|
|
До
уважаемите господа депутати
Петиция от производителите на свещи, свещички, лампи, клечки,
улични лампи, щипци за чистене и загасяне на свещи, от гасителите,
от производителите на лой, масло, смола, спирт и изобщо на всичко,
свързано с осветлението
Господа,
Вие сте на прав
път. Вие отхвърляте абстрактните теории и малко почитате
изобилието, пък и ниските цени. Вие сте загрижени най-вече за съдбата
на производителя. Вие искате да го освободите от външна
конкуренция, т.е. да запазите вътрешния пазар за родната
индустрия.
Ние дойдохме да
ви предложим чудесна възможност за вашата – как да я наричаме?
Теория? Не, нищо не е по-измамно от теорията. Вашата доктрина?
Вашата система? Принцип? Но вие не харесвате доктрините, вие се
гнусите от системите, а колкото до принципите, вие отричате, че
има такива в политическата икономия;
следователно ние ще я наричаме вашата практическа дейност – вашата
практика без теория и без принцип.
Ние страдаме от
гибелната конкуренция на един съперник, който очевидно работи при
условия, далеч по-благоприятни от нашите за производство на
светлина, и който наводнява с нея вътрешния пазар на невероятно
ниска цена.
От
момента, в който той се появява, нашите продажби спират, всички
потребители се обръщат към него, и един отрасъл от френската
индустрия, чиито подразделения са безбройни, изведнъж довежда до
пълна стагнация. Този конкурент, който е не друг, а слънцето, води
война с нас толкова безмилостно, та ние предполагаме, че той е бил
настроен срещу нас от коварния Албион (до какви висини стигна
дипломацията в наши дни!), най-вече защото той има към този
високомерен остров респект, който не показва към нас (става въпрос
за репутацията на Британия като мъглив остров, бел. Г.А.).
Ние ви молим да
бъдете така добри и да прокарате закон, изискващ затваряне на
всички прозорци, капандури, тавански прозорци, вътрешни и външни
кепенци, завеси, двукрили прозорци, кръгли прозорчета, капаци на
прозорци и транспаранти – накратко всички отвори, дупки, цепнатини
и пролуки, през които светлината на слънцето има навика да влиза в
домовете ни и да сее ущърб на нашите добри индустрии, с които,
горди сме да кажем, ние сме дарили страната, една страна, която не
бива да забравя благодарността си към нас и да ни изоставя в
такава неравна битка.
 |
 |
|
Светът на свещи... |
...и при изгрева на слънцето |
Бъдете
достатъчно добри, уважаеми депутати, да приемете молбата ни
сериозно и не я отхвърляйте без поне да изслушате аргументите,
които ние ще издигнем в нейна защита.
Първо, ако вие
изолирате колкото е възможно повече всеки достъп до естествена
светлина и следователно създадете нужда от изкуствена светлина,
коя индустрия във Франция няма да бъде в края на краищата
насърчена?
Ако Франция
потребява повече лой за свещи, ще има повече говеда и овце и
следователно ние ще имаме повече разчистени поля, повече месо,
вълна, кожа и особено тор, който е основата на цялото земеделско
производство.
Ако Франция
потребява повече масло за кандила, ще нарасне култивирането на
мак, маслини и семе от рапица. Тези ценни, но изхабяващи почвата
растения, ще дойдат точно в подходящото време да ни позволят да
вложим в доходоносна употреба тора, който произвежда
говедовъдството.
Нашите
планинските била ще бъдат покрити със смолисти дървета за факли.
Многобройни рояци пчели ще събират от нашите планини благоуханни
богатства. И въобще няма нито един клон на земеделието, който да
не претърпи голяма експанзия.
Същото е в сила
и за транспорта. Хиляди кораби ще се ангажират в китолова и за
кратко време ще имаме флота, способна да поддържа честта на
Франция и да удовлетворява патриотичните аспирации на подписалите
се просители.
А какво да кажем
за специалните дейности на парижката индустрия (става въпрос за
занаятите в Париж, бел. Г.А.)? Отсега нататък вие ще видите
позлата, бронз и кристал в свещниците, лампите, полиалеите,
големите свещници, искрящи в нови просторни магазини, в сравнение
с които днешните са само бараки.
