|
В началото ще обърна внимание на
много важно обстоятелство. Макар че по балканските земи от време
на време през периода ІV-І хилядолетие пр.Хр. се появяват наченки
на писмени знаци (Караново Фиг.1,
Градешница Фиг.2 и
др.), като цяло тракийската племенна група (тя се обособява към Х
век пр.Хр., а името “траки” се употребява за пръв път в Омировия
епос, създаван през VІІІ-VІІ век пр.Хр) не развива писмена
култура. Траките са имали в по-ново време възможност да ползват не
специални собствени буквени знаци, а да заемат гръцките (Фиг.3, Фиг.4). Но очевидно и
това не са пожелали. Те не са внедрили писмеността в живота си, не
са създали достатъчно голям, надкритичен текстов фонд,
масив, архив (върху камък, глина, папирус, кожа или друг носител),
който да оцелее поне частично през вековете и да ни информира
по-подробно за живота им. В резултат огромното множество днешни
научни трудове и знания за траките се базират главно върху
оскъдните записи от древногръцки и древноримски произход, т.е.
върху сведения от V век пр.Хр. насетне!
Какво е било положението преди това
време, трябва да се опитаме да разбираме по други видове
паметници, където наследството на траките е толкова значително, че
е достигнало и до днес в своето несъмнено великолепие –
златното бижутерство (торевтика) и мегалитната архитектура.
Интересно е, че траките като цяло са
доста затворени и мълчаливи, не желаят да фиксират по никакъв
начин конкретни сведения за себе си. Други древни народи са били
далеч “по-бъбриви”. Например, древните елини (Фиг.5) и пред-инкските
индианци в Перу са ни оставили същински енциклопедии за различни
страни от живота си в рисунки върху керамика - съвсем евтин и
достъпен начин за споделяне на информация, включително от
ежедневен характер. Друг начин за споделяне е стенописването –
например в древния Египет, в Критската цивилизация и др. Трети
начин е дълбането на релефи върху камък – например в Шумер, Персия
и Древна Индия. Траките не са ползвали нито един от тези
очевидни начини за себеразкриване и запис, макар без писменост. Те
са се ограничили в украшения и съдове от благородни метали, които
предполагат абстракнтост, ритуалност, сдържаност, величие,
значителност, а не “многословно” спускане до чисто битовото ниво,
до обилна “разказвателност”. Торевтиката им е по-близка до
поезията и до възвишеното, отколкото до реалистичното рисуване по
вази или по стени или до разточителните релефи на Близкия и
Далечния Изток и дори на Древния Рим. Ще припомня накратко
великолепната традиция на златарството по
тракийските земи.
Най-старите златни изделия по нашите земи са
украшенията, намерени в халколитния некропол край Варна, датирани
към 40-35-и век пр.Хр.(Фиг.6).
Съвсем подобни по вид златни бижута откриха през 2004 български
археолози някъде из подбаканските полета (Фиг.7).
Датировката им е 32-19-и век пр.Хр. Голямото съкровище от масивно злато
от с. Вълчитрън, Плевенско, се датира към 13-12-и век пр.Хр. Край с.
Казичане, Софийско, е намерена група от 3 съда, от които една
великолепна златна купа от периода Х-VІ век пр.Хр. От периода
V-І век пр.Хр. има вече изобилие от находки – една от друга
по-прекрасни, демонстриращи великолепен вкус и изисканост: златен
нагръдник от могилата при с. Мезек, Свиленградско; съкровище от с.
Летница, Ловешко; съкровище от с. Борово, Русенско; феноменалното
по своя аристократичен блясък съкровище от Панагюрище (Фиг.8); съкровище от некропола при с. Дуванлий, Пловдивдско – естетически
връх в изобразителната традиция (Фиг.9); могилно погребение във Враца; съкровище от с. Рогозен, Ломско –
най-многобройното по съдържание; съкровище от Луковит; съкровище
от с. Якимово, Монтанско; съкровище от с. Галиче, Врачанско;
накрая да споменем находките в погребение на богата тракийка в
Поморие – великолепни златни бижута от І век пр.Хр. (Фиг.10).
|
|
Фиг.1: Писмени знаци от
Градешница |
Фиг.2: Писмени знаци от Караново |
|
|
Фиг.3: Тракийски текст с гръцки
букви върху пръстен |
Фиг.4: Тракийски текст с гръцки
букви върху камък |
|
|
Фиг.5: Гръцка вазопис |
Фиг.6: Злато от варненския
халколитен некропол |
|
|
Фиг.7: Злато, открито в 2004 от
експедиция на Б.Димитров в Подбалкана |
Фиг.8: Панагюрско съкровище |
|
|
Фиг.9: Съкровище от Дуванлий |
Фиг.10: Тракийски обеци от
Поморие |
|
|
Фиг.11: Долмен в Странджа, до с.
