След американската помощ за мюсюлманите и другите жертви на природното бедствие в Южна Азия, Колин Пауъл предположи, че ислямския свят може би вече няма да бъде така враждебен, заради “американската щедрост и американските ценности на дело”. Но не чакайте благодарствена картичка със затаен дъх. Ако американските войници рискуваха живота си заради мюсюлманите в Босна, мюсюлманите в Кувейт, мюсюлманите в Сомалия, мюсюлманите в Афганистан и мюсюлманите в Ирак, за да бъде Америка несправедливо обвинена в омраза към Исляма, то вярвайте ми, американските торти и бутилирана вода за бедстващите в Индонезия няма да премахнат тази лъжа. Не е преувеличено да се каже, че освен мирните преговори в Осло, през последните 15 години целта на външната политика на САЩ е да помага на мюсюлманите не срещу цунами, а срещу собствените им диктаторски режими.

Очевидно това няма голям ефект. Така че ще ме извините, ако заявя, че не ме интересува какво ще кажат за нас държавните медии на Саудитска Арабия. Правителството на тази страна отдели много по-малко пари за жертвите на бедствието (30 милиона долара), отколкото сумата, изхарчена от свитата на крал Фахд при послените му две ваканции в Марбела. Казват, че пръснали 100 милиона долара!

Мисля, че причината за напрежението между нас и мюсюлманите е в начина им на живот, не в това, което ние правим. Вярвам, че свободните хора, живеещи със свободни медии и демократично избрано правителство, с икономика и образователна система, които позволяват на младите пълноценно да се реализират, не се занимават с това кого да мразят, кого да обвинят и кого да нападнат. В свободните страни няма ръководители, които да използват медиите и държавните “интелектуалци”, за да отклонят народния гняв от себе си и да го насочват към Америка.

Ще възразите, че европейци, които живеят в свободни страни с пазарна икономика въпреки това са антиамериканци? Да, много от тях са такива. Но за европейците антиамериканизмът е хоби, а за твърде много хора в ислямския свят това е кариера.

Сигурен съм, че младите тайванци, корейци, японци, поляци, индийци имат мнение за Америка, което не е маниакално. Те искат да вземат работата ни, не живота ни. Те живеят в общества, които дават възможност на младите хора да постигнат житейските си цели и да изразят мнение – проамериканско, антиамериканско или неутрално.

Затова не искам младите мюсюлмани да ни харесват. Искам те да са доволни от живота, да уважават себе си и собствените си страни и правителства. Искам да си позволят лукса да не обръщат внимание на Америка - като например младите тайванци, които са твърде заети с кариерата си, с участие в избори, с учение или с търсене на хубава работа в Тайван.

Екипът на Буш със сигурност не улеснява това, защото провали една война, която започна, за да освободи народа на Ирак. Действията му там са пълен неуспех и разбирам всички отляво и отдясно, които искат да се разграничат. Въпреки това, все още се надявам, че изборите в Ирак ще се състоят, защото уважавам хората, които са готови да рискуват живота си, за да гласуват. Това ще бъде акт на дълбоко убеждение, че залогът е огромен, както и на презрение към терористите, които искат да провалят изборите.

Тези избори няма да променят за един ден Ирак. Томас Джеферсън не е в бюлетините. Но ще започне това, което експертът за Ирак Ицхак Накаш нарича “автентичен иракски политически процес, управляван от и за иракчаните”.

Г-н Накаш, професор от университета Брандейс и научен сътрудник в Международния център “Удроу Уилсън” твърди, че политическият процес в Ирак “трябва да започне сега, за да могат САЩ да се изтеглят колкото е възможно по-скоро”. Според него “Щатите трябва да организират изборите, като кюрдите и шиите се представят добре, а за сунитите да бъде оставена отворена врата и така те да участват в създаването на иракската конституция. Ние искаме система, която да отговаря на желанията и надеждите на иракчаните, не на американците. Това е ключът за съставянето на законно иракско правителство”.

Преди войната казах за Ирак: “Ако го завладеем, той ще е наш”. Сега казвам: “Ако е техен, те ще си го оправят”. Представата за Америка в ислямския свят ще се подобри, не когато ние разберем това, а когато те овладеят живота си. Хора, които могат да управляват собственото си битие и отговарят за него, се интересуват именно от това, а не от нас.

Публикацията подготви Огнян Дъскарев