Не ме изненада лавината от отрицателни отзиви за речта на президентът Буш при встъпването му в длъжност. Световните медии бяха заети да тълкуват решимостта му да разпространява свободата по света и да броят колко пъти е произнесъл freedom и liberty. В САЩ свободата е ключ за начина на живот от създаването на Републиката. Буш призова за “new birth of freedom”, като избор на света пред тиранията. Преди много години при встъпването си в длъжност Линкълн използвал същата фраза, за да приветства края на робството в Южните щати. Не видях, обаче, анализ за значението на тази дума в Европа и САЩ. Как щеше да изглежда сега света, ако свободата не бе неотменна част от Америка? Или как би изглеждала Източна Европа и България, ако Америка не ги беше освободила от комунизма?

Ключова дума за Европа е думата мир. Мир на всяка цена. Тази цена Европа договори през есента на 1938 в Мюнхен. Много скоро обаче се оказа, че цената на мира трябва да бъде платена. Знаем последствията.

Днес Европа се опитва да договори друга цена за спокойствието си. Европейците се опитват да купят мир, като отново се стремят към примирение с новото зло - световния тероризъм. Казват, че американците са от Марс, европейците от Венера. Изглежда, че е вярно. Доктрината на Буш е ясна – Америка няма да се колебае да използва сила, за да смаже терористичните режими. Европа предлага дипломатически решения и преговори. Но 11 септември не се случи в Париж, Атина или Берлин. Световният терор прекрасно знае кой е истинския му враг!

Да, медиите бяха много заети да критикуват речта на Джордж Буш. Но те пряко участваха и в предизборната кампания в САЩ. По невиждан начин мощните медийни корпорации открито се намесиха във вътрешните работи на една независима страна, за да повлияят на американските избиратели. Преди изборите организираха международно допитване за популярността на двамата кандидати за президент на САЩ. Провалиха се – техният човек Джон Кери загуби. Ясно е кой имаше интерес Буш да не остане на власт, но не се разбра кой плати за социологическите проучвания.

Преди няколко дни отново бяхме свидетели на такава акция. Неслучайно в навечерието на встъпването на Буш в длъжност същите организатори поискаха да узнаят какво мислят хората по света за преизбирането му. Но този път платецът е известен – BBC! The Beeb очевидно не може да се примири с неуспеха на Джон Кери. Преди година комисията на Лорд Хътън реши, че световната медия е виновна за самоубийството на оръжейния инспектор Дейвид Кели. Председателят на Управителния съвет и Генералния директор бяха принудени да се оттеглят. Това беше доказателство за нивото на журналистическата етика в BBC. Новото нападение срещу американския президент, финансирано от британската медия, уви, в никакъв случай не повишава това ниво.

Много са примерите за пристрастното отразяване на войната в Ирак. Например журналистите на драго сърце описват и показват “подвизите” на хората–бомби. Има една любопитна закономерност – повечето от атентатите в Багдад се извършват преди обед, т.е. точно навреме, за да стигнат до сутрешните новини на Източното крайбрежие в САЩ. Медиите, които веднага се втурват да информират за поредното варварство, неволно работят безплатно като PR на Заркави и подобните му. Вярно, е че най-бързите и тиражирани новини са лошите, но защо средствата за масово осведомяване не съобщиха нищо за възстановяването на голямата част от инфраструктурата на Ирак от американската армия – пътища, болници, електрификация, канализация, училища?

В три от осемнадетте провинции в Ирак положението е изключително сложно, за съжаление същото може да се каже и за столицата. Но в останалите петнадесет провинции държавата функционира общо взето нормално. Това обаче не е новина за журналистите.

Медиите почти нищо не ни казаха за огромните складове с оръжия, открити от американците в училища и джамии във Фалуджа, или за това, че морските пехотинци ликвидираха там повече от 1500 бунтовници, както любезно ги наричат BBC и CNN.

CNN, BBC, и най-вероятно френската, гръцката телевизия и немските вестници мълчаха за ужаса, с който се сблъскаха американските войници в голямата джамия в Наджаф - тя беше пълна с обезглавени трупове, повече от двеста! Мълчаха, защото извършителите бяха главорезите на Муктада Садр, а не е политически коректно да се говори за това.

Но на всеки кръгъл час гледахме как един уморен да пази живота си пехотинец, може би в самозащита, унищожи вражески боец в джамия.

Примерите за нарушаването на журналистическата етика от световните медии при отразяването на войната в Ирак са безброй. Питам се, например, колко репортажа се появиха в "Ню Йорк Таймс" и "Уошингтън Поуст" за скандала на ООН “Петрол срещу храни” и колко за издевателствата в затвора Абу Граиб.

Анализите и репортажите за войната в Ирак в българските медии е скучно и огледално отражение на международната преса, ТВ и радиостанции. Шампиони по едностранчивост са вестниците “Сега” и “Монитор”, телевизиите “7 дни” и “Канал 2001”, някои предавания на Националното радио и Националната телевизия.

След встъпването в длъжност на Буш един анализатор от телевизия “7 дни” нелепо заяви, че свободата, за която толкова често споменава президентът, не се отнасяла до него, защото не бил в състояние да измине съгласно традицията пътят до Белия дом пеша!

Други журналисти натякват за 40-те милиона долара, изхарчени за приеми и тържества около церемонията, но пропускат да споменат, че тези средства са от частни дарения, т.е. не от джобовете на данъкоплатците.

Очевидно споменът за 11 септември избледнява главно там, където не се случи. Човешката памет е избирателна, повечето от нас предпочитат да помнят доброто. Но би било пагубно да забравим за войната срещу тероризма, защото това засяга всички.

Хора, които пазят на всяка цена мира и хляба си, не са свободни.