09-01-2005

Фантазията

Човешкият ум е способен да създава мислено образи на несъществуващи неща. Тази способност назовават (или по-рано назоваваха) въображение. Но в последно време – в специалната, а не в обикновената употреба на думите - под въображение често разбират и нещо по-голямо, отколкото простото произвеждане на образи. Последното се приписва на фантазията, на фантазирането. На всичко отгоре се прави опит (бих казал лъжлив) въображението да се тълкува ограничително – като “способност да се предава идеалното с тази вътрешна свързаност, която е присъща на реалността”.

Фантастичното от самото си начало притежава едно преимущество: изумителна необичайност! Понякога това преимущество се обръща против фантазията, създава й лоша слава. Хората не обичат нещо да ги “изумява”. Те не обичат да се задълбочават в делата на Първичния свят. Заради това глупаво и дори злонамерено смесват фантазията със сънищата (но в последните няма изкуство) и с психическите разстройства (при които се губи всякакъв съзнателен контрол). Те объркват фантазията с бълнуването и

халюцинациите. Фантазията притежава още една неизгодна особеност – трудно е да я осъществиш. 

Много често тя остава недоразвита. Използвала се е и се използва лекомислено или полусериозно, или само за декор. Остава на равнището на “фантазирането”.

Всеки, получил по наследство механизма на фантазията, може да каже “зелено слънце”. Мнозина могат после да го представят и изобразят. Но да се създаде втора реалност, в която зеленото слънце ще е на своето място, така че да бъде възприемано с доверие – трябва да се приложат и мисъл, и труд.

Затова ще бъде необходимо и особено майсторство, подобно на майсторството на елфите. Малко са тези, които могат да си поставят такава трудна задача.  Когато се извърши подобен опит и той е успешен, тогава се ражда изключително произведение на изкуството. В изкуството най-доброто средство за въплъщаване на фантазията е словото, в частност литературата. Но драмата като жанр е враждебна на фантазията. Фантазията, дори най-простичката, едва ли може с успех да бъде въплътена формално в драмата, където тя задължително трябва да получи зрителна и звукова плът. В драмата персонажите и сцените не са въображаеми. Затова тя фундаментално се отличава от повествователното изкуство. Но  в “свещените драми” (мистериите) - представления, често устройвани за простолюдието - елфите, вълшебните същества, както съобщават многобройните древни свидетелства – могат да пораждат фантазия. Тя съдържа такава реалност и непосредствена достоверност, каквато е невъзможно да се постигне чрез ръкотворни механизми. В резултат тези драми така цялостно действали върху човека, че той прекрачвал границата на вторичната вяра. Участникът в мистериите телесно пребивавал (или така му се струвало) вътре във вторичния свят. Този опит може да бъде много сходен със сънищата и, както изглежда, хората понякога са ги обърквали. Но непосредственото възприемане на вторичния свят  е нещо толкова  прекомерно и въздействащо, че заради това се отдаваме на първичната вяра. Вие сте излъгани… Друг е въпросът дали

намеренията на елфите

са били такива. Във всеки случай те не са излъгани. За тях – това е форма на изкуство. Ако намери своя точен израз, то се отличава от чародейството или магията. Елфите не живеят в него, макар че е възможно. Могат да се издигнат  и да пребивават там значително по-дълго, отколкото хората-артисти. Първичният свят, реалността е еднаква и за елфите, и за хората, дори и да се възприема и оценява различно от тях.

Нужно ни е някакво слово за обозначение на тази елфическа сила, но всички думи, които се използват тук, се оказват загубили своя ясен смисъл и граници на приложимост. Под ръка ми е думата “магия” и вече съм я използвал, но тук бих се въздържал от нея. “Магическото” следва да бъде резервирано за това, което правят магьосниците. Изкуството – това е човешка дейност, която ражда вторична вяра. Елфите също са способни на изкуство от този род, в крайна сметка така твърдят множество свидетелства.

За да обознача специфично елфическото, ще използвам думата омайване. Омайването поражда вторичния свят, в който могат да влязат и създателят, и зрителят. И докато те са вътре в него, той ще бъде възприеман от тях непосредствено. В своята чистота това възприятие по стремеж и посока е художествено. Магията произвежда промени в първичния свят (или претендира за това). Безразлично е на кого се приписват заниманията с нея – на дух или на смъртен. Но тя, разбира се, се отличава от изкуството и омайването.

Магията не е изкуство

- техника е. Тя е насочена към могъществото в този свят, към властта над вещите и волята.

