Агония или последен шанс…

Teror© Милен Радев

Че ГЕРБ изпусна подходящият момент за да понесе и да изнесе до успешен край щафетата на антиправителствения протест в България ми се струва вече очевидно.

Мога донякъде да си обясня част от причините и мотивите за  колебливото отношение на най-голямата и парламентарно единствена опозиционна  сила. За това, което мнозина оценяват като неоснователна пасивност пред лицето на все по-наглата безнаказаност на разположилите се във властта.

Известно е, че като ценèн член на консервативната ЕНП, ГЕРБ не можеше да си позволи “непарламентарни”, противоречащи на принципите на “цивилизованото” европейско политическо боричкане, средства на уличния натиск.

Допълнителна роля изигра според мен – и тук нямам основание да не вярвам на информацията, която ме достига от много и достоверни очевидци и участници в летните и есенни протести – допълнителна роля играе и преднамереното и противоречащо на здравия разум поведение на най-шумната и “креативна” част от протеста не само спрямо водещи политици от ГЕРБ, но и спрямо обикновени участници, “разобличавани” като симпатизанти на ГЕРБ, т.е. като

протестиращи, втора класа

Враждебността към тях – на която ставах и лично свидетел в дебатите във Фейсбук – несправедливите внушения и подозрения, когато имаше нужда от единство и общи действия срещу узурпаторската власт, бяха и са тъй настървени, че за излизане на съвместни антиправителствени прояви, явно не можеше да става и дума.

Точно обратен пример ни дават актуалните дела в Украйна.

Те засрамват не само с огромното море от стотици хиляди устояващи на сибирските температури предано, активно, беззаветно отдадени на една идея граждани.

Не, събитията в Киев, в Лвов, Одеса показват и нагледно колко погрешен и дори вреден се оказва досегашният

наш български калпазанлък.

Само загърбването на разделящите по-второстепенни въпроси и концентрирането върху приоритетите, върху обединяващата главна, просто жизнено важна цел, можеше да катурне табуретката под краката на вече клатушкащият се с примка на шията кабинет Орешарски.

Това не стана, инерцията е загубена, групичките непреклонни протестанти, устояващи и до сега на студ и мраз, заплашват да се превърнат в тъжен епитаф на поредния опит за ново българско начало…

Питам се какъв е последният коз, с който ГЕРБ би могъл заедно с всички, проникнали се от нуждата за истинска декомунизация – т.е. де-бесепеизация – на България, да обърне играта, да спечели тази струваща ни се вече отписана битка…

Колкото и да е странно, мисля че тъкмо съпоставянето с украинския опит може да помогне. Обединяващият елемент, изваждащ от сегашното вцепенение, привличащ вниманието и на разочарованите вътре в страната, но и на гледащите ни с недоумение отвън, може да бъде един:

конфронтацията с Русия,

изобличаването на руската подмолна игра от последните месеци, опълчването срещу все по-неприкритата руска намеса в нашата съдба.

ГЕРБ е призван и трябва сега да изиграе антируската карта.

Антируска, естествено в смисъла на анти-путинска, анти-кремълска и анти-имперска, мисля, че това се разбира от само себе си.

Последната възможност е да се изнесе сега на бял свят всичко, което е известно за заверата, довела до манипулираните повишения на сметките на тока, до дирижираните от ловка ръка февруарски протести, до съгласуваните партийно (БСПартийно), медийно и прокурорски предизборни фантасмагории с уж подправени бюлетини и пр. и пр.

Настъпил е моментът, когато на вълната на украинската съпротива срещу повличането им обратно в руската имперска кочина, трябва да се изнесе публично, гласовито и пред цял свят казусът на България.

Страната, набедена доскоро в ролята на руски Троянски кон, е обречена да се превърне в първият член на Европейското семейство, който чрез дестабилизация, чрез сриване на политическата му система, чрез етническо противопоставяне, чрез деморализация на образованата, млада, дееспособна част от населението и прогонването й в странство, да бъде отскубнат от Съюза и така да породи прецедент за неговото разпадане и маргинализиране.

Такава трябва да е основната агенда на ГЕРБ сега:

– Руската подривна стратегия от последната година срещу България.

– Руското влияние за събарянето на успешния в международен, финансов и макроикономически план предишен кабинет.

– Руският натиск за обръщане вектора на цивилизационния избор на България, за осуетяване нейното трайно връщане в европейското семейство, което при правителството на ГЕРБ не стоеше под съмнение.

Това са тезите, които сега трябва да се развиват, да се обосновават с конкретни факти, с примери и илюстрации, с каквито партията сигурно разполага – както пред българската общественост, така и пред европейските фактори, пред приятелите и неприятелите на България в Европа.

Само така каузата на България ще се впише в по-широкия общ дневен ред на съпротивата на Източна Европа срещу задушаващата руска хватка, срещу опитите за възстановяване на Евро-Азитаската империя с още по-страшен от преди акцент върху азиатщината.

Пък да видим тогава ще се намери ли някой от антикомунистическия и проевропейския лагер в България, на когото такава активност и такъв ангажимент на ГЕРБ да му се зловиди, който пред този последен напън за национално обединение на всичко, намиращо се цивилизационно отвъд БСП и производните й креатури, пак започне да мрънка, да цепи косъма и да го усуква по старому, да се лигави с някакви „тикви“, „бърдокви“, „боковци“ и пр. словоблудия…

Стига бе, хора, сепнете се, майка му стара!

Страната, която оставиха на ръцете ни прадедите се затрива!

Не е шега.


2739 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed