|
“Онова, което се пъчи като прогрес в културната
индустрия и щедро ни се предлага като новост, е само
маска, прикриваща вечно едно и същото.” Казал го е
Теодор Адорно за културната индустрия, т.е. масовата
култура, но като познава човек българския политически
живот, може да си помисли, че е имал предвид Емил
Кошлуков и Мирослав Севлиевски. Само заменете култура
с политика и ще получите точен портрет на “Новото
време”. Понеже носталгията по соца и “силната държава”
вече си има своите оторизирани брокери и дистрибутори,
борещите се за място под слънцето неопопулисти се
заеха да експлоатират маркетинговия ресурс на
“новото”. И понеже гурутата на приключилия преход
обявиха идеологиите за мъртви, в политическото
пространство се настани квазиполитическото
противопоставяне млади - стари. Или поне това се
опитват да правят от “Новото време”, като упорито
въвеждат разграничението нови партии - стари партии.
Не че са особено оригинални - още преди 5-6 години в
тази ниша доста успешно се настани “Гергьовден”. Видя
се как "сърдитите млади" на Любен Дилов-син оправиха
София...
Че откакто царят се
завърна в България, политиката се сля с
шоуиндустрията, ще признае всеки достатъчно честен
политически наблюдател. И проблемът не е в това, че
Азис ще води две листи, а в това, че партиите са
предоставили правенето на политика на PR екипите си. А
пазарът иска непрекъснато обновяване, "новото" е
неговата религия. Разбира се, една вафла не може да се
променя до безкрайност, все ще си съдържа брашно и
какао. Онова, което я прави нова, е опаковката и
рекламната кампания.
Да си припомним някои от
съставките на вафлата "Новото време", преди да ни
залеят с нови опаковки и рекламни клипове. С какво се
ангажираха досега те в парламента?
- с поправка в закона,
инкриминираща притежанието на еднократна доза
наркотик; т.е. наркоманите трябвало да бъдат
затваряни, а не лекувани
- нов закон за
политическите партии, който трябва да елиминира
партиите фантоми, но не засяга файтоните, представени
в сегашния парламент (включително "Новото време")
- закон за езика, който
да спре чуждиците - засега не е приет сигурно заради
отказа на "ретроградните" стари партии да казват
тържество вместо хепънинг, както предлага Емил
Кошлуков.
"Ново време" ли? Кога
евтиният патернализъм, имитативното решаване на
проблеми чрез обречени на неспазване забрани е бил
нещо ново за България? Или не сме виждали досега
политически опортюнизъм? Виждали сме го и още ще го
виждаме, особено когато политиката се превърне в
сблъсък не на визии, а на рекламни стратегии. Когато,
както казва Адорно, "промяната само маскира един
скелет, който се променя толкова малко, колкото и
жаждата за облага, настанил се в културата". И
политиката. |
