Странен кинофестивал бе току що завършилото 62-ро Берлинале. Рядко друг път се е случвало такава межда да дели във възприятията и в акцента на вниманието международните гости и участници от германските им колеги и местната публика.
Берлинале 2012: Земя на хората
Днес ще разкажа за три филма от тазгодишната официална програма на Берлинале, които подбрах за гледане по незнайно внушение и които при цялата си уж несъвместимост се оказаха обединени от начина, по който разнищват голямата световна история. Не от позицията на назидателното всезнаене, а така както я преживява и изстрадва едно отделно, малко и чупливо човешко същество.
Ленърд Коен – “Покажи ми мястото”
На 27 януари излезе първият студиен албум на Ленърд Коен от 8 години – “Old Ideas” – “Стари идеи”. Оценките варират от възторжена възхвала до преклонение.
За едно от заглавията в него Leon Bertoletti написа в Times Literary Suplement: “Not a song, not a poem. A psalm.” – “Не песен, не поема. Просто псалм.”
Става дума за “Show Me The Place”.
Бундестагът и паметта за жертвите на Шоа
27 януари 1945 г. е денят, в който Червената армия на СССР освобождава лагера на смъртта Аушвиц.
Както всяка година от 1996 г. насам, когато тогавашният бундеспрезидент Херцог обяви 27 януари за “Национален ден в памет на жертвите на Холокоста”, днес германският парламент се събра за особено вълнуваща, рядко трогателна церемония.
Кръгла маса или подсъдима скамейка?
За онези, които четат тези редове, Владимир Буковски няма нужда от многословно представяне.
Може би най-голямото и влиятелно име сред живеещите днес съветски дисиденти и противници на болшевишкия режим, политзатворник и пленник на съветската наказателна психиатрия (общо 11 години в неволя).
За баналността и радикалността на злото
Днес се навършиха 70 години от т.н. Ванзейска конференция. Тази среща в луксозна обстановка, в задушевна мъжка компания, събрана във вила, живописно разположена край езерото Ванзее в южната част на Берлин остава като едно от най-зловещите по своите последици кратки събеседвания в историята на човешкия род.
За 20 януари 1942 г. шефът на обединяващата всички специални служби на Райха Имперска главна агенция за сигурност обергрупенфюрерът от СС Райнхард Хайдрих кани на „съвещание с последваща закуска“ 15 високопоставени чиновници
Време е държавата да сведе глава
„…я стига с тези венци и поклони…какво е това –
една отметка в нечий график…
да не би да е някаква гражданска позиция…моля ви се…толкова
много се кланяме, че задниците ни са непрекъснато във въздуха…“
Една българка – участничка във Фейсбук
Инициативен комитет на граждански сдружения ме запита преди 2 седмици дали бих подкрепил един призив към новоизбрания президент Плевнелиев да почете Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим като поднесе венец пред
“Бронзовият войник Альоша” – естонски филм, 2008 г.
Преди известно време качих на YouTube в пълен размер този естонски филм, показан по антиправителствения белоруски канал Белсат (предаванията се излъчват от Полша, нещо като “Свободна Европа за Белорусия) за събарянето и пренасянето на “бронзовия солдат Альоша” – съветския паметник в центъра на естонската столица Талин.
Много нагледно към минута 50-та са показани и изстъпленията на кремълската агентура и рускоезична паплач из улиците на Талин.
„Ние все още сме Америка!“
Том Хенкс за американската мечта, истината и лъжата
Във времена на всеобщ, агресивен и циничен антиамериканизъм е благодатно да се чуе трезвият глас на разума. Особено поучително е когато този глас принадлежи на фигура със световна известност, на артист и човек, доказал през годините своята независимост и почтена позиция.
Руската заразна болест
Андре Глюксман, Tagesspiegel
Авторът е един от граждански най-ангажираните интелектуалци в Европа. Андре Глюксман е роден през 1937 г. в семейството на немски евреи в Булон. От войнстващ маоист той се развива до водеща фигура на “Новите философи” във Франция, станали известни с фундаменталния си анализ на
Годишнина от гибелта на Мара Бунева
На 13 януари 1928 г. на Вардарския бряг в Скопйе загина Мара Бунева.
Едно от най-големите потресения в живота си съм изпитал, когато посетих за пръв път (през 2007 г.) нейното лобно място и видях останките от паметната й плоча.
Херцогинята и неоосманлиите
Едва ли може сериозно да се оспорва, че повечето от онези нелицеприятни качества, които обединяваме в термина балканджийство са ни наследство, останало от вековете, прекарани в Османската империя.
На нейната затвореност, на господстващото
Опозиция от лакейските помещения
Яков Кротов е роден през 1957 година в московско еврейско семейство. Приема кръщение през 1974 година от ръката на отец Алекандър Мен, по-късно зверски убит за богоугодната си и човеколюбива дейност. Яков Кротов е дипломиран историк, автор
Библейски свят в сърцето на Острова
Лондонският квартал Стамфорд Хил – Stamford Hill (в който ми се случва да отсядам, когато се намеря в британската столица) има неповторим, навярно вече никъде другаде в Европа несрещащ се облик.
От 19 век насам тук се заселват ортодоксални евреи-емигранти от Източна Европа – главно от територията на някогашните Австро-
Ерих Хекел – повече от “само” експресионист
Ерих Хекел (Erich Heckel) – (1883 – 1970) е германски художник, експресионист, съучредител и влиятелен член на художествената група “Брюке” (“Мост”).
Не питая голяма слабост към експресионизма, та се наложи булката принудително и почти вързан да ме закара на негова ретроспективна изложба в Берлин.