Заберново |
Фиг.12: Мегалитно светилище в
Странджа, в резиденция Перла |
Някой би възразил, че в епохата 35-10-и век пр.Хр. още
не може да се говори за траки. Аз пък ще отговоря: има ли значение
името на племенната група, щом така категорично присъства самата
традиция? Тя е толкова мощна и несъмнена, че се превръща в
свидетелство за определено запазване на етнически елементи през
целия огромен период от 40-и век пр.Хр. до ІV-V век сл.Хр.
въпреки
непрекъснатите миграционни движения в района. Траките са били
дотолкова прочути бижутери, че не кой да е, а самият Дарий ІІ,
като решил да построи към 500г. пр.Хр. град Персепол в чест на
величието на Персийската държава, за майстори-ювелири взел именно
тракийски занаятчии [Поредица “Малая история искусств”, том
“Искусство Древнего Востока”, В.Афанасьева, В.Луконин, Н.
Померанцева, Москва-Дрезден 1976, стр. 176]!
По подобен начин изглежда и тракийската
мегалитна традиция.
Долмените по тракийските земи (у нас, в Турция и в Северна Гърция)
се датират за времето ХІІ.VІІ век пр.Хр. В по-широк смисъл в числото на
мегалитните обекти можем да включим ритуалните древни строежи в
суха зидария (подземния купол при с. Гърло, Брезнишко), издяланите
в скалите ниши (Източни Родопи), гробници (Сакар и Източни Родопи) и
цели храмове (Перперикон, Татул), включително и техните
най-примитивни и съответно най-старинни форми (напр. светилището
Белинташ). Тогава се оказва, че комплексът от всичките мегалитни
по характер паметници из тракийските земи датира от доста по-ранно
време, да речем поне от преди ХV век пр.Хр. Вярно е, че тези
паметници не са разпределени равномерно. Известните и оцелелите до
днес са съсредоточени в областта на Странджа
(Фиг.11,
Фиг.12),
Сакар, Източните Родопи. Но не бива да пропускаме, че все пак
такива обекти се срещат и в Западните Родопи (светилищата при
с. Бабек, на Кози камък край Ковачевица и при яз. Широка поляна), в Софийско (при
с. Гърло, Брезнишко), в Източна Стара планина (долмен край с. Тича
на едноименната река, северно от Котел) и в Лудогорието (в
археологичния резерват Сборяново/Свещари, по-точно в основите на
тамошния късен мохамедански паметник Демир Баба Теке, има
мегалитно тракийско светилище). В този смисъл мегалитните обекти
са също така симптоматични за традициите на онова местно население
през хилядолетията, което сетне се оформило като тракийска
племенна група. Мегалитите са се превърнали в един от основните й
белези. Които я отличават съществено и несъмнено, например, от
съседната елинска племенна група!
Мегалитната и златарската традиция
на траките заглъхват към края на Старата ера и началото на Новата.
От V век пр.Хр. насетне основните извори за битието на траките са
главно откъсите от древногръцки и древноримски хроники.
За всеки случай правя справка и в
книгата “The 3000-Year-Old Hat” от
Ирина и Николай Флорови, изд. в Канада през 2001. Приложената
карта отразява ситуацията до V век пр. Хр. В района на Странджа са
изписани следните тракийски племена: меландити, тини, нипсеи,
артаки, корпили, скордиси. Първите три имена някак се връзват
с горните източници, но останалите три увисват. А астите изобщо
отсъстват. Каква ли е причината?
Каквато ще да е. Сега да видим какво
е разказано в книгите поне за астите – за тях е писано
най-много.
Следва продължение
>> |