Няма да има нито
един беден събирач на смола или клет сега въглищар, който да не
получи по-висока заплата и да не се радва на повишено
благоденствие.
Ние предугаждаме
вашите възражения, господа;
но няма дори едно от тях, което да не сте взели от старите
плесенясали книги на защитниците на свободната търговия.
Предизвикваме ви да произнесете всичко срещу нас и да видим дали
всяка ваша дума няма да рекушира незабавно към самите вас и
принципите на цялата ваша политика.
Навярно ще ни
кажете: въпреки че може да спечелим от този протекционизъм,
Франция няма да спечели въобще, защото потребителите ще понесат
разходите?
Ние имаме готов
отговор:
Вие повече
нямате правото да споменавате за интересите на потребителя. Вие го
жертвате всеки път, когато намирате неговите интереси
противоположни с тези на производителя. Вие правите така, за да
насърчите индустрията и да увеличите заетостта. По същата причина
трябва да го направите още веднъж. Всъщност вие самите може да се
досетите за средството, което ще доведе до възраждане. Ако ни
дадете монопол в производствата на светлина по време на деня,
първото нещо, което ще направим, е да изкупим големи количества
лой, дървени въглища, масло, смола, восък, спирт, сребро, желязо,
бронз и кристал, за да снабдяваме нашата индустрия;
и още повече ние и нашите многобройни доставчици, като станем
по-богати, ще консумираме много и всички области на вътрешната
индустрия ще станат проспериращи.
Ще ни кажете ли,
че светлината на слънцето е базплатен подарък от природата и че да
се отказват такива подаръци би било равносилно на отхвърляне на
богатството само по себе си под претекста да се насърчат
средствата за придобиването му?
Но ако заемете
тази позиция, вие нанасяте смъртоносен удар по своята собствена
политика;
спомнете си, че досега винаги сте изключвали външните стоки заради
и според това доколко те се приближават до безвъзмездни подаръци.
Вие имате само наполовина толкова добра причина, за да се
съгласявате с исканията на други монополисти, колкото имате да
задоволите нашата мобла, която е в пълно съответствие с вашата
установена политика.
Трудът и
природата си сътрудничат при производството на една стока в променливи пропорции,
които зависят от
страната и климата. Частта, която
природата допринася, е винаги безплатна;
частта, допринесена от човешкия труд, е тази, която съставлява
стойността, за която се плаща.
Ако един
портокал от Лисабон се продава на половината от цената на един
портокал от Париж, това е така, защото естествената светлина на
слънцето, която, разбира се, е безплатна, прави за първия това,
което втория дължи на изкуствено отопление, а за изкуственото
отопление неизбежно трябва да се плати на пазара.
Следователно,
когато един портокал пристигне от Португалия, някой може да каже,
че той ни е даден наполовина безплатно или, с други думи, на
половин цена, сравнена с този от Париж.
Сега точно на
база на неговата полубезплатност (извинете за думата), вие
поддържате тезата, че не трябва той да бъде допускан (внасян - бел.
Г.А.). Вие питате: “Как може френският труд да издържи на
конкуренцията на външния труд, когато първият трябва да върши
цялата работа, докато последният трябва да прави само половината,
а слънцето се грижи за останалото?” Но ако фактът, че един продукт
е наполовина безплатен ви кара да го изключите от конкуренцията,
как може неговата пълна безплатност да ви кара да го допуснете до
конкурентната борба?
Или вие не сте
последователни, или трябва, след изключване на това, което е
полубезплатно като вредно за вътрешната ни индустрия, да изключите
и това, което е напълно безплатно, с целия си разум и с двойно
усърдие.
Да вземем друг
пример: Когато един продукт – въглища, желязо, жито или текстил –
идва от чужбина и когато можем да го придобием с по-малко труд,
отколкото ако сме го произвели сами, разликата е един безплатен
подарък, който ни е дарен. Той е толкова безплатен, колкото е и
светлината, с която слънцето ни дарява, без да иска нищо от нас.
