Държавни глави и правителствени
лидери от 40 страни, депутатите от германския парламент и
хиляди граждани днес отбелязват в Освиенцим 60-ата годишнина
от освобождаването на концлагеристите в края на Втората
световна война.
Лагерът в Южна Полша е
най-големият, построен от нацистите като фабрика на смъртта с
цел да бъдат избивани индустриално човешки същества от
„непълноценни раси”. Десетилетия преди това и десетилетия след
това гигантски концлагери изграждат и комунистите от Пацифика
до Централна Европа, а отпреди 45 години – даже и в Америка –
в Куба на Кастро и Че Гевара. За тяхното съществуване и за
милионите, намерили смъртта си там светът като че ли все още
нехае и до днес.
През 1940 нацистките окупатори
преименуват градчето Освиенцим на Аушвиц и създават концлагера
в покрайнининте му. При пристигането си с влак лагерниците
виждали портала с надпис "Арбайт махт фрай - работата
освобождава". Разпределяли ги на две групи - по-голямата
насочвали директно към газовите камери на "Биркенау" -
"фабриката на смъртта", където четирите газови камери и
крематориумите са работели 24 часа в денонощието. По-малката
група от най-здравите и силни мъже и жени поемали физическата
работа по обслужването на лагерната инфраструктура. След като
били изтощавани до краен предел от непосилен труд и глад, те
били изпращани също по предназначение - на смърт.
В "Освиенцим" са избити над 2,5
милиона души - повечето евреи, но също така 85 000 поляци, 20
000 роми, 15 000 руснаци.
Всяка година бившият лагер е
посещаван от стотици хиляди хора от цял свят. Служител в музея
разказва, че често пристигат младежки групи, които не знаят
или не осъзнават какво точно е ставало по тези места. Идват
весели, с настроение като за краткотраен отдих през уикенда.
После смеховете им постепенно заглъхват и лицата им се
вцепеняват. Никой не може да остане безразличен пред купчините
човешки коси, детски играчки или обувки, принадлежали на
жертвите, които са изложени зад огромни витрини в музея.
Ще е люпобитно да се видят
лицата на такива младежи, след като са посетили музея на
българския концлагерист в Белене (когато той започне някога си
да функционира) и екскурзоводите им разкажат как с труповете
на загиналите хора са хранили прасета. |