Унищожаване на класифицирана информация и преди изтичане на срока й на защита одобри в четвъртък Министерският съвет с проект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Текстът се отнася изключително до секретна оперативна информация, с която боравят сегашните специални служби. От кабинета не предоставиха законопроекта на журналистите и не уточниха дали е предвиден орган, който ще контролира процедурата. Беше посочен само мотивът, че секретна информацията ще се унищожава по изключение, преди да е изтекъл срокът на защитата й, когато е "отпаднала необходимостта от съществуването на документа". Не е ясно кой и как ще преценява кога тази необходимост "отпада".

Ако текстът мине през парламента, това на практика означава, че спецслужбите на МВР - за сигурност и за борба с организираната престъпност, както и подчиненото на президента разузнаване ще могат безконтролно да унищожават секретни материали и документи не само от миналото, включително и досиетата на бившата Държавна сигурност, но и свързани със сегашните им разработки. При това положение скандали от рода на "Гном" отпреди две години, когато се разбра, че незаконно са подслушвани политици, журналисти и магистрати, могат да бъдат покрити "законно". Същото може да се допусне и за разработки на лица от организираната престъпност. Според юристи възможността за унищожаване на оперативни секретни документи може да се използва за рекет и изнудване, а не за борба с престъпността.

Духът на действащия ЗЗКИ, според който унищожаването на секретни материали се извършва само с разрешение на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ), се променя изцяло и с предвидената нова процедура за унищожаването на архивни документи. Министрите приеха, че унищожаването на класифицирана информация с изтекъл срок на защита ще бъде от компетентността на съответното ведомство, без да е необходимо разрешение от ДКСИ. По този начин се елиминира досегашният контрол на държавната комисия и се прескача действащата законова процедура за предаването в Държавния архив на секретни документи с изтекъл срок на защита.

Освен в службите секретни архиви съществуват в държавни ведомства като министерствата на отбраната, икономиката, финансите, външните работи, както и във фирмите, наследили бившите външнотърговски дружества през комунистическия режим. С поправките те ще могат да унищожават по своя преценка документи, които би следвало да са предадени преди година и половина в Държавния архив.

Дейността на ДКСИ по издаването на допуски до класифицирана чуждестранна информация също може да се обезсмисли, тъй като в службите могат да унищожат класифицирана или архивна информация за проверявано лице, което не отговаря на стандартите на НАТО. ДКСИ вече си навлече гнева на редица институции (ГЩ, президента, МВнР), след като отказа допуск за няколко кадрови назначения при вече издадени укази от държавния глава.

От една страна, изглежда, че поправките се разминават напълно със заявената през октомври 2004 от министър-председателя Симеон Сакскобургготски позиция, че "документите на ДС ще трябва също един ден да бъдат разкрити, тъй като години вече са минали" - позиция, която тогава изненада мнозина. Но от друга, може да се каже, че приетият вчера проект, който позволява на практика безконтролно унищожаване на документи, отговаря на обещанието на премиера, че "въпросът ще бъде решен окончателно".

Той каза това в отговор на запитване от предшественика му Иван Костов защо министрите му не изпълняват ЗЗКИ и не предават документите, чийто срок на защита е изтекъл, в Държавния архив. Тогава Сакскобургготски декларира, че за това отговорност носят ръководителите на секретните ведомства и че с предстоящи поправки в ЗЗКИ този пропуск ще бъде отстранен. Председателят на Народното събрание Огнян Герджиков уточни, че вече не трябва "да се плашим от миналото". Не се сбъднаха думите на председателя на ДКСИ Цвета Маркова, която посочи, че с поправките ще може да се налагат административни санкции на ръководителите на институциите, които не спазват закона, а в комисиите за унищожаване на архивни материали ще влиза и представител на Държавния архив, който да се произнася кои от тях следва да се съхранят заради историческия си и справочен характер.

Пред журналистите зам.-министърът на вътрешните работи Бойко Коцев разясни, че щели да се унищожават само копията на разсекретените документи, но не и оригиналите. По думите му гражданите нямало да имат проблем за достъп до разсекретените документи в едногодишния период от падането на защитата до тяхното унищожаване. Запитан как точно човек може да разбере кога даден документ е разсекретен, Коцев препоръча на хората периодично да подават молби в МВР, за да "уцелят момента".

Работната група, изготвила законопроекта, включва представители на различни институции, сред които ДКСИ, МВР, МО, МВнР, цивилни и военни разузнавателни и контраразузнавателни служби, а вицепремиерът Пламен Панайотов координираше работата й. Председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев заяви, че ще коментира поправките, след като се запознае с конкретните текстове. Оглавяваната от него комисия ще е водещата при обсъжданията им в парламента, където се очаква дясната опозиция да ги оспори.

Според източници на "Дневник" поправката за унищожаването на класифицирана информация, преди да е изтекъл срокът й на защита, е инициирана от МВР. Тя благоприятства изключително лица от службите, които са извършили незаконно заличаване на документация. По случая "Гном" парламентарната комисия констатира, че министърът на вътрешните работи Георги Петканов е нарушил три закона и е унищожил класифицирана информация без необходимото разрешение от ДКСИ. Последици за министъра нямаше под никаква форма и срещу действията му не беше предприето разследване. Според юристи сегашните поправки ще го предпазят и от евентуално търсене на отговорност и в бъдеще.