Чел съм много текстове на Едвин Сугарев. Съзнавайки, че по-новото и актуалното винаги се ползва с предимство в нашето съзнание, все пак съм за себе си категоричен: статията, която той публикува завчера в “Свободата” е една

Милен Радев Има едно нещо, което при цялата вдъхновяваща подкрепа, симпатия и тревога за Едвин, пристигащи тези дни от всички страни, действа потискащо. Това е заявеното съпричастие само на отделни симпатизанти и гръмогласното мълчание на

Скъпи Едвине, Срещали сме се само броени пъти, разменяли сме на живо по няколко изречения. Последният път беше, помня, на една от панихидите за Анна Политковская пред старата руска легация. По-често сме общували с кратки мейли покрай сътрудничеството ми за твоя сайт Свободата. През последните седмици заедно с други

Милен Радев Не говори добро за днешното психическо здраве на българоезичните обитатели на Земята, че не припознават в огромното си мнозинство категорично и безспорно Едвин Сугарев като това, което той без капка съмнение за един здрав и честен ум е:

Лъчезар Тошев ми изпрати интервю, което той е водил онзи ден с Едвин Сугарев за вестник “Лечител”. Ще бъде отпечатано в утрешния брой на вестника, но Лъчезар ме помоли за предварително разпространение. Което и правя с готовност. – М.Р. Гладната стачка е изключително радикална

Виолета Радева ** На днешния, четиринадесети ден от гладната стачка на Едвин Сугарев, ще припомня за събития, отдалечени на две десетилетия, за неговата гладна стачка срещу т.н. Боянски ливади, срещу предателството на Ж.Желев, срещу лъжата. Наскоро след това в знак на подкрепа гладна стачка обяви и един поет, в чиято

Милен Радев Вероятно всеобщата мизерия в България доведе до един всеобщ феномен, който учудва гледащия отвън. Става дума за ширещата се склонност почти първосигнално да се допуска, че всеки, който каже или напише нещо публично, или прояви каквато и да е нестандартна обществена