Честита Нова година! Картите на 5-тия кръг от това хилядолетие на политическия покер са вече раздадени, залаганията започват. А залогът е огромен. Предстоящият управленски мандат ще донесе тлъстата пачка от четири милиарда евро за разпределение от Евросъюза. Колкото и да са некадърни бъдещите властници, колкото и милиончета да “щипнат” от тях, все нещо ще остане. За да залъжат избирателите за още един мандат. С други думи, битката няма да е просто за четири години управление, а за осем, че и повече. Затова предстоящият вот ще бъде най-оспорваният, най-скъпият, с най-много удари под кръста. Сапунените балони и абсурдните обещания от 2001 ще ни се струват невинна детска игра.

Една от любопитните въпросителни е

ще участва ли в кампанията главният прокурор Никола Филчев?

Колко пъти още Иван Костов ще бъде “канен” на разпит? Ще се наложи ли и на съпругата му да се разходи до богоугодното заведение? Ще има ли продължение епопеята с ген. Атанасов? Ще има ли нови дела срещу Софиянски? Като се има предвид нрава на Филчев, може с голяма доза сигурност да кажем, че въпросите са по-скоро риторични. Сигурно е и още нещо. Филчев ще има шанса да се забавлява и с евентуални политически поръчки само тази година. Мандатът му изтича през февруари 2006 г. и след вота в началото на лятото той ще бъде много по-ангажиран да уреди собственото си тото, отколкото нечие друго.

От вчера, първия, още “суров” работен ден на новата година започна голямото харчене. По медиите се въртят космически цифри: милиони долари приходи от тръбата Бургас-Вльора, милиарди инвестиции в енергетиката… Но всичко това е в бъдеще неопределено време, целта е да се хвърля звезден прах в очите на избирателите.

Истинското пръскане на пари (не от царствените джобове, а от нашите данъци)

отдавна е в действие. Ордьовърът беше поднесен през есента с т.нар. демонстрационни обекти – алейки, чешмички и т.н. с табелките “НДСВ”. Предстои да се насладим на основното блюдо – 260-те милиона от бюджетния излишък, за които по идея на Милен Велчев е създадена спецкомпания с…тригодишен мандат. Към финансовата проза трябва да се добави и малко величествен шик: На връх Коледа премиерският глас Димитър Цонев тържествено обяви, че Симеон ще се кандидатира за втори премиерски мандат. Спокойно! Това не означава, че царят като обикновените партийни лидери ще оглави някоя листа. Плановете му са далеч по-сложни. Той ще изчака  в окопа и ако има шанс да оглави следващото правителство, ще ни възрадва. А ако не – ще се готви за следващите, за президентските избори. За тях - след малко.

Социологическите агенции, макар да не показват голяма част от данните си на широката публика, дават знак, че хората предпочитат да ги управлява десноцентристко правителство, а БСП е стигнала тавана си. Затова и царските хора намекват, че предпочитанията им са за дясна управленска коалиция, макар и да не си затварят вратата към “Позитано”. Право на избор Симеон ще има при две условия: ако НДСВ се класира на второ място и ако СДС приеме да управлява с Ахмед Доган. Него няма защо да коментираме, той отдавна показа, че иска да си запази властовите лостове, няма значение с кого ще играе. По-любопитно ще стане, ако СДС успее на финалната права да изпревари царистите. Засега тенденциите показват, че шансът на сините не е голям. Нужна им е много мъдрост и не по-малко енергичност, за да се справят без финансовия ресурс, с който управляващите разполагат. Ако очертаващите се две десни коалиции не се обстрелват взаимно до изборите, може да обърнат в своя полза вота на негласуващите. Тогава те ще поръчват музиката в следващото мнозинство, а НДСВ, както неотдавна каза Иван Костов, ще бъде “миноритарен партньор”.

В края на годината

десницата ще бъде изправена пред ново, много голямо предизвикателство.

Лидерите й ще трябва да седнат около една маса и то не проформа, за да излъчат общия си кандидат за президент. Защото следващата, 2006 г., ще мине под знака на президентските избори. Тук се крие и другата причина, Симеон тайно да предпочита дясна коалиция. Много по-естествено е за него да се конкурира с ляв кандидат, сегашния президент. Всички знаят, че премиерският пост му тежи, а президентската работа е далеч по-лека, но пък много по-представителна. Дори да оглави десноцентристко правителство, той би напуснал поста си за състезанието през 2006 г. Отговорът на десницата след година ще покаже временен или окончателен беше ударът, който царят й нанесе.

 А на вашите приятели, които още се чудят към коя бюлетина да посегнат това лято, може да разкажете как изглеждаше един предизборен плакат на сръбското младежко движение “Отпор” от 2000г. На него беше изобразен човешки мозък и надпис: ”Употреби го!”