разпрашава и изхвърляните назад малки
прашинки ще създават допълнително и реактивна тяга. При
експеримент с "платна" от въглеродни съединения те случайно
установи, че тягата нараства няколко пъти по такава причина!
Освен това по пътя към Марс в платната "ще духа" и
естественият слънчев вятър.
Основният проблем е как все пак
космическият "платноход" ще се движи в обратната посока...
Единственият начин е предварително с конвенционална сонда в
крайната точка на маршрута да е доставена и да функционира
втора микровълнова установка. |