Когато преди три месеца - през октомври 2004 - министър-председателят Симеон Сакскобургготски заяви от парламентарната трибуна, че документите на ДС трябва да бъдат предоставени на Държавния архив, "тъй като годините вече са минали", за да бъдат "на разположение на гражданите, на историци и на лица, които искат да установят истината за близкото минало", това изненада мнозина. Самият премиер, който дотогава застъпваше тезата, че не трябва да се рови в миналото, обясни, че новата му позиция е въпрос на "еволюция". Тази еволюция, изглежда, се оказа мимолетна. Миналата седмица правителството прие проектозакон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), в който няма и следа от декларираната от премиера позиция, която впрочем беше подкрепена и от председателя на парламента Огнян Герджиков и председателя на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова.

Това фрапиращо разминаване между казано и сторено отваря място за въпроса дали министър-председателят въобще разбира, че след като кабинетът не изпълнява заявена от него политическа воля, неговата лична позиция по проблема остава без всякаква стойност, а той се превръща във фигура, лесно атакуема от политическите опоненти и олекваща в очите на обществото.

В предложената от правителството процедура изобщо липсва механизъм, по който да се защити общественият интерес - нито ведомствата със секретни архиви са задължени публично да уведомяват кои материали са разсекретени, нито e ясно за кои документи е взето решение за унищожаване, за да може да се поиска достъп до информацията или въпросното решение да се обжалва пред съда.

Зад промяната, приета от Министерския съвет, всъщност прозира отдавнашният стремеж да се узакони едно престъпление спрямо нацията и българската история - а именно да се заличат документалните доказателства за почти половината от миналото на съвременната българска държава.

Необходимо е да се направи уточнението, че далеч не става въпрос единствено за размитото от политическа употреба понятие "досиета". Личните и работните дела на сътрудниците на бившите служби са само част от цялото справочно наследство на специалните служби от времето на комунизма. И докато за досиетата съществува твърдението, че от тях не може да се научи пълната истина за историята на България в периода 1944 -1989, тъй като с подписаната от министъра на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев заповед за спешно прочистване на архива от януари 1990 са унищожени приблизително 40 на сто от документацията, то това в никакъв случай не се отнася за т.нар. служебен архив на бившите служби. Служебният архив представлява огромно количество доклади, анализи, планове, справки, информации, протоколи и други документи. Той е запазен почти в пълнота и с проучването му може да се реставрира документално цялата действителна картина на това, което се е случвало.

Несъстоятелна е и тезата, лансирана от някои противници на отварянето на архивите, че в тях не фигурирало нищо съществено. Бегъл преглед на издадените от началото на демократичните промени насам проучвания, основани върху изследвания на отделни части от служебния архив на МВР, говори убедително в полза на по-нататъшното проучване на това огромно документално наследство:

* Проф. Диню Шарланов издаде книгата "Тиранията", в която са проследени по документи голяма част от политическите репресии след 9.ІХ.1944, а в другия си труд "Горяните. Кои са те?" той разкри малко познатата на обществото история на горянското движение в България - единствената организирана въоръжена съпротива в страните от Източния блок, продължила чак до 1953.

* Политическият емигрант Петър Семерджиев издаде "Народният съд в България, 1944-1945" - едно от най-пълните изследвания за дейността на извънредния съдебен институт

* Светлозар Елдъров публикува “България и Ватикана (1944-1989)” - изследване за политиката на комунистическа България към Светия престол

* Фондацията на бившия президент Желю Желев издаде документалната книга "Шесто управление срещу неформалните организации в България, 1988-1989", в която фигурират дори документи, за които казват, че сега вече липсват в архива на идеологическото управление на ДС

* В документалния филм "Технология на злото" Татяна Ваксберг представи картината на "възродителния процес", ползвайки документи от архива на МВР

* В книгата "Писатели и досиета" Цвета Трифонова документира политиката на ДС към част от писателите, съдени от Народния съд, сред които Димитър Талев и Фани Попова-Мутафова

* От проучвания на архива се родиха документалните истории за последните лагери на комунизма край Ловеч и Скравена, както и за прилаганата от ДС политика на преследване на политическите емигранти, пречупена през личната съдба на отвлечения от Дания емигрант Борис Арсов през 1974, в чиято секретна разработка се съдържа черно на бяло конкретен план на ДС за убийството му

* В архива на МВР бяха открити и значителен брой неизвестни документи за писателя Георги Марков, особено ценни на фона на унищожаването на неговите досиета, които показаха, че той не само е третиран от ДС като дисидент №1, а в някои от тях дори се признава, че е бил убит.