В основата на творческата фантазия лежи твърдото убеждение, че нещата от този свят са такива, каквито изглеждат под слънцето. Но убеждението във фактическата истинност не означава да й бъдеш роб. Историите на Луис Керъл са основани не върху факти, а върху логика и това определя характера на своеобразните му безсмислици. Ако хората  не могат да различат човека от жабата, то никога не би се появила приказката за жабата-царица.

Хората са измислили не само елфите. Те са измислили и боговете и са им се кланяли. Кланяли са се даже на такива, които са били настроени прекалено зле към своите автори.

Създали са богове и от друг материал. От понятията си, от лозунгите си, от парите си. Дори  науките и социалните теории са изисквали човешки жертвоприношения. Фантазията е право на човека. Ние творим според мярката си и според способностите си, защото самите ние сме сътворени. Но не просто сътворени, а сътворени по образ и подобие на Твореца.

Възстановяване, спасение, утешение

Може би е вярно, че на старостта (на отделния човек или на времето, към което принадлежим) е присъщо някакво безсилие. Реалното спасение от умората се състои не в нарочната тромавост, грубост или безформеност. Не е в това да изобразяваме всичко мрачно, не е в бруталността на изображението, не е във фантастичното усложняване на формата. До глупост, че и по-далеч – до безумие. Нуждаем се от възстановяване. Длъжни сме отново да съумеем да видим зеленото, синьото, жълтото и червеното. Те отново да ни удивят (но не ослепят). Длъжни сме отново да срещнем кентаврите и драконите. А след това като древните пастири внезапно да видим коня и кучето, и – вълка. Приказките ни помагат за подобно възстановяване. В този смисъл само интересът към тях може да ни върне в детството (или да ни задържи в него).

Възстановяването (което включва завръщането и обновлението на жизнените сили) е преоткриване. Преоткриване на  яснотата на възгледите. Не използвам израза “да видим нещата такива  каквито са” и заради това не общувам с философите. Но бих се осмелил да използвам израза “да видим нещата такива, каквито сме длъжни да видим”. Като вече отделени от нас. В обикновения случай

трябва само да измием прозореца

Видимите неща трябва да бъдат изчистени от тъмния налеп на всекидневието, на навиците. От това, че сме свикнали да ги притежаваме. Всекидневието в същността си е заплащане за “присвоеното”. Нещата, вещите са скучни. Казваме, че ги познаваме. Някога те са ни привлекли със своя блясък, със своя цвят или форма, а после сме ги грабнали и захвърлили в килера. Ние сме ги завладели и сме престанали да ги забелязваме.

Разбира се, вълшебните приказки не са единственото средство за възстановяване и за предотвратяване на бъдещи загуби. Достатъчно е и смирението. За смирените хора съществува понятието “мурефок” – както е измислил да го нарича Честертън. Мурефок е фантастична дума, но вие можете да я видите написана във всеки град*. Това е все едно, както си седите в кафенето, изведнъж да съзрете отражението му в стъклената врата. Така то е било видяно от Дикенс в един от сумрачните лондонски дни. Тази дума използва Честертън, за да обозначи това внезапно отстранение от станалите отдавна привични неща, когато те изведнъж се представят в неочакван ракурс. “Фантазията” от такъв вид е много полезна за повечето хора, тя никога няма да страда от липса на материал. Но  не е нищо повече от действие на телескоп, фокусиран върху една или друга точка. Творящата, креативната фантазия се отличава с това, че иска да създаде нещо ново. Тя е способна да разпердушини вашия килер и да позволи на цялото му съдържание

да излети като птица от клетка

Всички скъпоценности изведнъж ще се превърнат в цветя или в пламъци и ще откриеш, че всичко, което си имал (или знаел), е било опасно и могъщо, свободно и диво, а оковите му са били хлабави.

Фантазията се създава от материала на първичния свят, но добрият майстор обича своя материал. Изкушеният от изкуството на съзиданието познава и чувства глината, камъка и дървото. Създаването на Пегас е облагородило коня.

В действителност всички вълшебни приказки широко използват някакви много прости и фундаментални неща, несвързани с  фантазията. Но в рамките на цялото простотата засиява с нова светлина. Разказвачът, който си позволява “волности” с Природата, може да е неин любовник, но вече не й е роб.

Именно чрез вълшебните приказки за първи път ми беше дадена възможност да почувствам мощта на словото и да се възхитя от такива неща като камъка и желязото, дървото и тревата. Домът и огънят. Хлябът и виното.

(Със съкращения)

Преведе Веселина Гюлева 

- - - - - -

* mooreeffoc – от coffee-room, написано наопаки