Паметник на съветското робство…
Спонтанно решение ме накара да се покатеря върху монументалното чудовище в Княжеската градина, издигнато в чест на съветското робство.
Поразходих се между краката и телесата на фигурите, балансирайки ги огледах от всички страни.
Жак Роси и чудото на спасената памет
© Милен Радев
(началото на този текст – тук)
До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.
Жак Роси и чудото на спасената памет
© Милен Радев
Навършиха се 7 години от смъртта на Жак Роси. На 30 юни 2004 г. в Париж, в приют за престарели, обгрижен от полски монахини, почива на 92 години един забележителен човек – бивш коминтерновски конспиратор, десетилетен обитател на архипелага ГУЛАГ, мъченик на комунистическата идея и красноречив изобличител на нейната десетилетна практика.
Признавам, че до не много отдавна на мен – нефранкофона – името Жак Роси ми бе само бегло познато.
© Милен Радев
В Русия пак се разрази „спонтанен“ изблик на патриотична сласт около 70-тата годишнина от изпреварващото нападение на единия масов убиец-дегенерат на ХХ век над другия.
Това се оказа добър повод за нови агресивно-заплашителни изказвания на решаващи политически фактори в тази северна, тежко самоконтузена от своята история, страна.
В списъка на Петата колона на Москва, възмутила се онзи ден гръмогласно из медиите поради вапцването на софийското плашило (паметника на Съветския окупатор), покрай СБЖ, СБП, СФД и САБ срещнах и някакво си дружество “Найден Геров”.
Милен Радев
Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по “отчуждаване” паметника на агресора в София.
Чета статии в “прогресивни” уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение – “в крак с времето”.
Няма да спра да повтарям: този паметник – сив, шарен или пембян – трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!
На 88 години в Бостън, Масачузетс почина Елена Бонер, общественичка, правозащитница, вдовицата на Андрей Сахаров.
Тя неуморно защитава правата на човека, осъжда руската агресия срещу Чечения и Грузия, активно подкрепя опозицията срещу днешния кремълски режим. След смъртта на академик Сахаров Елена Бонер възглави просветния и правозащитен фонд на негово име. През 2010 г. тя първа подписа обръщението на руската опозиция “Путин трябва да си ходи”.
Тези дни КомДос публикува поредния списък с някои повече или по-малко известни имена от българския културен и научен живот, свързани с комунистическата Държавна сигурност преди 1989 г.
Очевидно е, че аз ще съм последният, който може да си позволи да дава оценки или да коментира с осъдителен тон агентурното минало, моралната или политическата страна на прегрешенията през онези
Милен Радев
Изпълних нощес своя мечта, носена от десетилетия и все отлагана поради липса на технически възможности и време.
През 1987 г. успях през воя на руските заглушители на територията на тогавашното ГДР да запиша по време на нощно повторение по радио Свобода, авторското четене на поемата “Сквозь прощальные слезы” от поета Тимур Кибиров. От тогава насам той стана за мен най-близката поетична фигура в рускоезичното културно пространство.
Тук се намира видеоклипът с авторското четене на самия Тимур Кибиров, записано от вълните на Радио Свобода в далечната 1987 г.
Милен Радев
Отдавна ме е преследвало усещането, че познавам Колима не само от книгите и разказите на Варлам Шаламов, а някак по-отблизо.
След като чух за пръв път и преживях потресен преди време “Ванинский порт” на Дина Верни, разбрах вече без
Милен Радев
Неотдавна попаднах на интервю за филма на Александър Фрумин “Русский шансон в Париже” на легендарната галеристка, артистична муза и музикантка Дина Верни. Записът е от 2008 г.
Дина Яковлевна напусна този свят година по-късно.
Една забележителна и незабравима жена, която според мен с пълно право може да бъде наречена свидетелка на
Попадна ми този документален филм-импресия за руския шансон, за руската емигрантска музикална култура в Париж на Александър Фрумин от 2009 г.
Основно действащо лице във филма е българският емигрантски музикант, композитор, аранжьор и продуцент Константин Казански, на когото както се оказва, дължим почти всички
Милен Радев
Писал съм и публикувал и по-рано текстове за духовната общност Taize, основана от убития през 2008 г. от една умопомрачена жена свещеник Роже Шютц във Франция.
Веднъж на месец и в Берлинската евангелска катедрала се провеждат служби и общи песнопения по примера на Taize.
На тези вечери изключително красивата
Милен Радев
Още на 24 юли 2008 г. (само дни след залавянето и предаването в Хага на масовия престъпник Караджич), форум “Де зората” публикува два кадъра, отнасящи се до о.з. генерал Ратко Младич, получени поверително от наш кореспондент. По онова време бе възможно единствено да се каже, че снимките са от кланица на селската трудово-производителна кооперация “Братство и jединство” в района на Алексиновац, но всички останали детайли трябваше да бъдат спестени заради сигурността на нашия източник. Тогава Де зората писа:
