Защо искам да гласувам за
магаре? Вероятно подобно желание няма да изненада никой. И
дори веднага ще ме контрират, че 15 години ние, българите,
само това правим - гласуваме за |
|
магарета. Но тук е мястото,
където ще докажа, че това не е така, и то не само от любов и
зачитане на животните.
През 1776 лорд Камден в дебат в
английския парламент казва:
„Данъчното
облагане и представителството са неразделни, както са
неразделни човекът и неговото имущество. Без значение кой би
бил това, никой няма право да взема на човека неговото
имущество, без съгласието му, тъй като ще извърши грабеж и ще
потъпче и разруши разликата между свободата и робството“.
„Лесно му е било на този лорд -
ще каже някой - стоял си в парламента, и то, в Камарата на
лордовете, и правел логически изводи за моралното и правно
основание на данъчното облагане, като неразделно от
политическите права на индивида“. Обаче на този лорд не му е
липсвало представителство, и както става ясно, това изказване
е в защита политическите права не на титулованите особи, а на
всички граждани на Англия.
239 години по-късно, в България
(страна с претенцията да става член на Европейската общност),
при отнети политически права, гражданите насилствено са
потискани от данъчно бреме, общо достигащо до 70% при заетото
население. Ликвидирана е всякаква взаимовръзка между плащането
на данъци и правото да избираш и да бъдеш избиран, правото да
представляваш интересите на другите и да избираш кой да те
представлява.
Според сега действащата Конституция (1991)
България би трябвало да е република с представителна
демокрация - т.е. цялата държавна власт да произтича от
народа. От изминалите 14 години за всички вече е ясно, че
държавното управление не е нито представително, нито
демократично, и причините за това се намират в същата тази
Конституция, където в чл.11 е утвърдено че „партиите
съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на
гражданите“, т.е. - те се ползват със статут на посредници
на политическите им права. И за да няма съмнение в този факт,
в чл.12 изрично е разпоредено, че “сдруженията на
гражданите НЕ МОГАТ да си поставят политически цели и да
извършват политическа дейност, присъщи само за политическите
партии”. Т.е. партийният законодател чрез Конституцията, е
отнел политическите права на всеки индивид и утвърдил тези
„права“, само за партиите и техните членове. Което е
узаконяване на партиен монопол. Регрес, дори спрямо
предходната соц. конституция и промените й от 1990,
директивата на която (чл. 52) е, че Политическите партии са
ОСНОВНА форма за свободно сдружаване на гражданите за участие
в политическия живот. За разлика от сега действащата
Конституция (1991), в която те са ЕДИНСТВЕНА форма. И тъй като
„парт“ означава „част“, става ясно, че чл. 11 и 12 от
сегашната Конституция на практика премазват демократичният
принцип, че „никоя част от народа не може да си присвоява
осъществяването на народния суверенитет“ - чл.1.
Във Всеобщата декларация за правата на човека,
понятието Партия не съществува, камо ли изключителни права за
партиите. Затова пък в Нея са провъзгласени индивидуалните
политически права, свързани със свободата и изразяването на
мнение, участие в обществения живот в страната - пряко или
чрез свободно избрани от индивида представители, и то при
действителни избори - при всеобщо, равно и тайно гласуване.
14 години всички тези факти продължават да
„убягват“ от вниманието на журналисти, политолози, социолози и
всякакви интелектуалци, продали идеала за свобода, заради
едната партийна или бюджетна чорба. Но тъкмо тяхното
предателство утвърди мита, че партийността е синоним на
политиката, а политиката - на партийност. Така гражданинът,
докато се отвращаваше от партийните самодоволства и безумния
на „прехода“, се отдалечи от политиката и от потребността да
защитава и да се ползва от своите политически права, като
средство срещу същите тези безумия.
България не е демократична република.
Демокрацията е народовластие. А всяко народовластие БЕЗ
народа, или власт ОТ името или В името на народа, не е
демокрация, а - тирания. Без реални политически права,
обществените, икономическите и културни права на индивида са
илюзия. На практика, бившата еднопартийна диктатура отпреди
1989. се преКонституира в многопартийна. А „партократизмът“,
бе и остана официална държавна идеология, бетонирана с
Основния закон, чрез преутвърден режим на власт-собственост,
за сметка на взаимоотношенията индивид-собственост.
Узаконяването на колективните партийни права
над индивидуалните политически права е причината за растящата
господарщина на българската държавата. Няма такова нещо като
Колективна отговорност, Колективна щедрост, Колективна
градивност. Тези качества са присъщи на Индивида, не на
безотговорния Колектив. Поради тази причина е скопен
мажоритарният принцип в българската избирателна система - за
да не е толкова явна вредата от партийния монопол. Тъкмо чрез
монопола, партиите си гласуват закони, с които си „присвояват“
правото да се разпореждат с правата и собствеността на
гражданите до степен на конфискация и наказателна отговорност.
