Една от любимите ми български песни от Македония (признавам си, че към песни от никой друг край на Татковината не изпитвам подобна емоционална привързаност) е “Айде слушай, слушай, калеш бре Ангьо”.
Качих в YouTube две изпълнения – едното на Нина Спирова, а второто на несравнимия Никола Бадев.
Партнира му на много млади години гранд-дамата на циганската музика в Македония Есма Реджепова.
Следната статия бе написана, преведена на български и публикувана на няколко места през януари 2010.
Междувременно авторката Неджла Келек попадна под още по- истерична критика от страна на самообявили се пазители на мира и спокойствието, радетели на “демокрацията” и “равноправието” на етносите, мастити публицисти и политически илюзионисти, окупирали голяма
„And now for something completely different!…“ – както казваха моите любимци от Монти Пайтън…
За ценители на германската класическа поезия (или за просто любознателните да чуят красиво и мелодично слово) – една впечатляваща
Току що бе приет с акламации (на две ръце) новият петгодишен план по дребния безрог добитък, закаляването на стоманата и производството на литературни полуфабрикати.
Изваждам от конспективната му част един откъс за да не ми дава мира и да ми напомня поетите задължения пред реалния и виртуален колектив. Става дума за началото и края на роман, който рано или късно (по-скоро късно) не може да
Преди седмица, в самия център на Берлин, на Александер плац, на 100 м от сградата на правителството – т.н. Червено кметство – пред десетки минувачи и празноскитащи се около полунощ младежи, излизащи от околните дискотеки, бе убит с ритници по
От няколко седмици имам неизпълнен “дълг” на хронист. Макар че Мишо Новак с присъщата си експедитивност публикува своя запис от премиерата на Цвета Трифонова, исках и аз да си кача тук записите от същото събитие, заснети от малко по-различна гледна точка. Ето че чак сега успях, след като преди това успешно и с Божията лазерна помощ бяха преодолени някои очни проблеми…. 😉
И така: на 25 септември 2012 в
Да си кажа право, не свързвах кой знае какви надежди с оповестяването на тазгодишния носител на най-престижната германска международна литературна награда – Приза за мир на Сдружението на германските издатели.
Неведнъж през последните години лауреатите бяха
Как Груевски показа среден пръст на България с „Третото полувреме“ на Дарко МитревскиПредизвикалият толкова вълнения от двете страни на Огражден още преди излизането си на екран македонски филм е от скоро публичен факт. Журналистът Виктор Канзуров, който по мое мнение е и един от най-компетентните кинокритици в западната ни съседка, вече гледа в Скопие “Трето полувреме”.
Виктор ми изпрати тази си статия за превод от днешен македонски език на български и за публикация в блог „Де
Спомних си тези дни едно от редките – поради специфичния, пръснат по света, състав на този орган – заседания на редакционния съвет на междувременно о Бозе почившото и незабравимо издание „Анти“.
Беше пролетта на 2008 година.
По някакъв повод, посред пренията, сърцето и душата (и по съвместителство – издател) на вестника Васил Станилов обърна много настойчиво внимание върху една статия на проф. Александър Балабанов * от 1942 г. Заглавието й – „Слепите граматици“. Стопанинът-уредник на „Анти“ дори я зачете красноречиво на глас.
На 24 септември 2012 г. във Военния клуб в София Съюзът на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища и Съюз Истина организираха поредната Вечер на Родината.
Страстна лекция, в своя неподражаем ораторски стил изнесе Дянко Марков, летец-
Днес, в деня на 90-тата годишнина на уважавания и обичан учител и приятел Дянко Марков ще приведа тук видеозаписа на още едно кратичко страстно слово на юбиляра от 2009 г.
На представянето на сборника на Лъчезар Тошев “Историята на един документ” в Дома на архитекта в София на 1 юли, 2009 г. Дянко Марков говори за антикомунизма като насъщна потребност на днешното
На днешния ден големият родолюбец, общественик, публицист и просветен националист бате Дянко Марков навършва 90 години.
Да е още дълго време сред нас този уникален посланик на най-доброто от стара България, все така
Мъка за съдбата на Грузия ме вдигна в 3 часа предзори.
Нима е време пак да се вади грузинският флаг, но сега да му се слага траурна лента?
Путинизмът е на път да постигне отдавнашната си цел – да пречупи гръбнака на малкия си свободолюбив и до сега тъй успешен по пътя на
От едно влажно, неведнъж заливано от спукани тръби мазе бяха извадени няколко кашона със събирани и почти вече забравени материали от 1987 – 1988 – 1989 – 1990 г.
Това бяха онези години, когато изписвах към
Рихард Херцингер, в-к “Ди Велт”
Авторът е политолог, публицист и автор на редица книги за предизвикателствата пред западната цивилизация. Той е водещ политически редактор на в-к “Велт ам Зонтаг” и създател на консервативния и либерален блог “Freie Welt”.
