Търсим ли признаци за края на света, трябва да обръщаме внимание и на субтилни знаци, и фини детайли.
Самото съществуване на снимки като съпровождащите този материал във Дневник спада към гореспоменатата категория.
Търсим ли признаци за края на света, трябва да обръщаме внимание и на субтилни знаци, и фини детайли.
Самото съществуване на снимки като съпровождащите този материал във Дневник спада към гореспоменатата категория.
Събирам тук за по голяма прегледност няколко видеоклипа отпреди 3 години, когато, след изчитането на сборника с непознати есета на Димитър Талев, издаден и подарен ми от Марин Георгиев, реших да прочета няколко от тях пред камера.
По онова време и качеството на камерите, и компримирането, и продължителността на клиповете на YouTube бяха далеч от днешните, но едва ли това е най-важното.
Мисля, че както тогава, така и днес съдържанието им е важно.
Абсурдно и трагично е, когато мнозинството от избирателите сметне, че леви и популисти могат да го измъкнат от кризата. Това се случи в Гърция и във Франция миналата седмица, случва се днес в най-голямата провинция на Германия: Северен Рейн-Вестфалия.
Убедително печели не кой да е а соцдемократката Ханелоре Крафт, която в очите на гласувалите за нея била “върнала СДПГ към нейните корени” и която се била противопоставила на “антиработническата и
От споменатия току що и описан тук сборник, издаден през 1992 г. от покойната вече Невена Крапчева “Изминат път”, следват четири текста на Данаил Крапчев.
Подбрах ги по внезапно внушение, защото ми направиха впечатление с необикновената си, сякаш провидческа сила. Всъщност, както в случая с публикуваните тук фейлетони на Алеко Константинов, тъкмо тази тяхна актуална валидност навява немного утешителни мисли у внимателния читател…
Искам да припомня едно вече легендарно издание, което след комунистическата физическа разправа с неговия автор практически е изпаднало от културното съзнание и на интелигентните, и информирани българи.
Имам предвид тритомника “Изминат път” на Данаил Крапчев (роден 1880 в Прилеп – убит от комунистите 1944), неповторимия и незабравим за всеки, който е чел нещо от него, писател, журналист и общественик.
Често в „дебата“ за съдбата на паметниците на армията на СССР, стърчащи все още из България, се чуват гласове, които обосновават тяхното съществуване с наличието на съветски военни паметници и в днешна обединена и демократична Германия.
Отново е 9 май и отново от доскоро „страната на победилия пролетариат“, а днес страната на победилите „воры в законе“ и на кагебистките им началници ще се понесе грохот на солдатски ботуши и скърцане на танкови вериги.
Русия пак ще се отдаде на носталгични спомени от миналото и на агресивен делириум за настоящето и бъдещето. Нейното ново/старо ръководство пак ще се направи, че дълбоко почита ветераните и пак ще се възползва от мита за
От векове Господ е решил на североизток от България да съществува страна, за която през същите векове умни хора са казвали “Човек трябва да поживее известно време сред тази вечна самота, в този затвор без забавления, наречен Русия, за да почувства цялата свобода, на която се радват останалите народи в Европа” (Астолф дьо
Кремъл пак дрънчи с ръждясалите си ракетни партакеши и шумно скърца със зъби по стар обичай.
Вчера началникът на ген-щаба на наследницата на Червената армия генерал Макаров заявил на конференция в Москва, че руското правителство било готово да разруши обекти от инфраструктурата на отбранителния антиракетен щит на НАТО (ЕвроПро). Това щяло да се случи, ако “обстоятелствата наложат нанасяне на пръв
Саркози закова снощи с тази сентенция социалистическия си конкурент Оланд:
“Il y a une différence fondamentale entre nous: vous voulez moins de riches, moi je veux moins de pauvres.” – “Има една фундаментална разлика
В едно от своите брилянтни есета Джордж Оруел дава пример от битовия национализъм на британските си сънародници. За Оруел впрочем “национализъм” е широко понятие, в което той открива различни смислови слоеве и което принципно осъжда.
Оруел вижда в описания пример еталон за “расови” предубеждения и робуване на устойчиви стереотипи.
Само след дни, в Русия ще се разиграе поредният публичен фарс.
Ще встъпи в длъжност новият/стар президент на това реликтово, отричащо със всеки свой компонент съвременността, държавно образувание.
Наскоро първата лейди на блуграс и кънтри музиката Емилу Харис навърши 65 години.
Прелестна, неуморима и благословена както винаги, тя обещава да радва още дълго своите почитатели. Неповторимите й ангелогласни изпълнения на стандартни и новооткрити парчета от американската народна музика, на нейни авторски композиции и на религиозни химни са залегнали дълбоко в американската душевност.
И пак в духа на препоръчаното от епископ Христо: едно неувяхващо, винаги нужно и вълнуващо послание на покойния велик поет, артист и певец Александър Аркадиевич Галич: Рекивем по неубитите или песен написана по погрешка.
На един от домашните си концерти Галич разказва в своето въведение към песента следното:
Епископ Христо Писаров ми даде тези дни един съвет – да наблегна повече на музикалните послания, защото музиката е универсално разбираема навярно. Не мога да не послушам духовния пастир:
Джим Рийвс (Jim “Gentleman Jim” Reeves) е незаслужено позабравен.
Идол на 50-те и 60-те години, автор на многобройни