Когато човек съзнателно е прекратил общуването си с български медии (с изключение на онлайн-изданието Фактор) всяка среща с тежко манипулирани от тях български граждани (дори и такива, пребиваващи в странство) идва като шокова изненада.
Така се случи и тези дни, когато около
На 17 май 2015 г., излизайки от неузнаваемо благоустроеното днес курортно градче на север от Берлин Фюрстенберг, откриваме случайно, прозиращия през крайпътния лес силует на старата съветска комендатура.
Както много от източно-германските градове от 1945 и до 1994 някога
Цялото прогресивно човечество тези дни е обхванато от истерия около 70-тата годишнина от някакъв Ден на победата (в Берлин местният парламент дори обсъжда предложението 8 май да се обяви за официален празник като Ден на освобождението?!?).
Срещу тази пропагандна митология на днешните московски властници и техните услужливи
Пак настъпва 9 май и пак от доскорошната „страна на победилия пролетариат“, която днес е страна на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги.
На Червения площад ще маршируват ненавистниците на украинската независимост, крадците на грузински земи, убийците на жени и деца, на техните бащи в Украина, които защищават страната си от източния агресор, ще се търкаля
В навечерието на празника на българската войска върху мундира на българските вòйни, върху авторитета на наследниците на генерал Колев и неговите герои – кавалеристи, върху честта на жертвалите се за България, а не за чужда терористична сила наши предци, бе лепнато отвратително петно.
В Стрелча, превърнала се в остров на прокажените от русофилска лакейщина, бе
Покрай скорошната трагична 100-годишнина някои пишат с възмущение задето “се обръща толкова внимание” на арменските кланета и на геноцида над арменците в Османската империя, пък за избитите българи по онези времена не се говорело по равноправен начин.
Тук ми се струва важно да се уточнят няколко неща. При цялото онеправдано
На днешния ден може малко патетично да се каже, че “всички сме арменци” (както бе сторено на 90-тата годишнина от геноцида тук) ако този израз не беше наскоро масово профанизиран.
В много страни по света, където е пръснато това нещастно племе и където има хора,
Един от най-заслужилите публицисти и радетели за каузата на справедливия анализ и осмислянето на комунистическото минало е Васил Станилов. Многогодишен издател на легендарния седмичник АНТИ (Про & Анти), стопанин на Работилница за книжнина, където излязоха например неповторимите сборници със свидетелски показания за годините на смърт, терор и мъка “Писахме да се знае” той е и днес непоправимо млад и неуморен работник в
Точно пет години от този текст и от този прочит.
Не виждам нито дума за променяне в него, а току що излязлата книга-разследване на Юрген Рот показва и със силата на фактите, че на 10 април 2010 г. самолетът с полския политически елит стана жертва на атентат, оргинизиран от врагове
Едно от най-възмутителните и неразумни проявления на днешното институционализирано източно християнство е неспособността му (по-точно нежеланието) да се споразумее със западните деноминации за една обща дата на честване годишнината от Възкресението на Учителя и Син Божий Исус Христос.
Dieser Text, wie auch die gestrige Veranstaltung wird ein Mix aus Deutsch und Russisch sein. Zweisprachler sind klar im Vorteil. Es wird im folgenden versucht, auch Erklärungen für nur die eine Sprache sprechende zu geben.
Этот текст, равно как и вчерашняя встреча, является смесью русского и немецкого. Двуязычные пользователи в плюсе. Будут
Реших в допълнение към редовете за Уитекър Чеймбърс, които написах вчера тук, да направя една компилация на пасажи от уводи към различни издания на неговата автобиография „Свидетел“ („Witness“).
От момента, в който открих за себе си Уитекър Чеймбърс (1901 – 1961) и започнах да го опознавам, ме гони идеята да напиша за него и за уникалния му принос в разобличаването на комунизма като световно зло.
Още повече, че името и делото му до днес остават на практика непознати за четящите на български. При това много от неговите най-съкровени редове са адресирани сякаш директно към мислещия и страдащия от десетилетната българска орисия сънародник.
Неотдавна обаче попаднах на ново издание на неговия основен труд Witness (Свидетел) с прекрасен предговор,
© Доротея Радева и Милен Радев
Привична съдба на големите призьори на Берлинале е след две-три години никой да не си спомня повече за тях – достатъчно е да хвърлим поглед върху списъка с носителите на Златните мечки за последните петнайсетина години за да се убедим в това.
© Доротея Радева и Милен Радев
Какво прави човек, на когото режимът в страната му е забранил за 20 години да работи като режисьор? Човек, който в не едно интервю е казвал „Живея само когато мога да правя филми“ – и при него това не е поза, а звучи достоверно и
