Рихард Херцингер, в-к “Ди Велт”
Авторът е политолог, публицист и автор на редица книги за предизвикателствата пред западната цивилизация. Той е водещ политически редактор на в-к “Велт ам Зонтаг” и създател на консервативния и либерален блог “Freie Welt”.
Каква полза има понякога от разчистването на писалището и прилежащите към него рафтове и етажерки! По този начин нощес ми попадна един стар брой на в-к “Истина”, за който се опасявах вече, че е последвал ориста на всичко преходно…
Каквито и политически виждания да има човек, той не би трябвало да остава сляп и безчувствен когато негови братя в миналото или днес се изправят куражлийски срещу злото, когато поемат по пътя на мирната борба за своите елементарни човешки права с вяра в силите си и с упование в Бог.
От тук – силната симпатия, която винаги съм изпитвал към личността на д-р Мартин Лутър Кинг, големия богослов
Завчера написах един текст за стремително набиращото сила подивяване на днешна Русия под властта на своя Национален лидер (на немски: фюрер).
Изброих няколко спонтанно дошли ми на ум примера за целенасочено осъществяващото се според мен озверяване на агресивното,
Една от функциите, които този блог си е самовъзложил, е да се опитва да запознава читателите в България в дух, не много популярен в други медии, с особеностите на западните умонастроения. С нарочен акцент върху извратения феномен познат като „левичарство“, „ляв либерализъм“ или казано по ленински – „полезна идиотщина“.
През последните седмици към случая „Пуси райът“ бяха приковали вниманието си из цял свят и медии, и хора, на които по принцип онова, което се случва в Русия им е по-безразлично от цената на стридите на световния пазар или от размера на дисплея на новия iPhone 5.
Този текст бе написан и публикуван през 2008 г. отначало в mediapool, след това и в сборника “Хроники на злото и надеждата”. Тъй като има подозрения, че все още се намират и нечели го читатели – ето го отново тук на “Де зората”.
Като мото му слагам няколко реда, написани след статията в mediapool от много активния по онова време цивилен
Заради заглавието на последния текст тук в блог „Де зората“ някои по-изискани натури ми писаха укоризнени бележки.
Ще се опитам да обясня накратко защо буквално само това заглавие бе според мен единствено възможното.
Основният мотив е максимално близкото придържане към истината. Криминалните младежи „с предполагаемо арабски произход“, които пребиха и псуваха равина и заплашваха със смърт 6-годишната му щерка са употребили именно глагола „ficken“ (макар в-к „Ди велт“ да го
(заглавието е на блог „Де зората“ – първоначално то изглеждаше по-драстично и шокира мнозина. Приятелката Ралица ми напомни великия библейски евфемизъм: “Аврам позна Сара!….И им се родиха деца…” Реших да внеса изменения в този дух. Така заглавието придоби според мен едно ново измерение…. 😉 )
На 8 март 1983 г. в своя станала легендарна реч Роналд Рейгън нарече Съветския Съюз „Империя на злото“.
Когато по заобиколни пътища тази новина достигна тогава до нас, живеещите в границите на подопечните на империята колонии (говоря за себе си и за своите приятели), приехме казаното
Направиха се тези дни някои неутешителни народопсихологически изводи покрай печалния резултатат от подписката за мемориално място в памет на жертвите на комунизма в Пловдив.
Оклюман за кой ли път, решавам да припомня тук една биография на – мисля, че това може да се каже без преувеличение – почти забравен днес народен труженик.
Какъв невероятен път от село Вълчедръм, през Лом,
Я часто думаю о старости своей…
Я часто думаю о старости своей,
О мудрости и о покое.
Николай Гумилев
На днешния 24 август през 1921 г. Ленин и болшевиците разстрелват уж заради участие в контрареволюционен заговор едно от светилата на руския Сребърен век Николай Гумильов…
Един спомен, едно смъдящо чувство на дежа вю не ми даваше мира тези дни, в които се надвикваме, спорим и се караме. И все заради трите млади жени в Русия, осъдени по на две години заточение в лагерна колония защото се обърнали с молитва към Св. Богородица да разкара диктатора-злодей Путин.
Не ме напускаше усещането, че тази смес от левичарска страст, от наивен анархистки бунт, от младежки протест срещу властовото насилие съм я вече срещал и чел за нея и
Има моменти, в които всяка учтивост и вярност на добрите обноски стават нелепи и смешни.
Сегашният е точно такъв за мен. Затова благовъзпитанието остава днес по изключение в чекмеджето.
Завчера проследих чрез интернет едно тричасово съдебно
Две години лагер за една минута молитва към Св. Богородица!
Чест и слава на милосърдието на кремълския вожд!
Да не беше неговата хуманна намеса – разстрелът им беше в кърпа вързан (с пълна конфисакция на имуществото и отнемане на гражданските права) …
Дянко Марков