Въпросът, и ние го подвигаме официално, е дали това, което желаете
за Франция, е ползата от безплатно потребление или предполагаемите
предимства на тежкото производство. Направете вашия избор, но
бъдете логични;
защото докато вие забранявате, както правите, външните зеленчуци,
плодове, въглища, желязо, жито и текстил според това доколко
техните цени доближават нула, би било много непоследователно да
приемате светлината на слънцето, чиято цена е нула през целия ден!
Превeде
Георги Ангелов
Българско общество за индивидуална свобода
Публикувано за
първи път в електронното издание
"Икономически знания по интернет"
на
Института за пазарна икономика
и после препечатано в брой 3 на вестник "Знание"
- - - - - -
*
Фредерик
Бастиа е роден на 29 юни 1801 в Байон, Франция. От 10-годишна
възраст е пълен сирак, завършва бенедиктински колеж в Сорез, т.е.
няма осветена от държавата диплома за завършено образование. През
първите 25 години след юношеството си Бастиа е просто добър
предприемач. Обучението му по икономика е самостоятелно: чрез
участие в деловата и търговска практика на доста бюрократизираната
Франция и чрез изучаване на Адам Смит и Жан-Батист Сей, за целите
на двадесетгодишен (и всекидневен) спор на икономически теми със
свой съсед и съдружник. Останалите 4-5 години, когато той работи и
като икономист, държавник и публицист, му отреждат видно място в
историята на икономиката и журналистиката. Времето, по което твори
Бастиа, е крайно неспокойно - революцията във Франция и Европа от
1848 Франция бързо върви към социализъм и на популярност в Париж
се радват фуриеристи, Огюст Прудон и Карл Маркс. Той си отива от
този свят сравнително млад през 1850, покосен от нелечима тогава
болест.
Иронията на
съдбата за онези, които не познават неговото творчество, се състои
в това, че най-често стават жертва на това незнание. Самата
Франция дава многобройни примери за тази ирония - една икономика,
която поддържа анекдотично високи нива на държавна намеса, едно от
последните от които - въвеждането на 35-часова работна седмица със
закон. Бастиа би казал: "А защо да се работи 35, а не само 10
часа?"
На 13
декември 1846 Фредерик Бастиа публикува открито писмо до краля, в
което предлага с указ да се забрани работата с дясна ръка, за да
има повече работни места и основания стопанството да се затвори за
международна конкуренция (тъй като в други страни хората работят с
двете си ръце); писмото е озаглавено: "За дясната ръка и лявата
ръка. (Доклад до краля)" и е публикувано първоначално в списание
Свобода размяна (Le Libre echange), а след това в отделния
том "Икономически софизми" на Бастиа.
Поредицата е
всъщност сборник с памфлети, статии и писма, които осмиват
стопанските заблуди и узаконените привилегии на епохата. Темите са
повече от актуални и днес: защита на местните производители,
протекционизъм, преференции за различни производители, увеличаване
на заетостта и защита на труда. Приносът на Бастиа е в това, че
илюстрира действието на стопанската логика на разбираем и за
неикономистите език. В цялата поредица той използва последователно
един похват - довежда до абсурд (redictio ad absurdum) аргументите
на опонентите си, като използва техните предпоставки и начин на
мислене, показвайки логическата несъстоятелност на допусканията
им. И.З.И. започва да публикува някои от софизмите на български
език.
За двеста
години теориите на Бастиа за стойността придобива все по-голяма
популярност. Същото вероятно може да се каже и за възгледа му, че
размяната и търговията не са всъщност на стоки, а на услуги.
Бастиа е предвестник на съвременните разбирания за данъци, държава
и политика, капитал, инвестиции в образованието и стопанска етика.
Неговите идеи ясно се проследяват в теориите на
Лудвиг фон Мизес и на двама Нобелови лауреати на ХХ век:
Джеймс Бюкенан и Валфредо Парето, които признават
нееднократно, че са дълбоко повлияни от Фредерик Бастиа.
Публикуваното
тук негово есе е от
"Икономически софизми".
**
Краткото заглавие е на "Още инфо: Знание" |
