03-01-2005

Наскоро се навършиха 200 години от коронацията на Наполеон. На бляскавата церемония той взел короната от ръцете на Папата и сам се коронясал. А трябвало да бъде обратното. Преди това го накарал да чака два часа в студената катедрала. Подарил му обаче тиара, обсипана с 4209 диаманта! Императорско извинение.

Коронацията на Наполеон като император в катедралата Нотр-Дам на 2 декември 1804 Жак Луи Давид, 1805-1807

Жак Луи Давид нарисувал известната картина от коронацията, но верноподанически включил и Летиция Рамолино, майката на Наполеон. Тя не присъствала заради взаимната неприязън с Жозефина.

Но Давид верноподанически нарисувал и Бонапарт, който геройски преминава Алпите на буен кон. Всъщност яздел дребно муле - били по-издръжливи.

Два милиона души се събрали в Париж, за да ознаменуват коронацията. Един от тях, инвалид от войните, протягал ръка за помощ пред църквата. На излизане Императорът го попитал:

“Хареса ли ти церемонията, приятелю?”

“Да, Сир, но си спомням за десетките хиляди, които дадоха живота си, за да направят такива събития невъзможни”.

Якобинските водачи сигурно са се обърнали в гроба този ден. Няколко години преди това Наполеон бил ужасен от “кървавата каша пред църквата Св Рош”, както по-късно описал гледката. Това бил един от многобройните погроми на революционерите, тогава те избили неколкостотин роялисти. Дали тогава е решил да унищожи делата на Революцията?

Наполеон е идол на поколенията, според мен е най-големият герой на ХІХ век. Спомням си с какъв възторг прочетох през едно далечно лято първата си книга за този изумителен човек с необикновена съдба. Той издигна смелостта до нивото на царете. Винаги рискувал живота си, когато считал за необходимо. Хвърлил се под град от куршуми при моста в Арколе, направил същото при Лоди. Бил мрачен, рядко се усмихвал, но плакал при смъртта на маршал Лан, който издъхнал в ръцете му. Войниците обожавали Малкият капрал, защото живеел като тях при походите. Когато трябвало да измине стотици километри в Египет, тъй като англичаните изгорили флотата му, заповядал всички да прекосят пеша пустинята. Камериерът му Маршан, помислил, че това не се отнася за господаря , и му оседлал кон. Наполеон го ударил през лицето с камшик и извикал: “Казах, всички!” Един от най-драматичните мигове в Историята е пред Гренобъл, на 7 март

Наполеон при Сан Бернар Жак Луи Давид, 1800

1815. Наполеон, който напуснал остров Елба, за да си върне короната, се намирал пред вратите на града с няколко десетки войници. Срещу него бил артилерийски полк. Ивмператорът се изправил пред войските и попитал:

“Познавате ли ме? Кой от вас иска да стреля в мен?”

Самотната фигура в зелен редингот чакала. Никой не стрелял. Войниците плачели. С огромно въодушевление под звуците на полковия оркестър се наредили зад Него.

Маршал Ней обещал на Луи XVIII да докара “узурпатора” в желязна клетка. След няколко дни се присъединил към Наполеон с цялата си армия. Ней платил за това с живота си. Бил осъден на смърт, сам командвал разстрела си. По-късно Юго писал:

“Разстрелян беше Мишел Ней, разстреляна бе славата на Франция”.

Смъртта на Бонапарт е забулена в тайна. Дълги години се считаше, че е починал от наследствена болест. В началото на 60-те обаче един шведски зъболекар доказа, че е бил отровен с арсеник и отровителят е граф Монтолон, един от малцината, последвали Наполеон в изгнанието. Французите дружно отричат тази версия.

Обяснимо.

Но Наполеон е човекът, който хладнокръвно заявил, че живота и смъртта на милиони хора за него не значат нищо. По време на първото отричане от престола казал, че не иска повече да разкъсва гърдите на Франция. Но точно това правил години наред. Безмилостно обезкръвил страната си, заради царствения си мираж. Слънцето на Аустерлиц, Маренго и Улм ослепи милиони. Всяка година Франция му давала в дар триста хиляди младежи. Това бил данъкът, плащан на новият Цезар, за да мине като огнена комета през света и да легне на пустинен остров в малка долина, под плачеща върба.

На бойното поле при Ватерло, Азраил прелетя над него, докосна го с крилото си и Императорът рухна. От падането му потреперил целият свят.

Деветнадесет години след смъртта му, вдовицата му Франция го посрещнала сред всенародна гордост и ликуване.

Веднъж в Metropolitan Museum видях няколко души, които се бяха спрели пред картина, на която бе изобразен Наполеон. Едни се прозяваше отегчено, другите с интерес гледаха масленият образ. Дете запита майка си:

"Кой е този човек?”

Сбогом Сир. И почивай в мир.

Ако можеш.