Най-близкият пример за подобна конфискация, е т.н. бюджетен
излишък от 2004. Този излишък е богатство, създадено от тези,
които плащат или са принудени да плащат непосилни данъци. И
всяко разпореждане с това богатство, без съгласието на
създателите му, е изземване или кражба. Но партиите в България
са институции Над Закона. Те имат колективното право
безнаказано да насилват, да крадат и лъжат. Съревнованието
помежду им е надпревара за лично ползване на властта, а не за
премахване на партийното и властово статукво.
Обаче, покровителствания от закона политически
монопол на партиите и недопускането на политическа конкуренция
между Партийно и Непартийно (вън от дискриминацията, основана
на партийно членство), води до икономически упадък и морална
деградация. Партийният диктат, реализиран чрез органите на
властта, вмени като обществен договор партийният заговор срещу
обществото и срещу всеки индивид. И след като законът не е
израз на волята на всички, а само на партиите и на техните
членове, то той се превръща в беззаконие, а законодателството
на партиите - в законоиздевателство върху гражданите.
Вместо Закон за защита политическите права и
представителството на българския гражданин, ние си имаме Закон
за политическите партии. И тази разлика не смущава българските
медии, политолози и социолози. Макар всички те „отчаяно“ да
търсят отговор на въпроса защо в България Върховенството на
Закона е заменено със Закона на Върховенството, съвсем
естествено приемат представителството на гражданите да се
извършва не пряко, а само чрез партийно избрани посредници.
И за да не си създаваме илюзията, че това е
резултат от някакъв случаен пропуск на последното Велико
народно събрание, трябва да прибавим, че в по-новите
Конституции на бившите тоталитарни соц. държави, има поне
минимална имитация на демократичност, каквито са изискванията
за участие на 50 % плюс 1 от всички избиратели, за да бъдат
изборите представителни. В България 500 граждани могат да
издигнат един независим кандидат-депутат, но не и листа от
независими кандидати. А в същото време една общинска партийна
ядка от 3-ма членове може да нареди и посочи листа от 50
кандидат-депутати и ако никой не гласува, с изключение на тях
тримата, то те 50-те кандидат-депутати ще бъдат
недемократично, непредставително, но законно избрани депутати.
Друга съществена разлика с останалите бивши соц. държави, е че
у нас, в избирателния закон липсва правото на отрицателен вот,
чийто принцип е, че бюлетините винаги са с една в повече от
броя на кандидатите, като бюлетината в повече е наказателна -
бюлетина против всички кандидати. Така избирателят има
възможността да обяви несъгласието и натрупаното гражданско
презрение към партийния избор, който партиите, за свое
удобство, фриволно таксуват като аполитичност и избирателна
апатия. Протестната бюлетина е косвено условие за
конкуренция, защото гласовете против могат да са повече от
общо събраните гласове на всички кандидати, което тогава
поставя под въпрос самата система и необходимостта от нейната
промяна.
Защо искам да гласувам за магарета? Ами защото
ако има една действителна партия на магаретата, то ние
българските избиратели, можем да покажем дали настина сме
аполитични и дали няма да напълним Народното събрание с тези
трудолюбиви и с характер стопански животни, които във всички
случаи по-малко ще мърсят Парламента от партийно посочените
„народни избраници“. Във всички случаи ще разходват по-малко,
няма да могат чрез безумни закони и данъци да обсебват и
конфискуват частната собственост на гражданите, няма да могат
да я превръщат в „обществена“, а след това да я търгуват за
още власт или да я трансформират и източват отново в частна,
под претекст - за „общото благо“. Истинските магарета не могат
да осъществят партийното грабителство с посредничеството на
държавата, за което гражданите са природен ресурс и се
експлоатират като такъв. Защото магарета имат мярка и в
яденето. Пък и не им са нужни коли с по 500 конски сили, като
разполагат със собствената си - една магарешка сила. Но тъй
като това е само една човешка мечта за магарешка справедливост
и ненамеса в живото на хората, остава онова, което
действително може да се направи.
В търсенето на политическо действие - за
по-малко държава и повече индивидуална и икономическа свобода,
решението едва ли е в създаването на нова партия (или в
припознаването на такава, която би се обявила срещу
статуквото). Защото и новата партия, по калъпа на всички
останали, първо ще признае и приеме партийните привилегии и
после ще отрече политическите права на непартийните граждани и
организации. Истински дясното действие е бойкот на партиите,
изборите и на избирателната система. Граждански бойкот. Бунт
срещу тиранията на партиите и Голямата Държава, с която те се
прехранват. Искане за реални, равни и преки политически и
представителни права за всеки гражданин. И Нова Конституция.
Хайде най-после да си признаем,
че българската Конституцията - този партиен манифест, макар да
е дойна крава за партиите и за назначаваната от тях
многобройна и всеядна бюрокрация, не е свещена крава. Тя е
просто една просташка подигравка с живота, свободата и
собствеността на всеки индивид.
- - - - - -
P.S. Обява: Търси се юрист или
екип от юристи, уважаващи и изповядващи естествените човешки
права, за завеждане на иск срещу Държавата за накърнени и
отнети политически и граждански права. Юристи, които имат
готовността да пледират и в международен съд. Заплащане - при
положителен резултат. |