Тук се пише нередовно и спонтанно.
Орачът излиза на нивата когато му скимне и като намери време от други занимания. Това обяснява позапуснатия й вид, плевелите, които плашат едни, но радват други, криволичещите бразди, нацъфтелия синчец, необезпокоявано пъдпъдъкащите яребици в гъсталака и проточилите се от шипка до глог паяжини по синура.
Въпреки всички признаци, разтърсващи все по-често Небето и Земята, стопанинът помни думите на един уважаван предшественик: “Злото е безпомощно, ако добрите са безстрашни” – Роналд Рейгън, 1981.
Тук се пише също така необективно, преднамерено и нетолерантно.
Със сигурност няма място за левичарските илюзии, поразили западния свят още от ранните бълнувания на Жан Жак Русо насам. Зловещата практика на неговите, неуморно оправящи света, последователи е постоянна тема, която не бива да се занемарява.
Стопанинът не се спира пред нищо за да изкара на показ вредата от социалните и артистични фантазьори – независимо дали те са от Трийр, Симбирск или Ливерпул.
Защото знае – попадне ли в ръцете му власт, фантазьорът винаги досега неусетно и неминуемо се е превръщал в касапин.
Съзнателно не желаейки да угоди на всички, стопанинът се радва на читателя, открил в някой от тукашните текстове нещо за себе си, свои предположения, съмнения, отчаяния и надежди.
Той приема открито и сериозно всяко смислено мнение.
Браво! Подкрепям.
[…] Милен Радев […]
Здравейте,
работих с архива на Дорина Илиева-Симсън, който съдържа интересни документи и за Ненчо Илиев, както и за опита на Дорина с ДС;
четох вашия блог и много ми се иска да се видим и поговорим;
ще се радвам, ако ми пишете на личния ми мейл;
профилът ми може да откриете на
https://swu.academia.edu/SnezhanaDimitrova
сърдечен поздрав,
Снежана Димитрова
Ами ти кажи бе Казаков, къде са изчезнали. А то е известно – в джобовете на олигарсите назначени от БКП за капиталисти. И защо не работи ДЗУ, дето било на 5-7 годино от АйБиЕм? Ами защото соцпредприятията загинаха с изчезването на пазара за който произвеждаха неконкурентната си на световния пазар продукция. И защото ги управляваха такива другари с промити мозъци като тебе.
Роден съм във военна България. Не знаехме що е това захар, бозата 20лв. Е имаще и такива, за които и във война и без война на масите им винаги им еимало изобилие. Защото си бил бедняк ще се осмихне някой от тези с богатите маси. Защо бедняк бе мошеннико, баща ми имаше 200 дек. земя, половината от които по поречието на Марица. Земя като масло, казваше стария. Бог да го прости. Много искаше човекът да ме изучи. Икаше да се захвана с нещо що е по хатъра му. Но мен ме влечеше пустата му електротехника. Не ми счупи хатъра изучи ме. Завърших МЕИ-София. Разпределение строеж и експлоатация на най-голямия ТЕЦ в Бг. После електрониката на Бг в най-големия завод за дискове в може би в Европа. Завода се движеше в продукцията си от 5 до 7 години след АЙБМ. Колектив от 8000. Валов продукт 1.5 милиарда. В буджета 60%. за да храним тези бохеми от Биат, Славянска Беседа и Попското, тогава и днес недоволни, че не били свободни. Къде Хер Радев, отиде всичко това народно богатство. Ще перефразирам думите на Ваш съгражданин.
Той бил казал “свободата е в труда”. Аз искам да кажа “свободата е в творчеството”. Дано разбирате що искам да Ви кажа. Тази нива не по силите Ви. Така както сме я сахванали, винаги ще е в бурени. Нивата не ще думи. Трябва и рало и мотика. Но моите ръце и крака слабеят. Не е вайкайте. Сега е Ваш ред да орете и копаете.
Radev ,du bist zu allem fähig, aber zu nichts zu gebrauchen. heheheeeee
Милене, ако бяха повече орачите като твоя скромност, световната нива не само нямаше да познава плевели, ами светът като цяло щеше да бъде значително по-добро място за живеене…
Благодаря на стопанина и му желая да е все така съпричастен към проблемите, отзивчив…и творчески активен.
Поздрав за Милен , с един стар текст , който все още е актуален .
Мисля, че всичко, което се пише в безсънните нощи, се изстрадва и се заплаща с тревогите на ума и сърцето. Проличава си в заглавието “Трябва ли ни парк на идиотите” – там са нагнетени мъката и гнева заради геноцида, на който сме подложени от корумпираната мафиотска власт. Поради това стилът става експресионистичен, чувствата са по български неудържими и какво показват те – че “неволите и тъгите” в чужбина не са лирически спомен от браилските хъшовски времена. Скръбно-язвителни тоналности, саркастични обрати и детайли се вписват в поетиката на много от тук публикуваните есета. Изборът на емоционални стилови фигури навява мисълта, че свободата в чужбина не е безметежно щастие, напротив – контрастът между “тук и там”, изглежда, хвърля тежка сянка върху духа на днешните изгнаници и поражда може би самоукор и чувство за вина може би. Ако си мислим, че са “избягали”, че са се “отървали” и пр., сега можем да видим наяве, че не спират да мислят и страдат за нас – зависи си от човека и от орисията – припомням си отново незабравимия Георги Марков, до последен дъх тъгувал и писал за родината си, макар пребивавайки в мъглявия Лондон.
Благодаря за ценните за мен разсъждения, Цвета!
Milene, skiva li tozi, kogoto mi go preporychvashe za prijatel vyv FB (Teo Dechev), kak se e privel v sluzhba na Traktora?!!
Орачът не е спирал да тегли браздите, откакто го познавам, а и доста преди това. От посетите семенца поникна хубава реколта – за радост на едни и за яростна жлъч на други. Синчецът наоколо радва окото и душата, птиците отнасят вестите далече по света.
Милене, опитах се да влеза в твоята примамлива картинка и чрез нея да изразя подкрепата си за каузата, на която си се посветил, за да бъде злото по-безпомощно.
Да е хаирлия обновеният ти блог!