© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин
Според обявената в началото максима на фестивалния директор Кослик, посред всички днешни катаклизми, унищожителни войни, епидемии, финансови катастрофи и всенародни преселения, преобладаващата тема на Берлинале 2016 трябваше да бъде търсенето на щастието.
Любомир Канов, за блог Де зората
В навечерието на събития които могат да променят радикално света, от перспективата на България и нейните вътрешни процеси на безизходица се виждат следните очертания:
I
Политическата, икономическа и медийна победа на полу-явното,
На Мюнхенската конференция за сигурност в неделя произнесе кратко слово един от водещите външни политици на Съединените щати Джон Маккейн.От години не съм слушал тъй наситена и безпощадно вярна диагноза на световните дела, произнесена от висока политическа трибуна. Смятам, че словото му заслужава да се чете на много езици по света.
© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин
Берлинале винаги се е славило като преди всичко политически, като социално ангажиран фестивал.
Сравним ли обаче отразяването на две от големите теми на нашето време – войната на Русия срещу Украйна и бежанската лавина към Европа – бързо ще забележим
© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин
Берлин, градът на 80 000 новопристигнали бежанци, на преливащите палаткови лагери и общежития, на ожесточените демонстрации на противници и поддръжници на преселението на народите от последните месеци, променя от днес външния си облик.
Довечера на гала церемония се открива Берлинале 2016 – първият от големите кинофестивали за годината. В течение на 10 дни не само във фестивалните кинотеатри, но в буквално безброй
Започва горещата фаза на идващите избори за президент в САЩ. Предстои Америка да вземе първото важно решение – кои двама (трима?) кандидати ще изпрати на финалното стълкновение насесен.
За политически активните европейци едва ли може да има съмнение, че от това, кой ще определя политиката на САЩ през следващите години, съдбоносно зависи и
„…замислям се над карнавала, в който е въвлечен целият народ. Всеки прекрасно знае, че животът, който живее, е един долен маскарад, но на никой и през ум не му минава мисълта да се изправи и да каже: „Живков, я не се правете на шантав!“
Стефан Маринов, 1982 г.
Всред зеещата празнота в полето на неприкритото, изобличително дръзко художествено противопоставяне на комунистическия режим стои съвсем самотно една оригинална фигура.
Пред нас, късните съзерцатели, тя блещука и прелива, приемайки черти от образа ту на Гаргантюа, ту на Швейк, ту на Иван Чонкин, ту на вечния борец за правото на слабия Дон Кихот де ла Манча.
Der Autor ist Moskauer Journalist, Medienexperte und aktiver Publizist mit viel gelesenem Blog. 1993-1995 war Yakovenko Duma-Abgeordneter für die Partei Jabloko und bis 2009 Vorsitzender des Verbandes der Journalisten Russlands. Er wurde wegen seiner offenen Kritik gegen Putins verbrecherisches Regime aus der Leitung des Verbandes verdrängt. Yakovenko ist heute einer der mutigsten und scharfsinnigsten Journalisten im russischsprachigen Internet. Die großen Medien des Landes haben selbstverständlich keinen Platz für seine Publizistik.
Ich danke Igor Yakovenko für die Erlaubnis, seinen Artikel
So viele Fragen, die das Leben an uns stellt…
Ist man automatisch „rechts“, wenn man (eingedenk ihrer mehr als 200-jährigen blutigen, genozidalen Geschichte) die Linken, die Linke und linkes Gedankengut verabscheut?
Ist man „rechts“, wenn man den praktisch durch nichts begrenzten Ansturm auf dieses Land von meist wesensfremden Menschenmassen mit hierher nicht passenden Verhaltensweisen, Denkmustern und Kulturprägungen mit äußerster Sorge (nicht mit Angst!) verfolgt und davor warnt?
Отново в царството на подполковник Путин се празнува, както повелява традицията на дружеска вечеринка с наздравици, ордени и грамоти, възстановеният т.н. “Ден на чекиста”, 20 декември.
Страховита от десетилетия дата. Празник на една организация и на нейните членове, които от първите часове на своето съществуване след болшевицкия преврат, потопиха Русия в кръв и отнеха живота на десетки милиони човешки
Отиде си Цвета Трифонова.
Отиде си след като написа едни от най-важните книги на последното десетилетие. За тези книги, чрез тях и със тях тя живееше – в непрестанна борба с „обстоятелствата“, с академичните и извънакадемични нрави, живееше въпреки многото горчилка и разочарованията, които не й бяха спестени, но кога ли те са били спестявани на българския творец?
Живееше разбира се и за своите две прекрасни внучки, за майка им в далечна чужбина, живееше за приятелите, за които бе готова да се самораздаде ежечасно… живееше за да поздравява всяка сутрин синята грамада на Вихрен над любимото й Банско.
Как да не изпитва човек от време на време благодарност, примесена със страхопочитание към Google/YouTube?
Все по-често, пускайки си някое парче “от тубата”, системата ме изненадва със самоволно, но много уместно и дори изненадващо насъщно за момента изпълнение, изказване или филмово
Преди вече доста години, чрез статия на Васил Станилов в седмичника „ПРО и АНТИ“, се запознах по-отблизо с трагичната съдба на един истински родолюбец и ранна жертва на руската антибългарска политика – архиепископ Йосиф Соколски.
Повод за днешния текст е навършването само преди 5 дни 136-та годишнина от самотната му и мъчителна смърт далеч от Татковината – в наложено от Руската патриаршия изгнание в Киево-Печорската лавра.
На 20 годишна възраст Иван Марков (по-сетне Йосиф Соколски), през 1806 г., постъпва в Троянския манастир.
Как отлетяха 10 години! Сякаш бе вчера, когато един хубав септемврийски ден на 2005 датският всекидневник “Jyllands Posten” публикува 12 карикатури с главен герой мюсюлманският пророк Мохамед. Незабавно светът бе връхлетян от вълна на „спонтанно“ организирано мюсюлманско възмущение, от
В къщата, построена през 1908 г. в Русе и позната на поколения българи като музей “Баба Тонка”, живее до деветосептемврийския преврат през 1944 г. семейството на Никола Обретенов. Тук до смъртта си през 1939 г. той обработва своя богат
