В сайта „Декомунизация” представяме извадки от Речник на масовите убийства на проф. Гунар Хайнзон.

Гунар Хайнзон е преподавател в университета в Бремен, Германия и ръководител на института за изследване на ксенофобията и геноцида „Рафаел Лемкин“. Той е проф. д-р по политология, икономика, педагогика, социология, юдаистика и психология, aвтор на 25 книги и учебници, на над 400 статии и изследователски студии.

Проф. Хайнзон споделя в предговора на книгата си, че липсата на окончателни определения за различните геноцидни режими води до ред трудности в интерпретацията на същността им. Това е така не само при немската езикова употреба, а за съжаление подобни тенденции се откриват и в международните изследвания, като най-силно засегнати са идеологията и системата на комунизма.

Неясната терминология (и толерирането на неяснотата й) при дефинирането на марксистко-ленинските режими и системите им на геноцид води често до омаловажаване на фактите за реалния социализъм. И до вредното поставяне на идеологията и практиката на комунизма в сянката на широкото понятие тоталитаризъм, което е използвано за разновидни и разнородни по идеологии и форми режими. 

Така до днес за комунистическите режими се използва твърде общото понятие „тоталитарни режими“ по консенсус, което обаче не отговаря напълно на определението за действителността и характера на комунистическите системите, нито на идеологията на тези режими. Целта на проф. Хайнзон в този смисъл е да диференцира ясно (и за пред широката публика, затова в рамките на един речник), кои са разликите при геноцидните престъпления в различните диктатурни режими през историческите периоди на човешката цивилизация.

За комунистическите режими е отделена една немалка част от речника. Не случайно – поради мащаба и разновидностите на явлението геноцид в системата на марксизма-ленинизма.

Терминологичният преглед обхваща категории от идеологията на учението на марксизма-ленинизма, а в речников азбучен преглед авторът предоставя данни за засегнатите, пострадалите от инвазията на комунизма страни, за жертвите, извършителите, репресивните апарати и методи, вкл. лагерните системи, умишлено предизвикване на глад и насилствените преселвания.

За да се види различното, но и общото при практикуването на масови унищожения на хора в човешката история, проф. Хайнзон е съставил за читателите си 10 сравнителни таблици, които дават на читателите статистически данни за масовите убийства, извършени в различни периоди от различни дикататури. Предоставени за сравнение наред с тези данни са и данните за различни природни катаклизми, бедствия и болести през човешката история.

Сравнителните таблици показват много ясно ужасяващият размер на масовите убийства при марксистко-ленинските режими - самостоятелно взето от рамката на таблицата за тоталитарните системи или сравнено с данните от таблиците на всички други режими числото на жертвите от масовите убийства при марксизма-ленинизма е водещо в човешката история - но не само като число, а и по интензивност на избити хора за единица време, по обща продължителност на геноцидните репресии и по разнородност на групите жертви.

Още по-ужасна картина дава сравнението между жертвите на комунизма за 70 години и жертвите от всички природни бедствия, като земетресения и наводнения, от всички епидемии, като чума и холера, и от всички войни: от 3000 г. пр. Хр. до 1900 сл. Хр.. Всички жертви за 70 години комунизъм са число само с 5 милиона  души по-малко от числото на общия брой жертви, дадени от човечеството през цялото това време - цели 5000 години - при изброените други обстоятелства!

Кое прави геноцидът толкова силно оръжие, необходимо ли е да различаваме различните видове масови убийства според целта им и групите, към които са насочени? Кое прави особен, различен комунизмът като доктрина и система от механизми за нейното налагане? Кое прави геноцидните му практики уникални при сравнителен исторически преглед? Това са въпросите, на които през многогодишната си изследователска работа проф. Хайнзон търси отговори.

Основният проблем според учения и до днес остава разпознаването на опасността от предстоящ геноцид и превантивните подходи срещу подобна опасност при наличието на информационния поток днес, на международни споразумения и политически ресурси за предотвратяване или оказване на съпротива срещу възможни геноцидни действия.

В главата Марксистко-ленински режими проф. Хайнзон допълнително акцентира върху редица обезпокоителни тенденции (на Запад, и на Изток) при интерпретацията на марксизма-ленинизма и системата на реалния социализъм, което води до омаловажаване на престъпленията и опасностите поради недооценяване на същността, която тази идеология има.

Според автора, отделният гражданин и обществата като цяло - както на Запад, така и на Изток, са длъжни и могат да добия, и развият нужното и за бъдещите поколения просвещение, както и да запазят памет за милионите жертви на най-мащабната и брутална репресивна система - тази на комунизма. За да не се допусне никога повече историческото му повторение.

- - - - - -

* Речник на масовите убийства, Гунар Хайнзон, 1998, Бремен