Зомбита, върколаци, порнографи…

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

За пръв път усетих каква сбирщина от зомбита, върколаци и порнграфски чучела продължават да излагат и да защитават комунистите в центъра на една европейска столица.

Част от запечатаните впечатления предлагам в този албум. Да се гледат една по една – члед кликване на клавиша Read More

Благодаря на приятеля Венц Веселинов за музикалната идея. Благодаря на Daniel Lanois за големия му саундтрек към Sling Blade. Както и за много друго!

София, паметник на окупаторската армия, 13 юли 2011

046.jpg

Върколак

021.jpg

Зомби, състояние I

023.jpg

-

Зомбита, върколаци, порнографи…

AAA


Паметник на съветското робство…

 

Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина, издигнато в чест на съветското робство.

Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.

Свидетел от бездната – 2 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет


© Милен Радев

(началото на този текст – тук)

До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.

Свидетел от бездната – 1 ч.

Жак Роси и чудото на спасената памет


© Милен Радев

Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек – бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.

Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато.

Да си навлечем Путинската ярост

© Милен Радев

В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.

Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.

Найден Геров – един от пионерите на Петата колона

Милен Радев

В списъка на Петата колона на Москва, възмутила се онзи ден гръмогласно из медиите поради вапцването на софийското плашило (паметника на Съветския окупатор), покрай СБЖ, СБП, СФД и САБ срещнах и някакво си дружество “Найден Геров”.

Carthago delenda est – Паметникът трябва да се събори!

Милен Радев

Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по “отчуждаване” паметника на агресора в София.

Чета статии в “прогресивни” уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение – “в крак с времето”.

Няма да спра да повтарям: този паметник – сив, шарен или пембян – трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!

Освободители ли?!

Милен Радев

На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.

Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция “Путин трябва да си ходи”.

Низкопоклонничество – минало и настояще

Тези дни КомДос публикува поредния списък с някои повече или по-малко известни имена от българския културен и научен живот, свързани с комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г.

Очевидно е, че аз ще съм последният, който може да си позволи да дава оценки или да коментира с осъдителен тон агентурното минало, моралната или политическата страна на прегрешенията през онези

Авторско четене на “Сквозь прощальные слезы”

Милен Радев

Изпълних нощес своя мечта, носена от десетилетия и все отлагана поради липса на технически възможности и време.

През 1987 г. успях през воя на руските заглушители на територията на тогавашното ГДР да запиша по време на нощно повторение по радио Свобода, авторското четене на поемата “Сквозь прощальные слезы” от поета Тимур Кибиров. От тогава насам той стана за мен най-близката поетична фигура в рускоезичното културно пространство.

“Сквозь прощальные слезы” – Тимур Кибиров


Тук се намира видеоклипът с авторското четене на самия Тимур Кибиров, записано от вълните на Радио Свобода в далечната 1987 г.

Дина Верни – “Ванинский порт”

Милен Радев

Отдавна ме е преследвало усещането, че познавам Колима не само от книгите и разказите на Варлам Шаламов, а някак по-отблизо.

След като чух за пръв път и преживях потресен преди време “Ванинский порт” на Дина Верни, разбрах вече без

Дина Верни – свидетелка на столетието…

Милен Радев

Неотдавна попаднах на интервю за филма на Александър Фрумин “Русский шансон в Париже” на легендарната галеристка, артистична муза и музикантка Дина Верни. Записът е от 2008 г.

Дина Яковлевна напусна този свят година по-късно.

Една забележителна и незабравима жена, която според мен с пълно право може да бъде наречена свидетелка на

“Руският шансон в Париж”

Милен Радев

Попадна ми този документален филм-импресия за руския шансон, за руската емигрантска музикална култура в Париж на Александър Фрумин от 2009 г.

Основно действащо лице във филма е българският емигрантски музикант, композитор, аранжьор и продуцент Константин Казански, на когото както се оказва, дължим почти всички

Taize-службите и истинската духовност

091020092147Милен Радев

Писал съм и публикувал и по-рано текстове за духовната общност Taize, основана от убития през 2008 г. от една умопомрачена жена свещеник Роже Шютц във Франция.

Веднъж на месец и в Берлинската евангелска катедрала се провеждат служби и общи песнопения по примера на Taize.

На тези вечери изключително красивата

Subscribe to RSS Feed