Отговорът е ДА, ако сте гледали Марат/Сад на Явор Гърдев.

Пиесата на Пeтeр Вайс (1916 - 1982) ”Преследването и убийството на Жан Пол Марат, представено от актьорската трупа на болницата в Шарентон под напътствието на господин дьо Сад” е публикувана през 1964 година и е поставяна десетки пъти в Европа, но нито веднъж досега в България. В началото й има “Бележки към историческия фон на нашата пиеса” и е хубаво да се прочетат:

“Още преди затворничеството си в крепостта Венсан и парижката Бастилия, Сад е ръководил театрални представления в своя замък Ла Кост. (...) От 1801 година до смъртта си през 1814 година, маркиз дьо Сад е интерниран в психиатрията на Шарентон, където в продължение на няколко години е имал възможността да поставя пиеси в кръга на пациентите и сам да излиза като актьор на сцената. (...) Сред висшите парижки кръгове се смятало за особено удоволствие да посещават постановките на Сад "в този вертеп на нравствената измет на буржоазното общество".

Но да дадем думата на Сад от пиесата:

САД

Добре дошли във клуба Шарентон,

днес на революцията салон.

С изкуство ще се занимаваме сега.

Така в съгласие с човешките права

и не без помощта на развлечението,

ще махнем бремето на отегчението.

Вложихте не малко средства, а и труд

в рискования си таз’ вечерен дебют.

Имате необичайни роли,

за искреност в играта моля.

Сюжетът ни е за Шарлот Корде,

която от Каен в Париж дойде,

Жан-Пол Марат с кама да прободе.

Сцени от спектакъла

Гледах постановката (която беше част от програмата “Съвременен театър от Нова Европа”) в Stadsschouwburg Utrecht и изведнъж се сетих:

“Марат не губеше времето си и когато се къпеше. Спасението на революцията и Франция заемаше всичките му минути. Присегна до близката маса, зе перото и хартия, подпря я на кората на една подвързана книга - Русовия Contrât Social, - облегната на цинковата вана, за да му бъде сгодно за писане.

И захвана Марат да пише имената на подозрените, които щеше още тая нощ да посочи на комитета в Якобинския клуб и утре вечер да прати на гилотината. Защото в ония времена правосъдието беше бързо и републиката в опасност. Намирахме се в най-цветущия период на терора. В няколко минути хартията от двете страни почерня, загъмжа от имена!

(...) Утре или други ден най-късно на Place de la Revolution ще се бърчат в окървавения кош още стотина глави, които тая вечер живи и здрави лягат на възглавницата, някои може би размътени от тайно безпокойство, други пък може би ще сънуват най-сладки сънища...

И след тях - други глави! - И по-други ден, и недели, и месеци, и години още ще падат по един знак, даден от тая тясна задушена изба. Защото Шарлота Корде не беше дошла още тук на гости...’

Ама, не, уважаеми читателю, не! Този откъс не е от пиесата, а от “Драски и шарки” на Иван Вазов. И ето какво възкликва сам авторът на горните редове:

“Боже мой! Къде се завях! В коя епоха се запиля моето своенравно и вироглаво въображение! На какво зрелище мрачно заведох читателите си! Ето що значи силата от зловещото обаяние на тия настръхнали великани от Френската революция!

А аз действително за Марата зафанах да пиша!”

Ама пък и аз къде се завях! Но да го чуем този Марат на Петер Вайс и Явор Гърдев:

МАРАТ

Аз съм революцията.

Всичко трябва да се изтръгне до дъно,

колкото и страшно да изглежда това.

Принципът на революцията го налага.

Доскоро мислехме, че няколко стотици трупа

ще ни стигнат, сега е ясно, че и хиляди са малко...

Тъй, тъй, . . Марате, това си го знаем, че ако не Френската, попреживели сме друга една “велика” революция и знаем, че и хиляди трупа са малко (112 милиона жертви на посестримата на Френската революция - Октомврийската може би все още пасат ужаса някъде из вечните ловни полета, мир на праха им).

Та гледах пиесата и е невъзможно да опиша на една страничка (пък трябва да остане и място за снимки) всичките чувства и размисли, които провокира Марат/Сад на Явор Гърдев, но едно е сигурно: хубавото на такива интер-текстуални и многопластови творби е, че са богати. Какво е намерил при разкопките авторът или режисьорът е едно, а какво ще изнамери зрителят, е друго.

За мен беше интересно да наблюдавам сблъсъка на европейското интелектуално отчаяние от напразното търсене на смисъла на живота с американската радост от същия тоя живот. Къде го видя американското - зяпна ме една приятелка след спектакъла. Как къде? - в саундтрака. (Допълнителна музика и саундтрак Асен Аврамов, Калин Николов – Браво, момчета!).

Слушам си аз текста - лееко по френски истеричен, дооста по немски, обстоятелствен (но с блестящи попадения, истински перли, пръснати из многословието на цялата паникьосана европейска философия), обаче, никак не ми е досадно и потиснато. По едно време забелязвам, че на дамата до мен й е увиснало ченето (пиесата е хард, спор няма). Марат на Явор Гърдев е жена (невероятна е тази Снежина Петрова!), голотата й е смразяваща, аскетизмът и фанатичността странно контрастират с останалата трупа от перверзни хаховци, командвани от маркиз дьо Сад (ама как играят и тези хора, ей! Страшни са!; А, и да не пропусна комплиментите към Никола Тороманов за сценографията и костюмите). Маркизът, иска ти се поне той да ти е симпатичен (абе няма ли поне един “добър” герой в тази проклета пиеса?), но не и не! - дори тази утеха е отказана на зрителя. Мрачно зрелище, викаш си, ама точно тогава започва един мелодичен рап и “лудите” рецитират, а аз се хващам, че май танцувам на стола (напук на европейската негативност, която се разкъсва между възхищението и отвращението от революцията - да си се разкъсва, като си няма друга работа):

КУКУРУКУ

С тез гъзолизци не спирай войната,

дето лежат на царя в краката...

дето лежат на царя в краката...

ПОЛПОХ

Марат, да им спретнем една революция?

КОКОЛ

Марат, напиши ни една резолюция!

КУКУРУКУ

Марат, ний тука все още сме бедни!

РОСИНЬОЛ

Марат, няма вечно да бъдем последни!

КУКУРУКУ и РОСИНЬОЛ

Марат, Марат, обеща ни промени!

Писна ни вече от думи големи!

КОКОЛ

Марат, не желаем лъжи опашати!

РОСИНЬОЛ

Марат, желаем да станем богати!

КУКУРУКУ и РОСИНЬОЛ

Хартийки ни дават вместо пари!

ХОР

Не стават гъза си да бършеш дори!

Ха-ха, тъй де, на революция, като на революция!

Но, сам виждаш, читателю, страничката свърши, пиесата и тя свърши с едно готино парче на Simon & Garfunkel, приключвам и аз с пожелание към Явор Гърдев: здраве и живот и до нови срещи! ( другото е талант,а той безспорно го притежава!)

© Даниела Горчева, 2004