Списъкът съвсем не е изчерпателен. И няма да е пресилено, ако обобщим, че интересът към секретните архиви на различните държавни институции не само не е намалял, но предизвиква все по-голям интерес сред изследователите и историците. И ще бъде престъпление към националната памет, ако се допусне да бъде унищожен.

Кое най-силно е подклаждало страха на върхушката на БКП и най-вече на висшите фигури, изпълнявали политиката й в ДС, говори най-добре една секретна телеграма от 18.І.1990 до вътрешния министър ген. Атанас Семерджиев - точно по времето, когато става ясно, че партията няма да задържи монопола си във властта и в службите започва трескаво търсене на механизми за заличаване на следите от репресиите. Телеграмата до министъра е от началника на окръжното управление на МВР в Хасково полк. Красимир Саманджиев, оглавил малко по-късно Националната служба за защита на конституцията (днешната Национална служба "Сигурност"): “Др. министър, положителните промени, които настъпиха в политическия и обществен живот на страната след 10.ХІ.1989, налагат ръководството на МВР да преоцени действащата нормативна база, ръководни заповеди, окръжни, инструкции и др. По-нататъшното им оставяне и съобразяване в практическата работа могат да злепоставят органите на МВР пред изострената политическа чувствителност на населението. В редица ръководни документи, водени на специален отчет, се съдържат указания, които, съобразени със съществуващата обстановка, са неправомерни и компрометиращи. Това налага срочно да бъдат отменени, иззети и унищожени." В секретната телеграма са изброени близо 30 секретни документа, които са предложени за незабавно унищожаване. Сред тях са: инструкция І-36/14.ІІІ.1984. за контраразузнавателната работа на органите на МВР по българските граждани, пребиваващи зад граница, и реда на издаване на паспортите; окръжно І-96/31.V.1984 г. за подобряване работата по българската емиграция в съответствие с решение “Б” 17 на Политбюро на ЦК на БКП и министерска заповед І-106 от 1978; окръжно І-88/28.V.1984 за подобряване на масовата музикална среда и установяване на единно ръководство в областта на забавното изкуство; мероприятия І-190/3.І.1984 за работата на органите на ДС по опазване на младежта от влиянието на идеологическата диверсия на противника и дейността на вражеските елементи в страната; окръжно І-28/14.ІІ.1985 за по-нататъшна работа по националното осъзнаване на насилствено помохамеданчените българи; окръжно І-196/7.VІІІ.1985 за по-нататъшна работа по възродителния процес; окръжно І-20/19.ІІ.1986 за преустановяване издаването на документи на лица с възстановени имена за постъпване на работа в граничната зона; министерска заповед І-26/25.V.1989 за създаване на централна оперативна група по линия на възродителния процес; окръжно І-2/1989 за прилагане по-хуманни съображения към българи-мюсюлмани; окръжно І-38/19.ІІІ.1987 за изучаване на наборниците и разпределянето им във въоръжените сили на НРБ.

Общото между всичките документи е, че те не са служили за защита на държавните интереси, камо ли на националната сигурност, а представляват инструментариума, чрез който десетилетия системно са нарушавани гражданските права и свободи на по-голямата част от българите - факт, който личи и от съдържанието на телеграмата.

Тази истина тежи като воденичен камък на наследниците на БКП и на репресивния апарат на ДС - различните съвременни служби. И особено на фигурите от бившия ръководен апарат на ДС, които и до днес влияят задкулисно при формирането на политиката на специалните служби. Тази е и причината БСП и службите за сигурност да са толкова изявени противници на отварянето на архивите. В това е и ключът към обяснението защо нашите тайни служби въпреки демократичните промени винаги са успявали да се наложат над обществения интерес и да бламират всяко едно от управлявалите правителства.

В предстоящите дебати в парламента по промените и допълненията в ЗККИ ще проличи кои политически сили ще станат техни съучастници.