19-01-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

19 януари 2005, 21:00

Демиургът на прехода, който все не завършва

Проф. Михаил Кметов

 

Вчера, 18 януари, с големи тържества беше пищно чествувана 15-годишнината на заченатото в грях с покровителството на покойния Андрей Луканов Движение за права и свободи (ДПС) - етническата партия на част от мюсюлманското население у нас. Тържеството е било почетено от онези, които разчитат на партньорство с тази партия при следващите парламентарни избори. Дълбок поклон към основателят и ръководителят й Ахмед Доган са отправили всички заинтересувани политици – президентът, премиерът и голямата част от първенците на БСП и НДСВ, а също и лидерите на по-дребни партиики.

Небезоснователен флирт. Всички познават въртеливото кратко минало на ДПС. Първо, коалиционен партньор на СДС, след това кръстник на правителството, ръководено от сламения Беров, сега коалиционен партньор на НДСВ. Последното, което остава на Доган и към което гледа през очилата, е последващо открито партньорство с БСП. Може би затова иначе уважаваното от много българи радио Дарик го номинира с наградата “Политик на прехода”. Не е ясно какъв е бил критерият за такава номинация, тъй като такива повратни политически синусоиди приличат повече на поведението на дамите, упражняващи най–древната професия. Е, и в политическия живот има такива прояви, но едва ли те са най-достойните. Само че изглежда политическият ни елит, присъствувал на това голямо тържество, не е безразличен към подобни нрави.

Водачът на тържеството - верният съратник на Доган, Юнал Лютви е характеризирал Доган като “...генератор на идеи до днес и за в бъдеще...”. Той бил човекът-пророк, който ...не следва събитията, а ги предвижда и задава формули и инструментариум за тяхното решаване...”. Вероятно в школите на бившата Държавна сигурност са го учили не само да пророкува, но и да се заобикаля с верни приятели, явочници и ятаци, които да му помагат в делата на праведник. В това отношение Доган си е намерил незаменим помощник – уважаваният от малко хора г-н Лютви.

Пророческите способности на демиурга му подсказват голямия келипир, който не трябва да се изпуска – усвояването на очакваните 20 милярда евро във вид на преки инвестиции от ЕС. Колкото и малък процент се гушне от тях, незабележимо от обществото, ще бъде уреден животът на няколко поколения доганчета и лютвичета. Но това може да стане само с генерираяне на идеи и за това идеите на Доган остават незаменими.

Човекът има вече достатъчно набран опит във формулиране на инструментариума за решаване на проблеми от такъв характер и за реализацията му. Затова уважението към него, демонстрирано на тържеството от други политически лидери, е толкова голямо. Който го приеме сред партньорите си, може да очаква някакъв малък процент от догановия малък процент. Е, нашите политически лидери не са лакоми - каквото падне е добре дошло. За това всички отляво, а и някои отдясно! - са готови да го гледат като писано яйце, защото той ще ги научи как да не се излагат с петролгейтове и други съшити с бели конци акции.

Давай, господин Доган, не изпускай келепира и си пий шербета с кеф !

Да му мислят твоите бедни сънародници – и турци, и българи, и цигани, и евреи...

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо